Казанлък. Да се избере Царица на розите е много трудна задача, защото критериите не се отнасят само до външната красота. Това заяви съпругът ми, когато на на 10 май отидохме до Казанлък. Той бе член на журито на традиционния конкурс "Царица Роза". За победителка бе избрана Юлия Павлова, която получи от съпруга ми ваучер за пътуване до два града в Япония. Тази награда вече се връчва по традиция всяка година. Съпругът ми се притесни при вида на толкова много красиви лица. А кметицата на Казанлък като тяхна майка с гордост каза: "Нашите момичета са най-красиви!"
На следващия ден станах рано и се разходих извън хотела. Когато излязох на чист въздух и се изкачвах на склона, срещнах една възрастна майка с нейната дъщеря или снаха, които се връщаха вкъщи. Поздравихме се, поговорихме малко и дъщерята ме покани на гости у тях. Не повярвах, че могат да поканят непознат човек на гости! Исках да отида и съжалих, че нямам време.
Тя ми подари един карамфил и каза, че той ухае хубаво. След като се разделих с тях, помирисах цветето и се сетих, че на следващия ден в Япония празнуват деня на майката. Обикновено ние подаряваме червени карамфили на майките си в Япония. Този карамфил бе моят подарък за този ден. Жестът на обикновени и непознати хора към мен стопли сърцето ми в студения ден.
В Казанлък в началото на юни се провежда фестивалът на розата. Тогава там ще дойдат над 1000 туристи от Япония. Хората мислят, че розата е разпространена само в Европа, но рози има в Япония от много дълго време. Те се споменават в стара книга с поезия от 7-8 век.
А затова колко обичат розата в родината ми, е показателна следната история. Град Фукуяма загубва 80% от обработваемата земя, която изгаря през Втората световна война два дни след падането на атомната бомба над Хирошима. След време хората се съвземат от страшната действителност и през 1956 г. засаждат 1000 рози. След това се учредява Асоциация на розата във Фукуяма, която засажда около 700 000 рози. През 2016 година техният брой ще нарасне до 1 милион.
Отглеждат се и се създават нови сортове рози като "Роза Фукуяма", "Принцеса Фукуяма", "Замък Фукуяма". Хората от асоциацията откриват, че и в България отглеждат рози. Затова всяка година те канят "Царица Роза" от Казанлък и победителката на конкурса по ораторско майсторство на японски език да посетят Фукуяма. А заради връзките между двата града от дълги години насам тази година кметът на Фукуяма ще посети фестивала на розата, за да обмени опит и заздрави сътрудничеството.
Подобно на хората от Фукуяма японци и от други части на страната, които също обичат розите, искат да дойдат и обменят опит в тяхното отглеждане. Те желаят да посетят Казанлък в сезона на розата. Аз също отново ще посетя града, за да видя красивите цветя, хубавите момичета, а също и хората с топли сърца.
Липсва ми ароматът на печени чушки в София
Коли, аптеки, скъпи сгради, частни университети. Това са нещата, които се наблюдават по-често в София в сравнение с преди 22 години, когато бях тук. Сега са открити много казина, супермаркети, молове. Междувременно има неща, които се наблюдават по-рядко от тогава, като хлебарници, малки магазини, златни медали от олимпиади, миризма на печени червени чушки и особено овце. Често ги виждах по улиците на София, но сега ги няма. Стадо овце, които пасат трева на полето -спокойна пасторална сцена. С урбанизацията идилията си отива.
Жал ми е за онзи аромат на печени чушки, типично българско ястие. Хората купуваха толкова много червени чушки, печеха ги и ги слагаха в буркани за зимата, когато на пазара нямаше пресни зеленчуци, освен картофи, лук и моркови. Сега в супермаркета има пресни зеленчуци по всяко време, макар че те са внос от чужбина. Те са хубави на външен вид, но не са вкусни. Аз винаги питам дали са български. Защо българските плодове и зеленчуци изчезнаха от пазара? Всички казват, че населението по селата намалява по няколко причини. И в Япония е същото. У нас то сега е по-малко от 3% от цялото население. Младите не искат да останат на село, защото няма стабилен ръст на доходите. Сега у нас има много евтини зеленчуци от Китай, които карат хората да не желаят да работят селскостопанска работа. Колкото повече намаляват японските селскостопански продукти, толкова по-скъпи стават. Хората предпочитат евтините, произведени в чужди страни. Този затворен кръг е голям проблем в нашата страна.
Може би има хора, които искат да купят екологично чисти продукти, които да отговарят на техните изисквания. Ето защо от близо 30 години имаме система, която регулира разпространението и цените на селскостопанската продукция на пазара. Служителите на този орган отговарят както за потребителите, така и за качеството на продуктите. Може ли да се използва подобна система и в България? Ако може, няма да се налага в магазина да питам дали това е български продукт.
Сега виждам много пустеещи земи, обрасли с плевели извън София. В Япония около 3800 км2 също изглеждат така, което представлява 1/100 от Япония. Това е, защото няма адекватна селскостопанска политика, която да накара хората да работят с желание в двете страни. Ако държавата има адекватна политика да стимулира производителите, младите хора може би ще отидат на село да отглеждат плодове и зеленчуци. Тогава по-често ще можем да ядем онези вкусни и екологично чисти храни както преди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
