Облекчаваме бизнеса с административни реформи, заяви Владислав Горанов пред 150 представители на най-големите компании и чужди инвеститори в "ДА! На българската икономика"
За първи път от 2009 г. инвестициите у нас достигат до 1,6 мрлд. евро, което е рекорд от много време и видимо тези показатели говорят, че България върви в правилната посока. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на дискусията "ДА! на българската икономика". Стабилност и продължаване на реформите са двата основни стълба на икономиката, заяви министър Лукарски. И още:"Дискусията "ДА! На българската икономика сверява часовника на правителството с българския бизнес", тези форуми, които "Стандарт" организира с българските компании са изключително важни за нас". В същото време финансовият министър Владислав Горанов се ангажира за административни реформи, коитоо да облекчат българския бизнес, а енергийният министър Теменужка Петкова - за ясни правила в енергетиката.
Форумът в "София хотел Балкан" на вестник "Стандарт" събра ключови министри и над 150 представители на най-големите компании и чужди инвеститори у нас. Очаквано, най-важните въпроси за родния бизнес са насочени към министрите на финансите Владислав Горанов, на икономиката Божидар Лукарски и на енергетиката Теменужка Петкова.
Съдебната система, администрацията, образованието и енергетиката са основните въпроси пред инвеститорите, показа предварителното допитване до родните компании, участници във форума "Да! На българската икономика", подчерта в началото Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт".
"Подготвяйки днешния форум си спомних думите на един велик българин - Атанас Буров. През далечната вече 1918 година във връзка с един форум на националните политики, той изрече една фраза за българската икономика:"Не съм песимист". Истината е, че продължението на неговото изречение бе "аз дълбоко вярвам в каузата на България и смятам, че тя не е загубена". Буров казва още:"Затова и аз съм оптимист и искам да пренеса моя оптимизъм с вярата и надеждата към всички българи, които в този момент имат огромна нужда от оптимизъм, за да продължат да се борят и да продължат да работят. искам да пренеса моя оптимизъм към всички българи, за да продължат да се борят". Тези думи от 1918 година звучат толкова актуално и днес", отбеляза госпожа Бозукова. И допълни:"За да се случи просперитета на българските фирми, трябва да спазим и още една от максимите на Буров, а тя е, че за да реализираме каузата на България, трябва да работим не по 8, а по 12 часа, така, както е направил той".
"2015 г. беше преломна година за света. Специално за Европа това беше най-успешната година в икономическо отношение. Дори едни държави като Испания и Португалия, за които се очакваше гръцки сценарий направиха ръст в рамките на 3 процента. Една Ирландия постигна впечатляващ ръст от 4 процента - нещо, което в началото на 2015 година никой не е очаквал. На фона на тези впечатляващи резултати за европейската икономика, ръстът до голяма степен се повлия от терористичните актове. И постави пред Европа новият важен въпрос - трудните решения, свързани със сигурността, с бежанската криза, с миграционния процес и най-вече със сложните взаимоотнония, свързани с великите сили", каза още главният редактор на в. "Стандарт".
"На този фон България също направи впечатляващи макроикономически показатели за миналата година.И те са 3 процента ръст на икономиката, 23 процента ръст на чуждите инвестиции, 9 процента ръст на износа и над 3 млрд. събрани повече в хазната, именно от контрабандата и сивата икономика. За тази година очакванията са още по-големи - нов ръст, разбира се в по-малки проценти, в същото време прогнози и за намаляване на дефицита - този път и по-големи проценти. Трябва да има ускоряване на реформите, това беше основното искане на бизнеса по време на първата среща в рамките на "ДА! На българската икономика"", отбеляза още Славка Бозукова пред бизнеса и представителите на кабинета.
Главният редактор на в. "Стандарт" направи и анализ на предходните дискусии между родните компании и представителите на кабинета:"Изпълнителната власт пое 39 ангажимента към българсите компании. 31 са изпълнените мерки, 3 - без движение и 5 в процес на изпълнение. На 7 април 2015 г. основните въпроси на бизнеса бяха към енергийният министър Теменужка Петкова по отношение на енергетиката и най-вече цената на тока, която спъваше бизнеса. В рамките на тази година реформата в енергетиката започна и се направиха сериозни промени. Темата енергетика вече не е №1 в рамките на въпросите, които бизнесът днес задава. Липсата на кадри се превръща в тема №1 на бизнеса".
