Електроцентралите няма да работят директно с обикновените граждани
От 1 юли 2016 г. хората ще избират дали да купуват енергия от свободния или на регулирания пазар
Повишаване или намаляване на цената на тока да очакват битовите потребители след пълното либерализиране на пазара на електроенергия от 2016 г.? Какво трябва да знаят те, за да се включат активно и ефективно в процеса на договаряне на електроенергията? Сами ли ще е по-добре да участват на пазара или обединени на квартален, селищен или друг принцип? Ще се промени ли начинът на плащане на тока? Това са важни въпроси, на които все още няма конкретен отговор дори и в обнародвания на 5 март в "Държавен вестник" Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Пазарът на ток ще бъде напълно либерализиран от 2016 г. За втори път от четвърт век насам родните потребители ще преживеят стреса на освобождаването на цени - този път на тока. Дали това ще предизвика ново възклицание от типа на думите на бившия ни премиер Димитър Попов "За Бога, братя - не купувайте"?
За либерализацията на енергийния пазар у нас се говори доста години, но винаги като за нещо далечно и неясно. Твърди се, че резултатът от освобождаването на пазара ще е засилването на конкуренцията между множество доставчици, които ще се избиват да ни предлагат евтина енергия. Но дали ще стане така?
От началото на електрификацията у нас и до днес ние плащаме една цена - за потребено количество електроенергия. С цел регулиране на пиковото потребление преди половин век бяха въведени дневна и нощна тарифа, така че всеки, който иска да намали сметката си, да пуска пералнята или да вари боба след 22 часа. Какво точно се крие зад цената на тока повечето от потребителите не искат и да знаят. И правилно - когато купуваме кило сирене или месо, не ни интересува, че за производството им са отишли съответно 6 л мляко или 4,5 кг зърно.
Да но токът не е нито сирене, нито месо. Токът е особена стока, която не може да купи днес, а да се потребява утре. Нито може точно да се прогнозира каква енергия ще бъде потребена, за да се заяви на доставчика. Ето защо, за да се яви като свободен купувач на свободния пазар, битовият потребител трябва предварително да се запознае с всички тънкости на ценообразуването на електроенергията, а също и с особеностите на родния свободен пазар.
На първо място той трябва да бъде наясно, че на свободно договаряне от догодина ще подлежи единствено и само цената на електроенергията.
Таксите за достъп и пренос на енергията ще останат регулирани, каквито са и досега.
Второ, либерализирането на пазара не означава абсолютно изчезване на регулираните цени. Напротив - новоизбраната Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще продължи да определя цени и за крайните снабдители. Така битовите потребители ще имат две възможности: да останат на регулирания пазар и след 1 юли 2016 г. и да купуват ток по сегашните правила; или да излязат като купувачи на свободния пазар.
Но ще може ли едно домакинство да избере да купува ток от АЕЦ "Козлодуй", например? На теория - да, но на практика - не. Причината е, първо, че АЕЦ "Козлодуй" не продава ток, а мощност, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Следователно купуването на ток от АЕЦ не е лъжица за всяка уста. Да, токът от АЕЦ е най-евтин, но при определени условия. Следователно енергия от АЕЦ ще купуват само едрите търговци, които договарят най-големи квоти при най-добри условия. В този смисъл индивидуалният битов потребител, поради малкото си и непостоянно в рамките на деня, седмицата и годината потребление, ще може да купува енергията си само от малък търговец, който не е успял да договори доставки на големи индустриални клиенти. При това този търговец трябва да бъде толкова добър, че да може да предложи атрактивни цени, с които да привлече битовите потребители. Проблемът при договарянето обаче е, че и битовият клиент също като индустриалния вече ще трябва да договаря не конкретно количество енергия, а мощност - примерно 7 кВт. Тя ще е достатъчна за едно 4-членно семейство, което ползва едновременно 1-2 телевизора, 1-2 компютъра, хладилник и 1-2 нагревателни уреда по 2.5 кВт. Проблемът обаче идва от това, че енергията от тези 7 кВт мощност ще се потребява 1 час сутрин и 4-5 часа вечер, плюс по 12-15 часа в събота и неделя. През останалото време потреблението ще е близко до нулево, което означава, това семейство ще губи от договарянето на подобна сериозна мощност. Ако обаче то изчисли, че потребява средномесечно по около 1000 кВтч и реши да договори средна мощност от 1.5 кВт (720 часа месечно по 1.5 кВт), това семейство ще трябва да плаща за часовете, в които използва енергията от 7 кВт, твърде солените цени за върхова електроенергия. За целта обаче доставчикът трябва да му е монтирал тройнотарифен електромер, което, както се очертава, няма да стане преди 2020 г.
Третият сериозен проблем е, че при либерализирания пазар енергията се предплаща. Нито един доставчик няма да чака да получи парите си повече от месец, както е сега.
Ако се съди по опита от либерализирането на електропазара в Западна Европа, всичко описано по-горе се оказва доста трудна задача, при решаването на която някой често изпада от уравнението - или доставчикът, или клиентът.
Проблемът е, че и при двата варианта контрата остава у битовия потребител. Ако неговият търговец фалира или ако самият клиент реши да прекрати договора си с него, то тогава той трябва да се върне отново към услугите на бившето си електроразпределително дружество, но не към неговия краен снабдител, а към т.нар. Доставчик от последна инстанция (ДПИ). А цените на ДПИ ще бъдат най-високите на пазара след спот цените за върхова енергия на балансиращия пазар, които преди няколко месеца достигнаха до 2000 лв. за МВтч (при цената на доставчик от последна инстанция за свободния пазар сега от 171 лв. за МВтч).
В крайна сметка, при абсолютно неясни цени и условия на бъдещия либерализиран пазар и при най-груби изчисления се очаква битовите абонати, които излязат индивидуално на свободния пазар, дори и при най-добри условия и при запазване на потреблението си, да плащат поне с 10% по-високи сметки от сегашните.
И това - след като са загубили доста време за проучване на пазара и за договаряне с търговец, който иска да прогнозират точно какви товари ще потребяват и дори да ги предплащат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
