- Да доведем един гост у нас ни струва 2-3 пъти повече, отколкото в съседните държави
- За развитието на курортите е нужна обща визия, а не работа на парче, казва Илин Димитров в специално интервю за в. "Стандарт"
Илин Димитров е депутат от партия "Продължаваме промяната" от Варна и председател на Комисията по туризъм в 47-ото Народно събрание. Димитров е в сферата на туризма вече 24 години. Неговата кариера започва в Албена като стажант, когато е едва на 14-годишна възраст. От 1997 до 2006 минава през много длъжности в туризма - сервитьор, барман, администратор, връзки с гостите, анимация. От 2007 развива собствен бизнес в сферата на туристическата анимация, а от 2011 преподава в Колеж по туризъм - Варна. От 2016 развива бизнес в сферата на трудовото посредничество. Собственик е на най-голямата фирма за внос на кадри от чужбина в страната. Доставя кадри от 9 страни и има над 50 офиса на 3 континента. От 2020 е директор на Център "Кариери, Предприемачаство и Маркетинг" към ИУ- Варна и председател на Варненска туристическа камара.
- На хотелиери и ресторантьори не им остава време да работят от регулации
- Бизнесът ще каже как да направим новия закон, за да работи максимално добре
- Ще вземем примери от чужбина за единна браншова организация
- В Европа няма категоризация на ресторанти. А у нас има
- Господин Димитров, обявихте, че се подготвя изцяло нов закон за туризма. Какво налага това и какви ще са основните акценти в проекта?
- В срещите и разговорите, които проведохме във връзка с коалиционното споразумение, ясно се отрои, че в сегашния Закон за туризма има много пороци. И се споразумяхме да направим изцяло нов закон, от нулата. Всичките партии в коалицията се обединиха около това. Законът трябва да регулира няколко неща в туризма, които са проблемни. Туристическият бранш ще каже какво го притеснява, какво спира работата му и как да направим закона така, че бизнесът да работи максимално добре. Сред основните проблеми в сегашния закон са:
Първо, наредбата за националните курорти, която е неработеща.
Второ, категоризацията - кой да категоризира, кой да проверява, по какъв начин да става целият процес, ресторантите ще имат ли категоризация - това са въпроси, които бизнесът задава.
Трето, контролният орган - т. нар. туристическа полиция - да има ли такава? Това пак е предмет на широк дебат.
Четвърто, ще има ли процент от приходите, който да се използва за реклама.
Ще говорим и за обединение на бранша. Ще има част, която ще се отнася за стимулиране на създаването на организация, която да е единна. В момента имаме трудности да разберем с кого да говорим и какво да коментираме.
- Къде виждате проблемите в сегашната наредба за националните курорти и какво ще се промени?
- Наредбата за националните курорти трябва да помага на бранша. Курортите трябва да изглеждат по-чисти, по-приветливи, да се инвестира в тях, да има общ план за визията им - преместваемите обекти къде точно да са поставени, как да си взаимодействат с цялата среда. Ние трябва да създадем екосистема, а не да работим на парче. Затова не работи сегашната наредба.
- За категоризацията?
- В момента министерството на туризма я прави и то я контролира. Трябва да се направи дебат с министерството и всички заинтересовани, за да видим това ли е най-правилният начин, който ще работи най-добре в бъдеще. В Европа няма категоризация на ресторанти. А у нас има.
- Има ли вариант категоризацията на ресторантите да отпадне и у нас?
- Нека да сформираме работните групи през април. Имаме една година срок, в която трябва да подготвим този закон.
- Накъде трябва да се насочват парите за реклама? Например сега браншът често се оплаква от туристическите изложения заради това, че щандът на България не изглежда добре, неврзачен е и така губим конкурентно предимство пред съседните държави. Мислят ли се действия в тази посока като например помощ от държавата?
- След като не се харесва този тип щандове, добре е да се помисли как да се направи по-добро представяне. Винаги ще има недоволни. Но идеята е, че трябва да започнем да харчим по-прецизно сумата, която бюджетът отпуска за реклама. Тази година тя ще е 18 млн. лева. Защото в момента един турист да бъде доведен в страната струва между 2 и 3 пъти повече, отколкото в държавите около нас. Можем да оптимизираме този разход така, че рекламата да е по-ефективна, да е по-таргетирана, по-целенасочена.
