София. Русия е готова да инвестира над 3 млрд. евро в развитието на базовата транспортна инфраструктура по Черно море и река Дунав, за която ЕС не ни отпуска почти никакви средства. Това стана ясно след срещaта на членове на Българо-руската търговско-промишлена палата с премиера Пламен Орешарски и министрите на транспорта и икономиката Данаил Папазов и Драгомир Стойнев. Един от проектите, в които ще бъдат вложени част от средствата, е цялостна модернизация на пристанище Варна, включително и преместване на терминал "Изток" в канала. Изграждане на автомобилна и жп магистрала между Варна и Русе, довършване на "Хемус" и модернизация на линията Варна - Горна Оряховица - София са други проекти, в които иска да влага Русия. Това съобщи Георги Минчев, зам.-председател на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата.
Предложението е било отправено неотдавна директно към транспортния министър Данаил Папазов. То е от Андриан Валентинович Синебок, собственик на Азовския морски порт и на групата компании "С", научи "Стандарт". С него са били запознати и други членове на кабинета "Орешарски", включително и самият премиер, твърдят осведомени от Българо-руската търговско-промишлена палата.
Предложението не е заради сегашните отношения между Русия и Украйна, обясниха от палатата. То е било отправено още преди около година и към кабинета "Борисов", но е останало без отговор, посочиха запознати.
Освен това Русия предлага да инвестира и 12.5 млрд. евро за реиндустриализация на България. Предложението е в тясна връзка с проекта "Южен поток", коментираха още бизнесмени. Инвестицията предвижда изграждане на заводи за преработка на част от природния газ, който ще минава по "Южен поток", в азотни торове, спирт, полимери и други продукти на органичната химия. Това е огромен шанс и за възраждането на "Химко", коментираха още от палатата.
Качваме тировете за Москва на кораби
Качваме тировете директно за Русия на специализирани Ro-Ro кораби. Това ще стане, ако ескалира напрежението заради Украйна, коментира транспортният министър Данаил Папазов след среща с представители на Българо-руската търговско-промишлена палата. Има фирми, заявили инвестиционен интерес да пуснат Ro-Ro кораби, заяви Папазов, но отказа да назове имена. Транспортният министър обясни, че бизнесът ни се притеснявал от влошаване на транспортните връзки около кризата с Украйна. Няма проблем тировете да се качат на Ro-Ro кораби от пристанищата Варна и Бургас за азовските портове Кавказ и Азовски морски порт, коментираха експерти. Транспортното министерство е подготвило и нова спогодба за чартърните полети с Русия, обясни още Папазов. Документът вече е пратен за съгласуване в Москва. В него се предвижда по-голям брой авиокомпании да извършват чартъри с туристи до нашето Черноморие. Очаква се спогодбата да бъде парафирана на следващото заседание на междуправителствената комисия, за която обаче още няма насрочена дата.
Орешарски: Без вето за санкции на Москва
България няма да налага вето срещу икономически санкции за Москва. Това стана ясно от думите на премиера Пламен Орешарски.
"Ветото не е инструмент в диалога между лидерите на Европейския съюз", заяви министър-председателят след среща с представители на Българо-руската търговско-промишлена палата в зала "Европа" на парк-хотел "Москва".
По думите на премиера Европейският съвет работи на консенсусен принцип и се дискутират различни въпроси, така че всички страни членки в някаква степен да са удовлетворени от крайните решения. "Опитът от последните няколко съвета показват, че въпреки предварителни различия крайните решения бяха подкрепени от всички", обясни още Орешарски.
На въпрос дали ситуацията в Крим ще се отрази по някакъв начин на икономическите отношения с Русия, Орешарски заяви: "В прав текст - не. Можем да търсим индиректни връзки от гледна точка на рисковете, които изникват. Чувам, че големи круизни кораби отиват в Бургас. Парадоксално, това пък е някакъв плюс", обясни премиерът. От думите му стана ясно още, че той се притеснява по-скоро от негативни развития и от затормозяване на икономическите взаимоотношения. "Чуха се критики, че различните институции излъчваме различни сигнали. Аз отговарям за позицията на Министерския съвет и правя усилия цялостната позиция на държавата да бъде сравнително балансирана", каза той. На въпрос на пауза ли е проектът "Южен поток" Орешарски заяви, че върху него се работи технически. "Това беше една от темите - такъв голям проект изисква много преговори, ако искаме накрая да сме доволни от преговорите", посочи Орешарски.
Няма за пуснем Наришкин у нас
България няма да допусне председателя на Държавната дума на Русия Сергей Наришкин на посещение у нас. Това стана ясно от думите на премиера Пламен Орешарски. На въпрос дали страната ни ще позволи Сергей Наришкин, който е в забранителния списък, да премине границата, премиерът отвърна: "Щом е в забранителния списък, защо задавате въпрос?" През май трябваше да има официална визита на председателя на Държавната дума на Русия Сергей Наришкин в София. През есента пък председателят на парламента Михаил Миков трябваше от своя страна да върне визитата в Москва. На 21 март Евросъюзът включи 12 руски представители в разширен забранителен списък да посещават страните членки на съюза, като същевременно банковите им сметки в европейски трезори бяха замразени. Между тях са председателят на Държавната дума Сергей Наришкин, вицепремиерът Дмитрий Рогозин и председателят на Горната камара на парламента на Русия Валентина Матвиенко. Именно по нейна покана през есента Михаил Миков трябва да бъде на работно посещение в руската столица.
Чехия, Словакия и Унгария не подкрепят Брюксел
"Когато икономическите интереси на една страна са поставени на карта, проблеми, касаещи човешките права и демокрацията, просто спират да съществуват." Това заяви словашкият премиер Роберт Фицо по повод възможността за въвеждане на икономически санкции срещу Русия заради Крим. "Смятаме руския пазар за стратегически и не виждам причини да опитваме да решаваме политически проблеми посредством икономически санкции, които ще са в ущърб и на двете страни", каза той, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Унгарският външен министър Янош Мартони предупреди, че подобни санкции ще разпалят "дълга икономическа война" с тежки последици за страната му. Попитан дали страната му ще се противопостави на въвеждането на подобни санкции, дипломат номер едно на Унгария заяви, че страната му, заедно с тези от Вишеградската група, свързват събитията в Крим с потушаването на въстанието в Будапеща от съветската армия през 1956 г. и нахлуването на войски от Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Вишеградската група са Полша, Чехия, Словакия и Унгария.
Чешкият премиер Бохуслав Соботка заяви, че са необходими по-остри санкции, но не и икономически. Те ще ударят заетостта в страната му и до 50 000 души ще загубят работа заради ангажираността им в износа към Русия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