"В рамките на "ДА! на българската икономика" направихме поредица от дискусии , в които очертахме къде са възможностите за публично-частно партньорство между бизнеса и изпълнителната власт и поехме ангажименти за създаване на дирекция "Професионално образование" към МОН. Със смяната на караула в министерството на образованието всички тези обещания за сега остават под въпрос. Проблемът ще бъде дискутиран в рамките на "ДА! на българската икономика" с участието вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева през месец май", каза още Славка Бозукова.
"Бих искал да благодаря на всички вас, които се включвате в тази дискусия, която успешно провеждаме вече една година заедно с в. Стандарт", каза пред препълнената зала Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. "Дискусията "ДА! На българската икономика" поставя най-важните проблеми на българския бизнес и дава възможност да придобием от първа ръка всичко, което ни интересува. Смятам, че всички усилия, които положихме като работодателски организации, дават възможност България да става все по-добро за правене на бизнес", заяви още председателят на КРИБ. И заключи:"Факт е, че експортът бележи ръст и изпревари дори средствата от еврофондовете, сивата икономика се свива и трябва да благодарим на нашите партньори от правителството. Колкото са по-големи приходите, толкова по-малка е вероятността да се увеличават данъците".
"Числата, които спомена госпожа Бозукова са са именно плод на това непрекъснато взаимодействие между управляващи и реалния бизнес. Аз бих обърнал внимание и на факта, че 1/4 от БВП се формира от индустрията, от промишлеността - това показва, че имаме развитие на икономиката и широко прокламираната зависимост от европейските програми и безвъзмездното финансиране от европейски средства не е основен двигател на нашата икономика", посочи по време на форума Божидар Лукарски. И допълни:"Ще обърна внимание и на това число - 23 процента от БВП са реализирани от инвестиции. За първи път от 2009 г. достигат до 1,6 мрлд. евро, което е рекорд от много време и видимо тези показатели говорят, че сме в правилната посока". "Стабилност и продължаване на реформите са двата основни стълба на икономиката", подчерта Лукарски.
Според икономическите показатели на Евростат за 2016 г България е на 1 място по преки чуждестранни инвестиции в Централна и източна Европа (ЦИЕ). "Изпреварваме Чехия, Полша, Словакия и Сърбия - която не е страна-членка на ЕС. Изпреварваме балтийските републики и дори Естония, която винаги е давана за пример", обобщи Лукарски.
В министерството на икономиката се подготвя законодателна рамка за насърчаване на инвестициите - сегментиране на насърчаване на инвестициите по региони и браншове. Но освен инвестиции за икономиката, другата ключова дума е иновации, припомни още министърът на икономиката.
Машиностроене, IT и въобще иновативните прозводства създават високата добавена стойност в нашата икономика. От значение за развитието на българската бизнес среда е и геополитическия фактор. "Състоянието на нашите стратегически партньори Турция, страните от ЕС и Русия - трябва да сме готови за тези предизвикателства, които стоят пред целия регион", каза още икономическият министър.
Българският бизнес е по-оптимистичен от европейския
Българският бизнес е с 10% по-оптимистичен в очакванията си, отколкото европейският, сочат резултатите от две различни проучвания на водещи одиторски компании, изследвали нагласите на бизнеса по цял свят, каза Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК. В България са били интервюирани около сто компании в различни сектори. "Ако за някои това е изненада, ние в банките, не сме изненадани, защото усещаме началото на един растеж от доста време. Икономическият цикъл у нас и навън е в позитивна фаза. Почти всички наши важни външни партньори, с които работим отчитат растеж", заяви той.
Има признаци и на вътрешно потребление. Освен това у нас са останали по-здравите предприятия, коментира Андронов. "Нормално кризата отся по-силните компании, те сега могат да растат по-бързо и солидно. Дойдоха десетки чуждестранни компании и основаха бизнеси тук, отвориха заводи. Имаме финансова стабилност. Имаме подходящи икономически условия в дестинациите за нашия износ. С изключение на Русия, всички основни дестинации на нашия износ са в растеж", обясни той.
Трябва да се обърне сериозно внимание на образованието, смята Андронов. У нас има 32 факултета за икономисти в 51 университета, но икономистите няма да оправят икономиката на България. Трябва да спрем да ги произвеждаме и колегите в образователната система да насочат усилията си към инженерните специалности.
Искат протекционизъм за бизнеса зад граница
Протекционизъм на българския бизнес от страна на посолствата и търговските представители зад граница поиска председателят на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" проф. Николай Михайлов. "Докато чуждите посланици у нас лобират за компаниите си, все още подобно отношение не се усеща зад граница", обясни той.