- Министърът на туризма даде знак, че ще използва известни лица, инфлуенсъри като посланици на България, които да популяризират страната ни. Това ли е начинът за привличане на повече туристи и какви други начини виждате Вие?
- Рекламата вече е дигитална. Няма нужда да се печатат книжки, флаери, брошури. Всичко е в телефона. Хората така пътуват - с телефон. Платформи, онлайн, инфлуенсъри, социални медии, съдържание - всичко трябва да бъде съобразено с това. Министерството се насочва натам, това е правилната посока. Ние имаме нужда от посланици, от известни хора, които да казват - бях в България, хареса ми, елате и вие.
- По отношение на туристическата полиция - когато обявихте тази идея, имаше възражения от бранша, че не бива повече регулации да се въвеждат, защото те и без това са много. Каква ще е функцията на тази специализирана полиция?
- Браншът подава разнопосочни сигнали. Веднъж казва - имаме нужда от контролен орган, след това казва - не, нямаме нужда. Гледах това изказване на колега от Приморско. Не съм разтоварял с него по темата. Но след като браншът иска да се отсее сивата от бялата част на бизнеса, би трябвало да се помисли в тази насока. Идеята не е нова, тя е от няколко години. Трябва да се прецизира отново. Трябва да вървим към изсветляване на бизнеса, за да има предпазване от некоректни фирми и такива, които работят по несправедлив начин. Ние трябва да сме много внимателни, тъй като един недоволен турист отказва още 10 души.
- Всъщност този единен регистър, в който трябва да влязат всички туристически обекти - къщи за гости и хотели, не е ли също начин за справяне със сивата икономика?
- Много са начините. Въпросът е така да го направим, че да не затрудняваме работата на бизнеса. Достатъчно контролни органи имаме. Единният регистър е хубава идея, обаче пак трябва някой да се занимава да вписва в него данни. Това изисква административен капацитет. Не можем да товарим повече един хотелиер, ресторантьор или собственик на малко кафене. Ако трябва да спазва всичко, той няма да има време да работи - трябва да мери температурата в хладилника, да си гледа касовите бонове и т.н. Много, много регулации. Моето мнение е, че трябва да вървим към дерегулиране на голяма част от нещата.
- Казахте, че ще се прави по-голямо обединение на бранша. В последно време някои от браншовите организации в туризма се обединиха в по-големи структури. Каква е идеята? Да се създаде национална структура, в която всички да членуват?
- Аз помолих колегите от БХРА, които са член на HOTREC, да направят справка от всички държави в ЕС как са уредени тези неща и да ми я изпратят. Ще вземем примери от чужбина. Въпросът е какви ползи ще имаме от единна браншова организация. Идеята е да се реинвестират средства в обучение, да се създаде екосистема, която да помага за по-качествен продукт. Имаме една година - да видим какво ще се предложи, какъв е опитът от другите държави. Сега сме на вълна Бюджет 2022.
- В Бюджет 2022, освен тези 18 млн. лева за реклама, какво друго е най-съществено за развитието на туризма?
- Спешните мерки трябваше да помогнат на туризма да преживее. Да се задържи до края на 2022 г. 9% ДДС, а следващата година - ще видим, това е въпрос на преговори. Да се продължи мярката 60 на 40, имаме мярка за оборотни средства, която е много успешна, имаме и тази мярка от 35 евро за седалка, която беше спряна, но сега я удължихме, ще важи до 2 г. след отмяна на извънредното положение. 25 милиона са предвидени за нея. Така че има как да се помага. Дай, Боже, от 20 март, като махнем "зеления" сертификат, вече да се работи спокойно.
Кризата с пандемията отминава. Дано да няма проблем с Украйна.
- Сега обаче се очертава като най-голям проблем кризата Русия-Украйна, което пряко касае туризма заради гостите от тези страни. А и не само - в курортите се внасяше работна ръка от Украйна, което е изключително важно.
- Да, сериозен е проблемът, надяваме се да деескалира напрежението, защото последиците ще са сериозни.
- В момента има ли записвания на руски туристи?
- Има записвания, но са малко. Не са в обема, в който бяха през 2019 г. - 375-400 000 души. Руските туристи намаляват, но ето, че туризмът съществува и без тях. Макар че са добри туристи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
