Вестник "Стандарт" събра над 150 представители на най-големите компании у нас и икономическия екип на кабинета на осмата национална дискусия от кампанията "Да! На българската икономика". На въпросите на бизнеса отговаряха министрите на финансите Владислав Горанов, на икономиката Божидар Лукарски и на енергетиката Теменужка Петкова. Първият за 2016 г. форум от националната кампания се проведе в партньорство с четирите национално представителни организации на работодателите - КРИБ, АИКБ, БТПП и БСК.
Поканата трябва да дойде от европейските ни партньори, заяви Владислав Горанов
Преговори за влизане на България в еврозоната може да започнат от 2017 г., след като приключат стрестестовете на банките в края на тази година. Поканата за това обаче трябва да дойде от нашите европейските ни партньори, заяви министърът на финансите Владислав Горанов на осмата дискусия от националната кампания "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт".
Ние сме готови да отговорим на всички критерии. Но кризата в ЕС с бежанците, както и неудачите в Гърция, правят нашите европейски партньори доста консервативни по отношение темата разширяване на еврозоната, обясни Горанов в отговор на въпрос на Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Според финансовия министър влизането в еврозоната е политически процес, както и влизането в Шенген. Всички действия на правителството са с нужната степен на координация с Централната банка. Но аз не бих се ангажирал с конкретна дата, това няма да ни помогне в диалога с нашите партньори, посочи Горанов. И заяви, че колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре за всички български граждани и за българския бизнес.
Около 900 млн. лв. повече са събрани в бюджета от началото на годината до 21 април, спрямо същия период на миналата година, каза още министър Горанов. "Това е над 1% от БВП и е доста сериозно нарастване, което до голяма степен идва от ограничаване укриването на данъци. Не може да не се отчете и растежът", каза министърът. Според него за първи път от доста време очакванията в индустрията изпреварват тези в другите сектори на икономиката, което потвърждава, че кризата е преструктурирала икономиката по един доста по-здравословен за устойчив растеж начин.
Той посочи още, че заложената в бюджета за 2016 г. прогноза от 2,1% ръст на икономиката е консервативна и има потенциал за повече инвестиции. Най-големият резерв, който обаче не може с магическа пръчка да бъде раздвижен, е вътрешното крайно потребление. За истински икономически растеж - 3% и над 3%, е необходима дългосрочна стабилност, която да даде перспектива на хората, за да могат спокойно да потребяват и да се развива икономическият цикъл, както е в Стара Европа. "Хората харчат днес толкова, колкото очакват да изкарат утре", обясни министърът. Рисковете в настоящата година са свързани с инвентаризацията на финансовата ни система. "Надявам се, че след лятото и в края на годината, когато завърши инвентаризацията, ние ще сме в същата структура на финансова система и финансовият бизнес у нас ще се развива по ясни европейски правила", каза той. Финансовият министър обясни, че в момента при ниските нива на кредитиране, успяваме да постигнем задоволителен растеж, а ако нивото на кредитиране стигне нормални европейски нива, това ще даде възможност да мислим за доста по-сериозен растеж в икономиката. Горанов пое ангажимента пред представителите на бизнеса, че данъчната система няма да бъде променяна, за да има сигурна среда за предприемачите. Както и че към всички данъкоплатци ще се прилагат еднакви стандарти. "Остава нашата задача правителството да започне да харчи толкова, колкото изкарва", каза още той.
Камен Колчев, главен изпълнителен директор на "ЕЛАНА Финансов Холдинг", обясни, че трябва вътрешните капиталови пазари да започват да се развиват, за да влезе още ресурс в българската икономика. "Капиталовият пазар е срамно малък, от което трябва да се притесняваме и срамуваме", каза той. Министър Горанов обясни, че ако няма компании, които да се листват на българската борса, трябва да се види дали има проблеми в регулатора или в нормативната уредба. На въпрос за приватизацията на БФБ Горатов отговори, че в Европа тече процес на консолидация на играчите и интересът към нашата борса е пренебрежимо малък.
