Ден на отворените врати в рудник "Челопеч" събра журналисти от национални и местни медии. Те разгледаха мината и се срещнаха със старши вицепрезидента за Европа на "Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор на двете добивни дружества в България инж. Илия Гърков.
Челопеч е китно градче, разположено на южните склонове на Стара планина. Въпреки малките си размери, днес Община Челопеч е абсолютен лидер в Подбалканския регион. Още в миналото градът е известен със своя рудник, в който днес си вадят хляба голяма част жителите. Освен това местните хора могат да се похвалят с развита инфраструктура, добро образование и туризъм.
- Историята
Историята на известния рудник започва още по времето на трактите, също като тази на Ада тепе в Крумовград. Добиви има и по времето на Римската империя. В средата на 19 век французинът Ами Буе прави обиколка на османските владения на Балканиите. Минава и през района на Челопеч. Той е първият съвременен геолог, който дава информация, че тук може да има залежи на полезни изкопаеми. В началото на 20 век, непосредствено преди началото на Първата световна война, районът е проучван от френско-българската компания "Луда Яна". Когато започва Втората световна война, активните и добивите преминават в ръцете на германско дружество до 1944-1945 г., след това - в българо-съветско. В началото на 50-те години са открити основните рудни тела, така рудникът става дейставащо предприятие въпреки малките си размери. Добивът и проучванията продължават. Открити са още запаси на мед и златна руда и в началото на 70-те години е построен съвременният рудник Челопеч. През 1991 г. държавата, съвместно с ирландската компания "Наван", учредява дружеството "Бимак", което става собственик на рудника и флотационната фабрика.
- Иновациите
Инж. Цветомир Велков
До 2004 г., преди да дойде "Дънди Прешъс Металс", основният метод, който се използва, е бърз и евтин и нанася щети на околната среда. Нещата се променят драстично след идването на канадската компания. С нея започва ново начало за рудника, както и за жителите на Челопеч.
Днес подземният рудник за медно-златна руда разполага със 100% надеждно wi-fi покритие на 600 метра под земята, трансфер на данни в реално време и дистанционна система за управление на тежките машини.
"Дънди Прешъс Металс" въвежда нов метод на добив. Един от интересните факти е, че тук рудата съдържа и арсен. Това е основната причина да не се преработва на територията на България, както и да се търсят международни пазари. Причината е, че през 1990 г. Министерският съвет забранява преработка на руди, съдържащи арсен.
След придобиването на рудник Челопеч, "Дънди Прешъс Металс" прави тотална революция в рудодобива. Освен че добивът и преработката на руда е увеличен 4 пъти - до 2,2 млн. тона годишно, се въвеждат иновативни методи, които събират погледите на света.
Една от най-забележителните иновации е дронът, с чиято помощ се сканират минните изработки, определят се техните форми, обем и количество вода. Дронът се управлява дистанционно с помощта на робот. Разработен е по съвместен проект на американската компания "Тесил Текнолоджи" и "Дънди". Изработен е изцяло в Челопеч. Това всъщност е първият автономен дрон, който сканира подземни изработки. Автномността му се изразява в това, че той се навигира в празното пространство. Данните, които събира, могат да се проследят на таблет.
Друг интересен феномен под земята е трошачният комплекс, включващ трошачката, приемните бункери, цялото оборудване, необходимо за изнасяне на рудата към повърхността. Трошачката трябва да бъде под земята, за да няма никакво вредно влияние на повърността, като прахови емисии и шум.
Най-впечатляващ е смарт центърът, определян като мозъка на рудника.
"Много от нещатата, който се правят в смарт центъра, тук се тестват и развиват. Създавайки го, всъщност събрахме хора и технологии на едно място, като ги извадихме от основната локация, която беше рудникът и фабриката. Планирането на целия рудник се случва оттук, както и всички задачи и дейности. Пробиване, зареждане, взривяване, возене се контролират оттук", разказва Цветомир Велков, оперативен директор на "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД. Интересната трошачака също се управлява оттук.
Велков разкри и още една от иновациите в Челопеч: "Добивната сонда е първата без дизелов двигател за преместване от едно на друго работно място, тя е с батерия, работи изцяло на ток. От този модел е първата машина, пусната в индустрията. Имаше демонстранция в тестовия рудник във Финландия, а сега машината работи и в Челопеч. Тя може да работи автономно и да се управлява дистанционно".
Резултатите от дейността постоянно се следят. На всеки от автомобилите има вграден компютър, като за всяка смяна се оценяват постигнатите цели. По този начин екипът се стреми към оптимизиране и напредък.
Инж. Илия Гърков - вицепрезидент и изпълнителен директор на компанията "Дънди Прешъс металс" за Европа, засегна проблема с разрешителните режими, които бавят процеса. "За сондажно проучване са необходими между 3 и 9 месеца. От откриването на находището до започване на строителството минаха 18 години". Инж Гърков напомни, че минната индустрия е изключително важна и без нея, както и без селското стопанство, не може да има човешка цивилизация.
- Фонд за подпомагане на малкия бизнес
"Дънди" създава работни места на голяма част от местното население, но също така привлича кадри и от близките до Челопеч селища, като Пиродоп, Златица, Чавдар. Пряко заетите в компанията са 840 души. През 2021 г. е създадент Фонд за подпомагане на малкия бизнес в общините Челопеч, Чавдар и Златица, като са реализирани 29 проекта и са открити нови 34 работни места.
Само през миналата година компанията е направила дарения за 3,24 млн. лева. Фирмата издържа частна гимназия и е партньор в дуалното обучение на ПГ "Златица". Над 1 млн. лева е инвестирала в Минно-геоложкия университет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
