Асоциация "Активни потребители" е изпратила сигнали до министъра на земеделието Десислава Танева, Агенцията по храните (БАБХ), Агенцията по лозата и виното (ИАЛВ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) за прилагането на заблуждаващи практики при предлагането на синтетични оцетни киселини. Повод за това е наличието на редица нарушения от производители на синтетични оцетни заместители, както и на търговски вериги, който излагат тези продукти с приоритет пред натуралния оцет. Към момента обаче по отношение предлагането на оцета и имитиращите го продукти няма яснота за обхвата на контролните органи. Не е установена и специфична административна практика на КЗП по отношение на оцета и имитиращите го продукти. Министерството на земеделието пък трябваше да издаде наредба според Закона за виното и спиртните напитки още през 2014 г., с която да определи начините за контрол на пазара. Но такава наредба все още няма.
Оцетните имитации са създадени по изцяло химичен път и са субпродукт на петролната промишленост, което ги прави вредни за здравето. Най-големите производители на синтетична оцетна киселина са гигантите Бритиш Петролеум Кемикълс и Селаниз. На тях пише например „кисел продукт", „оцетен заместител", „подкислител" и задължителното „за консервиране". Те обаче нямат такова свойство и са напълно негодни за туршиите, потвърждават от Агенцията по безопасност на храните и Агенцията по лозата и виното. Има различни похвати за подвеждане на потребителите като например думата „консервиране" в етикета на имитиращия продукт, показване на грозде, зеленчуци и туршии, надпис „оцет", подреждането на оцета и фалшивите стоки на един и същи ред, което създава усещането у купувача, че са с еднакво качество. На ценовите табели под рафта също пише „продукт за консервиране" или дори незаконното „оцет". Затова „Активни потребители" ще се обърне с апел и към търговските вериги, да отделят и обозначават по ясен начин имитиращите храни чрез поставяне на отделни щандове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