Реформите ще подобрят условията за инвестиции
Славка Бозукова,
главен редактор на в. "Стандарт"
2015 бе преломна за целия свят. От една страна, това бе най-добрата година за европейската икономика от 2008 г. насам. За първи път, откакто световната финансова криза покоси Стария континент, европейската икономика е в истински подем. През последните 2 години и половина тя върви само нагоре - при това равнопоставено между източната и западната й част. За първи път през 2015 г. ръст от 3% бележат дори Португалия и Испания - държавите, за които се вещаеха гръцки сценарии. Ирландия пък надмина очакванията със своите 4% растеж. От друга страна, обаче годината ще се запомни като една от най-страшните. Защото надеждата, която общият икономически подем ни даде, бе засенчена от ужасяващи терористични актове. След кървавия 13 ноември в Париж, след атентатите в Истанбул, след ужасяващия 22 март в Брюксел, който е още пред очите ни, Европа, светът и в частност България са други. Изправени сме пред трудните решения, свързани със сигурността, овладяването на бежанската криза и най-вече изключително сложните отношения между великите сили.
На този фон България приключи 2015 г. с впечатляващи резултати: икономическа стабилност, рекорден 3% ръст, 23% ръст на чуждите инвестиции, 9 на сто ръст на износа, над 3 милиарда повече в хазната от удари срещу контрабандата и сивия сектор. Бизнесът смята, че за да продължи ръстът, макар и с по-бавни темпове, за да се намали дефицитът, но вече с по-големи темпове, е нужно ускоряване на 4 реформи. Те са в администрацията, съдебната система, образованието и в енергетиката. Бизнесът смята, че без тях страната ни трудно ще влезе в шортлистите на инвеститорите, въпреки ниските данъци и политическата стабилност в размирния регион, в който се намираме.
Едно към едно
Сивата икономика е бич за България
Кирил Домусчиев,
председател на УС на КРИБ
Едно от големите предизвикателства пред КРИБ и тази година ще е борбата със сивата икономика. Защото тя е бич за България! Да, успехи в борбата със сивия сектор има - благодарение на усилията на бизнеса и на НАП и Агенция "Митници", които увеличиха събираемостта на приходите в бюджета. Но борбата срещу сивата икономика трябва да продължи с още по-големи усилия. Миналата година акцентът на дискусиите "Да! На българската икономика" беше енергетиката. Сега се видя, че в този важен сектор нещата вече вървят добре и фокусът беше преместен върху липсата на подготвени кадри за бизнеса. Това е болен въпрос за бизнеса и ще става все по-актуален. Бизнесът по места започна да инвестира в свои институти и професионални центрове, за да компенсира недостига на кадри. Със сигурност ще имаме срещи с министъра на образованието и ще настояваме за сериозни реформи, в резултат на която България да започне да създава повече специалисти - инженери, ИТ специалисти и др.
Обещано
Министър Горанов:
1. Данъчната система няма да се променя
2. Правителството ще харчи, колкото изкара
3. Ще спрем корупцията на ниските нива в администрацията. Очаквам хората да подават сигнали
4. Всеки ще бъде равно третиран от администрацията
5. Готови сме за дебат относно регулатора и нормативната уредба за капиталовия пазар
Реформата в образованието приоритет на бизнеса
Недостигът на квалифицирани кадри е проблем почти на всяка фирма у нас и става сериозна пречка за нейното развитие, стана ясно на дискусията. Подходяща работна ръка е трудно да бъде намерена в сектори като ИКТ, машиностроенето, химията, телекомуникациите. Дуалното обучение засега се развива само в пилотни проекти, а вузовете продължават да бълват висшисти, които пазарът на труда не търси. Затова бизнесът иска по-бързи темпове на провеждане на реформата във висшето и средното образование. Бизнесът също трябва да е активен в генерирането на кадри и да не разчита само на държавата да проведе реформата в образованието, призова собственикът на "Пирин Текс" Бертран Ролман. Държавата обаче трябва да въведе стимули за фирмите да инвестират в повишават качеството на човешките ресурси, като например да се признават за данъчни цели разходите по участието на предприятията в професионалното дуално обучение, предлага БТПП.
