Начисляването на лихви по забавени плащания на прогнозните фактури за доставка на питейна вода е злоупотреба с господстващото положение от страна на "Софийска вода". Това определи Комисията за защита на конкуренцията. Това поведение засяга интересите на потребителите и представлява налагане на нелоялно търговско условие по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, гласи съобщение на комисията. В срок от 30 дни страните по случая могат да предоставят писмени възражения по предявените твърдения. КЗК беше сезирана по казуса в края на 2013 г. от омбудсмана Константин Пенчев.
Проблемът е в това, че потребителите на ВиК услуги са длъжни да плащат сметките си всеки месец. Но месечните фактури се изчисляват на база прогнозно потребление, изхождащо от средния месечен разход на домакинство, а реалното отчитане на употребената вода става веднъж на три месеца с отчитане на водомера. В същото време в Общите условия е записано, че при неплащане длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, е показал анализът на КЗК. Така "Софийска вода" всъщност начислява лихви за просрочие на прогнозни сметки, а не на такива, които се базират на реално потребление, установявано с отчет на водомерите. Това поведение на доставчика уврежда интересите на потребителите, доколкото задълженията за заплащане за първите два отчетни месеца не са установени по размер, а задължението за обезщетение за забава предполага точно изчислена стойност на реално използваната услуга, добавят от КЗК.
КЗК: Нямаме право да оценяваме типови договори
Експертите на Комисията за защита на конкуренцията нямат право да оценяват типовите договори между доставчици и търговските вериги с оборот над 50 млн. лв. за предходната година. Това посочват от КЗК в свое становище относно внесените в парламента промени в Закона за защита на конкуренцията. От комисията посочват, че според настоящия вариант на Закона само три групи актове могат да попадат под оценката на КЗК - проекти на нормативни и общи административни актове, действащи нормативни или административни актове, както и проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете си. Това не е случайно, тъй като ограничението е подчинено на идеята за постигане на защита на свободната инициатива в стопанската дейност и предотвратяване на ограничението или нарушението на конкуренцията, посочват от КЗК.
Според тях споразуменията между предприятията са актове от частно-правен характер и са изключени от приложното поле на комисията в частта му "Застъпничество за конкуренция". Предвиденото правило за нотификационен режим за предприятията е отхвърлен от европейското законодателство с мотива, че претоварва правоприлагащите органи с огромен обем информация от предприятията и това води до ниска ефективност, става ясно от становището на КЗК. Регулаторът излиза и с препоръка понятието "значителна пазарна сила" да бъде възприемано в контекста на концепцията за "икономическа зависимост".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