Проблемът с образованието е водещ за бизнеса. Освен това на фирмите са нужни стабилност, бизнес среда, устойчивост и правила. Инвестициите в инфраструктура се възвръщат много бавно - за поне 4 - 10 години. В момента на бизнеса са нужни хора, които да могат да управляват големи инфраструктурни проекти. За да подготви такива кадри, "Трейс Груп Холд", съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси, създават магистърска програма, която да обучава такива специалисти. За да могат те да се реализират както у нас, така в чужбина, каза Михайлов.
Винари питат защо има отстъпление за ракиените казани
Засилваме контрола чрез местните власти, каза Горанов
Акцизът, който е събран от специализираните малки обекти за дестилация, или „ракиените казани", за първото тримесечие на 2016 г. е три пъти по-висок от събрания за същия период през 2015 г. Тоест волята на държавата да въведе ред в сектора доведе до очаквания добър фискален резултат. Това каза председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев на дискусията „Да! На българската икономика".
По думите му обаче, въпреки този бърз ефект от законодателните промени в сектора, сега има предложение да бъде върнат старият режим, което ще е лош знак към легалния сектор, а държавата за пореден път ще отстъпи пред натиска на една неголяма, но креслива група. „Миналата седмица Комисията по бюджет и финанси в парламента прие поредния проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, който до голяма степен продължава реформата по отношение на дейността на специализираните малки обекти за дестилация, или „ракиените казани", и прецезира възможностите за контрол, но с едно голямо отстъпление назад. Предлага се те да могат да работят свободно целогодишно", посочи Радев и попита финансовият министър Владислав Горанов дали счита, че това отстъпление е правилно.
„Не мога да отсъдя дали това е отстъпление или не. Възловите изменения в закона, освен че връщат възможността цяла година да се извършва дестилиране на високо градусен алкохол, въвеждат ново качество на контрол, което е възловото. Ако въведем уведомителния режим, Агенция „Митници" няма капацитет, а и не й е работа, да извърши ефективен контрол в тези 1500 официално регистрирани обекти за дестилиране, които със сигурност са в пъти повече. Промените увеличават контрола чрез прехвърляне на функциите на местните власти. Нещата се балансират. Предимството, че се увеличава възможността за контрол, е по-добрата новина. А тази група, освен че е креслива, има значителната подкрепа на някои от парламентарните групи", отговори финансовият министър. Според него крайният резултат от законодателните промени ще бъде положителен за сектора.
За едно похарчено евро за Coca-Cola, ние прибавяме 60 цента в България
Поредната си инвестиция в завода за минерални води в Банкя ще открие през юни Coca-Cola HBC Bulgaria. През годините компанията е инвестирала над 500 млн. лева у нас. Това съобщи Светослав Атанасов, изпълнителен директор на Coca-Cola HBC България на дискусията „Да!На българската икономика". „Дълбоко вярваме в конструктивното партньорство, което форума „Да!На българската икономика" излъчва. Ние сме казали „Да! На българската икономика" още преди 24 г., когато основахме Coca-Cola Hellenic Bulgaria", каза той. По думите му у нас компанията произвежда и продава 320 млн. литра напитки годишно. Един от централните й офиси е именно в София, има 2 производствени центъра в Костинброд и Банкя, както и 7 дистрибуционни центъра в страната.
„283 млн. евро е добавената стойност от това, че Coca-Cola работи в България. За едно похарчено евро за Кока-кола ние прибавяме 60 цента в България", посочи Атанасов. По думите му сред причините компанията да разкрие един от централните си офиси именно у нас, е качеството на образованието ни. „Трябва да направим така че да го надградим, имаме потенциал за това", каза Атанасов.
Според него 2015 г. е била добра за икономиката ни, защото е имало политическа стабилност, която е довела до социална стабилност и спокойствие у крайния потребител. „Потребителското доверие нарасна. Веднага след това инвеститорите отговориха – имаше скок и на чуждестранни, и на български инвеститори. Имаме потенциал през 2016 г. и занапред икономиката ни да расте", посочи Атанасов. По думите му са нужни реформи и конкретни мерки в 4 области – административна реформа и електронно правителство, съдебна реформа, реформа в енергетиката и в образованието, както и повече позитивни новини в медиите. „Често се подценява позитивното говорене и новини. У нас се случват много хубави неща, за които също трябва да говорим. Те успокояват хората и ги карат да се чувстват доволни в държавата си. Дайте да дадем причини на българите да се радват, че живеят в България!", призова Атанасов.