Теменужка Петкова: Работим по нова енергийна стратегия
До дни Брюксел пуска наредбата за намаляване на тежестта на "зеления" ток върху бизнеса
Разработваме нова енергийна стратегия на България. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на въпрос на Димитър Бранков, зам.-председател на БСК, в рамките на Осмата национална дискусия "Да! На българската икономика".
В Министерството на енергетиката е създадена работна група, която включва всички заинтересовани страни. Отправили сме покана за участие и до работодателските, и до синдикалните организации, за да можем да направим енергийна стратегия, която да гарантира устойчивост и около която да се обединим всички, обясни Петкова. Тя бе категорична, че не бива българската енергетика повече да бъде политизирана. Тази стратегия задължително ще бъде пречупена през призмата на Парижката конференция по изменение на климата (COP 21), заяви още Петкова.
Темата за енергетиката като основен, структуроопределящ сектор, присъства винаги, когато става дума за икономическото развитие, коментира още министър Петкова и припомни реформите в сектора през последната година. Първите от тях бяха двете важни промени в Закона за енергетиката, които бяха насочени към решаване на основния проблем - свиването на дефицита в системата. Друга важна крачка напред беше подготовката на "Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ". Влизането на наредбата в сила се забави с повече от половин година.
Вече с радост мога за заявя, че тази сага е на път да приключи успешно и съвсем скоро се очаква наредбата да бъде нотифицирана, обяви на дискусията министър Теменужка Петкова. Това ще даде възможност на българската индустрия да ползва до 85% намаление от "зелената компонента" в добавката "Задължения към обществото" в цената на електроенергията.
Енергийният министър припомни и последните стъпки към пълната либерализация на българската енергетика. От 1 юли на БНЕБ ще стартира и новата платформа за сключване на двустранни дългосрочни договори, а от първото тримесечие на 2017 г. ще бъде въведена и платформата за търговия в рамките на деня. Усилено работим и по търсенето на възможности за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, обясни още Петкова. За целта, освен изграждане на интерконекторите със съседните страни, е необходимо и да се развие пазарът. В тази връзка вече се разработва платформа за търговия с природен газ на БНЕБ, обясни Петкова. Това ще създаде възможност търговията на синьо гориво да се извършва на базата на търсенето и предлагането, което ще доведе до по-ниски цени.
Обещано
Теменужка Петкова
1. Прави се платформа за търговия с природен газ на енергийната борса
2. Компонентата "Задължения към обществото" в цената на тока няма да се вдига, даже може и да падне
3. VII блок на АЕЦ "Козлодуй" ще се строи само ако има стратегически инвеститор
Лукарски сменя 20 търговски аташета
Готвят насърчителни мерки за инвеститорите според сектора и региона
Конкурс за нови търговски аташета в 20 държави провежда Министерството на икономиката. За част от дестинациите ще се прави външен подбор съвместно с бизнеса, заяви министър Божидар Лукарски по време на 8-та национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт". Сменят се търговските аташета в Гърция, Полша, Румъния, Чехия, Италия, Швеция, Грузия, Катар, Мексико, Израел, Йордания и САЩ. Изискване към кандидатите е минимум 4 г. опит в областта на външноикономическото развитие на страната, за която кандидатстват, или в двустранните отношения на България с нея.
"Решението за смяна на наши търговски представители зад граница е желанието за по-ефективна работа при насърчаването на експортно ориентираните предприятия и подобряване на достъпа им до международните пазари", уточни Лукарски. По настояване на бизнеса се планира разкриването на нови търговски представителства към посолствата ни в Молдова, Катар, Мексико, Аржентина, а в Русия и Китай екипът ще бъде подсилен с още по един представител, съответно в Екатерининбург и Шанхай. С бизнеса се договарят бъдещи съвместни търговски служби в Туркменистан, Южна Африка, Етиопия, Саудитска Арабия и Иран.
