Динамична бе изминалата седмица за финансовите пазари по света. Доларът продължи да бъде по-търсената валута, докато глобалните фондови пазари регистрираха силно поскъпване. Нови върхове регистрираха американските книжа, като S&P 500 нарасна с 1.7% за седмицата, затваряйки при ниво от 1988 пункта. Добрите данни за производството, жилищният пазар и пазарът на труда в САЩ подхранват поскъпването на капиталовите ценни книжа. Представители на централната банка на САЩ засега вербално опипват почвата за по-скорошно от очакваното повишение на основната лихва, след като най-голямата икономика в света показва толкова признаци на възстановяване.
Английската централна банка също ще е една от първите, които ще започне повишаването на основната си лихва. Но тя ще реагира, след като е сигурна, че пазарът на труда трайно се възстановява, както и трудовите възнаграждения.
Европейската централна банка засега остава пасивна на фона на високата безработица, ниската инфлация и влошаващите се бизнес индикатори в еврозоната. Другите централни банки ще започнат затягане на паричната си политика, докато колебливата ЕЦБ ще трябва тепърва да увеличава стимулиращите си мерки, за да задвижи стагниращата икономика на икономическия и паричен съюз.
Еврото и паундът бяха големите губещи спрямо долара на валутните пазари. Златото също бе подложено на разпродажби, най-вече заради очакванията, че светът навлиза във фаза на нарастващи реални лихвени равнища.
Позитивна бе вълната и на българския капиталов пазар. Борсовите индекси, изчислявани от БФБ, нараснаха с над 2%. В началото на седмицата община Балчик пласира притежавания миноритарен пакет акции от капитала на курортното дружество "Албена"АД, за който получи над 15 млн. лева, и то при засилен инвеститорски интерес. Това показва, че българският фондов пазар е витален, просто са му нужни качествени емисии и примамливи параметри. Възходящият тренд на БФБ в момента е ограничаван от политическата криза и от ситуацията с КТБ. Най-ниска ще е икономическата и социалната цена, ако КТБ продължи да е действащо предприятие. За да отвори като стабилна банка, без да бъде провокирана вълна от тегления на депозити, е необходимо държавата, по възможност и международни финансови институции (например ЕБВР), да участват в капитализирането на КТБ заедно с досегашните големи акционери. Разбира се, публични средства трябва да се влагат само когато е ясно, че кредитният портфейл на банката не е в това влошено качество, тиражирано първоначално в медиите. Иначе, ако се пристъпи към несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити, то привилегировани не трябва да има и депозитите над максимално гарантираните 196 000 лева не трябва да бъдат погасявани, защото ще се създаде вреден прецедент. Случаят с КТБ обаче разкрива проблема за ниската финансова култура на българските граждани и фирми, някои от които са вложили средства над максимално гарантираните 196 хил. лева единствено в една банка. Основен принцип в инвестирането е диверсификацията, т.е. разпределяне на инвестициите в различни активи, така че да се защити общата стойност на инвестираната сума от неблагоприятното развитие при един от притежаваните активи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