Фирми за прозорци- в строителната камара
Фирмите за врати, прозорци и дограми трябва да бъдат вписвани в регистъра на строителя към Камарата на строителите, за да се гарантира качество на продукцията и работа на светло. Това обясни председателят на Сдружение "Български врати, прозорци и фасади" Христо Щерев по време дискусията "Да! На българската икономика". Този бранш е много често подценяван, а в него работят 1800 фирми и генерира 1,2 млрд. лв. оборот, заяви Щерев. И допълни, че за съжаление голяма част от сектора работи в сивия сектор. Като от 1800 компании само 100 продават отговорно. А от 200, занимаващи се със стъклопакети, само 8 имат сертифицирана продукция. За да се инвестират ефективно парите от Националната програма за саниране фирмите, които работят по нея, трябва да отговарят на изискванията. Това може да се постигне, ако компаниите се впишат в Централния строителен регистър и се засили контролът, обясни Щерев. Председателят на Камарата на строителите инж.
Светослав Глосов заяви, че те подкрепят това предложение, тъй като освен с производство, тези фирми са свързани и със строителния процес. Подготвяме промени в Закона за камарата на строителите, които скоро ще бъдат внесени и в парламента, допълни Глосов. Щерев поиска и засилен контрол от страна на ДНСК и Агенцията за метеорология и технически контрол. Като дори предложи помощ при обучението на инспекторите.
В болничната помощ има забавени с година плащания
Ангел Ангелов,
партньор в сделката на „Аджъбадем" по придобиването на болница „Токуда" и сливането със „Сити клиник" и акционер в новата "Аджъбадем Сити клиник"
Ще говоря от позицията на инвеститор в здравеопазването, а не за контрабандата и намаляването на ДДС за храните. Но искам да отбележа, че имаме значителен напредък на целия кабинет, в частност на Министерство на финансите, на Агенция „Митници" и НАП. Явно това, което правим, работи. Това ни прави щастливи, както нас, така и целия бранш. По темата здравеопазване, искам да благодаря на целия кабинет и на премиера Борисов за това, че осигуриха подходящата среда, за да дойде у нас вторият по големина в света инвеститор в здравеопазването с активи от 12 млрд. евро в болници. Това, че те стъпват за пръв път в ЕС чрез България, е една атестация, че секторът е достатъчно стабилен, държавата е достатъчно стабилна, реформите вървят в правилната посока, въпреки всички турболенции, през които премина този сектор.
Фактът, че такъв инвеститор влага 250 млн. евро в закупуването на „Токуда" и обединението й със „Сити клиник", говори достатъчно само по себе си. Това е изключителна възможност за българското здравеопазване. Ние като инвеститор гарантираме, че оттук нататък нивото на здравеопазването в България ще бъде на и над европейското, както е било и досега, но вече ще е в много по-големи мащаби. Трябва да се помисли за това плащанията в болничната помощ, включително и забавените, да бъдат адресирани възможно най-скоро.
Държа да подчертая, че нашата молба е това да се случи след като бъдат направени всички проверки, че тези дейности наистина са извършени коректно. Има плащания, които се бавят повече от година и затова това ще помогне изключително много на сектора. Българският пациент има право да се лекува там, където се чувства най-добре, за което съответното лечебно заведение трябва да си получи плащането навреме.
Местните данъци да се увеличат за повече пари в общините
Бертран Ролман, собственик на Пирин текст
Без кадри няма икономика. Бизнесът трябва да бъде по-активен в генерирането на кадри, вместо да разчита само на държавата да направи реформата в образованието. Браншовите структури трябва по-сериозно да се ангажират с тази задача. Кметовете също трябва да са по-активни, защото сега много от тях изобщо не знаят какво се случва в общината им. Трябва да се мисли и за увеличение на местните данъци, така че повече средства да влизат в общините, с които да се изпълняват местни инфраструктурни проекти.
Програмата за саниране да се разшири
Пламен Димитров, президент на КНСБ
Националната програма за саниране трябва да се разшири и към други сектори. Например ВиК сектора, железопътния превоз, инфраструктурата, енергетиката, които са много важни условия за правене на бизнес. За целта са необходими огромни средства, но може стъпка по стъпка всяка година да се заделя финансиране и след 5 години да бъдем на по-добри позиции.
В споразумението за изменение на климата трябва да се отчете, че България е най-бедната страна в ЕС. Т.е. страната ни трябва да поеме възможно най-леките критерии за вредни емисии, за да остане индустрия у нас.
Всички акценти и новини от "ДА! на българската икономика" очаквайте в утрешния брой на в. Стандарт и на www.standartnews.com.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
