Казанлък.Най-мощната компания във военнопромишления ни комплекс - казанлъшката оръжейница "Арсенал", бе продадена на работническо-мениджърско дружество "Арсенал -2000" през 1999 г. В Надзорния съвет на учреденото специално за приватизацията РМД са включени изпълнителният директор Николай Ибушев и шефовете на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" - Атанас Бозов, и Боян Белчев. "Арсенал 2000" става законен собственик на 51 на сто от капитала на оръжейницата срещу 2,1 млн. долара, които трябва да се изплатят за 10 години. Според експерти и за онази следкризисна година това си е било направо подарък. В активите на продаваните военни заводи не са били включени готова продукция, части, заготовки, суровини и материали за около 80 млн. долара. Агент по приватизационната сделка за "Арсенал", а и на някои други заводи от ВПК е БРИБанк, контролирана от близкия до тогавашния премиер Иван Костов Славчо Христов и неговия кръжец "Олимп", сочат паметливи.
По добре познатата схема на раздържавяването няколко месеца след подписване на приватизационния договор по предложение на шефа Ибушев надзорният и управителният решават да се увеличи капиталът на дружеството от 73 623 акции на 1 546 000 акции. Около 465 000 акции са продадени на т.нар. външен акционер - офшорна фирма, зад която така и не става ясно кой стои и какъв е произходът на финансовия капитал. Останалите акции са поделени между шефовете в надзорния и управителния съвет на РМД-то. За работниците, в името на които уж бе създадена самата работническо-мениджърска приватизация, остават трохите. Техният дял е стопен до абсолютния минимум и на практика те остават без собственост в предприятието и без влияние в общото събрание .
През 2001 г. дружеството на новите акционери придобива още 13% от акциите на завода и по този начин държавата остава само с 36% капитал.
Още тогава се заговори, че продажбата на казанлъшката оръжейна става факт благодарение натоплата връзка между шефа Николай Ибушев и Александър Божков министър на промишлеността в кабинета на Костов. "Вие какво си мислите, и ние искаме да продадем компанията на стратегически инвеститор, но няма кандидати", обичаше да казва покойният Ал Бож. По признанията на независими експерти обаче поне две големи компании - една западноевропейска и една отвъдокеанска, са искали да купят "Арсенал". Защо са се отказали - могат да кажат шефовете на тогавашната Агенция за приватизация. А и ние можем да се досетим. Като виц се носи из Града на липите случай от не по-малко печалната приватизация на старозагорското ДЗУ. Когато идват на оглед представители на американски гигант в IT индустрията, казват, че един от шефовете възкликнал: " "Вие, българите, сте странни хора, всеки си иска "своето", а никой не дава гаранции..."
Дълго време държавата като акционер имаше блокираща квота в "Арсенал" АД, но само на хартия. По официални данни не получаваше никакви дивиденти тъй като дружеството или не отчиташе голяма печалба, или по решение на общото събрание тя се инвестираше в производството.
През 2005 г. държавата прави първият опит да продаде своя дял в "Арсенал" чрез борсата, но поисканата тогава цена от 55 млн. лв. се вижда прекалено висока за потенциалните купувачи, между които и "Арсенал 2000". "Пускането на пакета на борсата е грешка, защото не се знае какъв собственик ще влезе в дружеството", възрази изпълнителният директор на дружеството Николай Ибушев. И държавата го послуша. Сделката става факт 6 години по-късно, през 2011 г., но на многократно по-ниска цена - 15,1 млн. лв. за 769 180 броя акции, или 35,78 на сто от капитала на дружеството. Любопитен факт е, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол финализира сделката между двата тура на местните избори
Според мълвата с ангажимент "за когото трябва"...
Приватизацията на казанлъшката оръжейна неочаквано бе подхваната от Комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта в досегашния парламент в края на мандата му. " Ще разследваме приватизацията на военния завод в Казанлък и всички анекси към основния договор, включително и продажбата на последните държавни дялове", обяви с апломб през октомври миналата година шефът на комисията Яне Янев. Време или кураж не му стигнаха, или това бе поредната му "димка" - не се разбра.
Малко повече от 10 години от преминаването на казанлъшката оръжейна "Арсенал" в частни ръце мненията дали е трябвало да се продаде или не на РМД са разделени. "Ако не бяха я приватизирали, я очакваше съдбата на ВМЗ - Сопот", казват поклонниците на тезата, че държавата е лош стопанин. В различните заводи на дружеството все още работят над 5000 души. "Стопихме се наполовина, няма пари, постоянно сме в отпуск", негодуват обаче работници и служители. Миналата година бяха съкратени поредната порция от над 800 души, а до средата на април т.г. половината персонал за пореден път бе в принудителна ваканция
Интересно е мнението на един от най-големите експерти в бранша и дългогодишен шеф на "Арсенал" Иван Иванов. "Когато ме попитаха от правителството на Костов за съвет, аз им казах - можете да го продадете на РМД, но само при три условия - нов, модерен мениджмънт, свежи пари и нови пазари", посочва той. Човекът, когото казанлъчани наричат ласкаво "Калашников" заради участието му в разработката на култовия автомат, признава, че нито едно от тези условия не е било налице тогава. "Ако трябва да го фалира, да го фалира колективът, а не държавата", му казали "загрижените" за държавните активи експерти на Костов.
Според Иванов голямата грешка на държавата е, че не е преоборудвала бързо "Арсенал" и другите военни заводи с високотехнологична апаратура, за да преминат на граждански релси. Да произвеждат качествени и конкурентен продукти за бита, а когато дойде поръчка за военни изделия - да я реализират бързо. "При изцяло променената структура на пазара никой, дори и от големите оръжейни компании, вече не разчита само на военни изделия", категоричен е Иванов и не крие, че е скептичен за съдбата на "Арсенал".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
