Кабинетът на Костов се отказа от тръбата, която сега щеше да ни носи пари
Доставките на руски газ за България отново са гореща тема последните месеци. Причината е поредният спор между Русия и Украйна, който този път не остана само на ниво цената на газа. Днес за пореден път както политиците, така и бизнесмените, че дори и обикновените хора чакат с нетърпение да разберат дали ще спрат доставките на синьо гориво за нас, или не. Точно както през януари 2009 г., когато над 2 седмици страната ни остана без газ - много заводи не знаеха дали ще успеят да спасят оборудването си за милиони, а обикновеният човек седеше на студено и без топла вода насред лютата зима. А можеше и да не стане така, ако 11 години по-рано България не беше отхвърлила едно предложение. То се казва "Син поток". В наши дни е известно като газопровода, който свързва директно Русия и Турция.
Преди 16 години по време на критичните преговори между София и Москва за новия ни договор за доставка на руско синьо гориво нашата страна получава предложението да се включи в идейния тогава проект "Син поток". Много набързо обаче то е отхвърлено от тогавашния кабинет "Костов" като технически невъзможно начинание. Идеята е била следната: след като газопроводът свърже руския и турския бряг, да продължи през България и да доставя газ към западните ни съседки и Европа. Паралелно капацитетът на нашата транзитна система да бъде увеличен няколко пъти - от 8 млрд. куб. метра на година до 36 млрд., спомня си енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Специалисти и съветници на тогавашното правителство твърдели, че прокарване на тръба по дъното на Черно море е било невъзможно. Затова властта у нас не обърнала почти никакво внимание на руската оферта и побързала да я отхвърли. След по-малко от 6 години по-късно този "мит" е развенчан. Тръбата вече свързва Русия с Турция и по нея тече природен газ. Както е и днес. Същата тази тръба можеше да достигне и до българска територия и транзитът на газ за Европа да минава през нас. И да си получаваме съответните транзитни такси за това. Ако тогава България беше се съгласила да се включи в проекта "Син поток", нямаше да я има и газовата криза през 2009 г. Просто защото синьото гориво за България нямаше да преминава през Украйна и споровете на Киев и Москва нямаше да ни касаят пряко.
Сега на дневен ред имаме нов проект - "Южен поток". Този път обаче сме активни участници в него. И не трябва да изпускаме шанса да се подсигурим безпроблемно трасе към единствения засега източник на синьо гориво за България, съветват специалистите.
Европейски и японски фирми участват в проекта
За газопровода "Син поток" се заговаря по-сериозно през 1997 г. Тогава Русия и Турция сключват междуправителствено споразумение за изграждането му. Паралелно "Газпром" и турската "Боташ" подписват и договор за доставка на руско синьо гориво за Турция със срок от 25 години, показва справка в "Уикипедия". Както и при "Южен поток", при "синия" му предшественик се включва и италианската компания Eni. След подписан меморандум за разбирателство с "Газпром" дружеството от Апенините става партньор в изграждането на първата газова тръба по дъното на Черно море. Към края на 1999 г. двете компании регистрират в Холандия съвместно предприятие, което има за цел да изгради газопровода. Сключен е и договор за проектиране, доставка на оборудване и строителство с италианската Saipem, френската Bouyguest Offshore, руската "Катран-К" и консорциум между японските Mitsui, Sumitomo Itochu. Реалното изграждане на "Син поток" започва през 2001 г. Около 2 години по-късно тръбата вече свързва руския с турския бряг. Първите количества синьо гориво потичат по газопровода през 2003 г. Тогава обаче се разгаря спор между Анкара и Москва за цената на газа. Така официалното откриване на "Син поток" става чак през 2005 г., когато вече двете страни стигат до споразумение за цената на синьото гориво.
От този момент тръбата функционира успешно. Така Турция получава руски газ от два газопровода - "Син поток" и транзитната мрежа на България. През която гориво от морския газопровод можеше се пренася на запад и да носи на страната ни допълнителни транзитни такси. Но поради една или друга причина това не се случи.
Разходите са сходни
Разходите за изграждането на "Южен поток" на българска територия и някогашните изчисления за "Син поток", ако той беше минал през нашата страна, не са много различни, припомня енергийният експерт проф. Атанас Тасев. През 1998 г. Москва предлага на София да се включи в "Син поток", като за целта преносният капацитет на нашата мрежа е трябвало да бъде увеличен от тогавашните 8 млрд. куб. метра годишно на 36 млрд. кубика. От цялостното предложение България приема само увеличаването на транзитния ни капацитет, но до 18 млрд. куб. метра газ годишно. Което се осъществява и днес - газопроводите на България могат да пренасят тези количества и го правят. За да можем да увеличим транзитния си капацитет от 8 до 18 млрд. куб. м, е трябвало да бъдат вложени 350-400 млн. долара. Реално е ставало въпрос за подобрения по около 400 км газопроводи, изграждане на една компресорна станция плюс модернизацията на още две такива. При "Южен поток" вече се говори за 63 млрд. кубика газ, или 6 пъти повече. Инвестицията също е значително по-голяма от планираната за "Син поток". Но, ако се използва специална формула, която изчислява средната цена на 1 км тръба по двата проекта, излиза, че "Южен поток" не струва много по-скъпо от "Син поток", обяснява проф. Тасев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