Новината за смяната на търговските аташета министър Лукарски обяви след изказване на председателя на Съвет на директорите на "Трейс Груп холдинг" проф. Николай Михайлов, който поиска протекционистична политика спрямо българския бизнес зад граница от страна на държавата. "Докато посланиците у нас лобират за компаниите си, все още подобно отношение към българския бизнес не се усеща зад граница", обясни Михайлов. Лукарски увери, че той и задграничните ни търговски мисии ще се ангажират по-сериозно с подкрепа на българските инвеститори в чужбина, и призова фирмите да представят проблемите си навреме, а не постфактум. За насърчаване на инвестициите у нас се готвят законови промени, с които ще се осигури по-голяма гъвкавост на насърчителните мерки, каза още Лукарски. Стимулите и подкрепата ще са съобразени с региона и бранша, в който работят инвеститорите. За първи път от 2009 г. инвестициите у нас са с ръст от 23% и достигат 1,6 млрд. евро, което говори, че България върви в правилната посока, коментира Лукарски. Той цитира данни на Евростат, според която страната ни е на първо място по приток на преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП за 2015 г. сред всички страни от Централна и Източна Европа. У нас този дял е 3,6%, с което изпреварваме Словения, Унгария, Румъния, Сърбия и Балтийските републики. Според Лукарски България има голям потенциал да привлича инвестиции в сектори с висока добавена стойност като машиностроене, производство на части за автомобили, IT и аутсорсинг.
Обещано
Божидар Лукарски
1. Готов съм да подкрепям всяка българска фирма за решаването на проблеми в чужбина
2. Насърчителните мерки в закона за инвестициите ще бъдат съобразени с всеки бранш и регион
Coca-Cola вложи 500 млн. лв. у нас
Поредната си инвестиция в завода за минерални води в Банкя ще открие през юни Coca-Cola HBC Bulgaria. През годините компанията е инвестирала над 500 млн. лева у нас. Това съобщи Светослав Атанасов, изпълнителен директор на Coca-Cola HBC България, на дискусията "Да! На българската икономика". У нас компанията произвежда и продава 320 млн. литра напитки годишно. Един от централните й офиси е именно в София, има 2 производствени центъра в Костинброд и Банкя, както и 7 дистрибуционни центъра в страната. "283 млн. евро е добавената стойност от това, че Coca-Cola работи в България. За едно похарчено евро за компанията ние прибавяме 60 цента в България", посочи Атанасов. Според него 2015 г. е била добра за икономиката ни, защото е имало политическа стабилност, която е довела до социална стабилност и спокойствие у крайния потребител. "Потребителското доверие нарасна. Веднага след това инвеститорите отговориха - имаше скок и на чуждестранни, и на български инвеститори. Имаме потенциал през 2016 г. и занапред икономиката ни да расте", посочи Атанасов. По думите му са нужни реформи и конкретни мерки в 4 области - административна реформа и електронно правителство, съдебна реформа, реформа в енергетиката и в образованието, както и повече позитивни новини в медиите.
Стабилността доведе у нас инвеститор N2 в света
Ангел Ангелов,
партньор в сделката на "Аджъбадем" по придобиването на болница "Токуда" и сливането със "Сити клиник"
Ще говоря от позицията на инвеститор в здравеопазването, а не за контрабандата и намаляването на ДДС за храните. Но искам да отбележа, че имаме значителен напредък на целия кабинет, в частност на Министерство на финансите, на Агенция "Митници" и НАП. По темата здравеопазване искам да благодаря на целия кабинет и на премиера Борисов за това, че осигуриха подходящата среда, за да дойде у нас вторият по големина в света инвеститор в здравеопазването с активи от 12 млрд. евро в болници. Това, че те стъпват за пръв път в ЕС чрез България, е атестация, че секторът е стабилен, държавата е достатъчно стабилна, реформите вървят в правилната посока, въпреки всички турболенции, през които премина този сектор. Фактът, че такъв инвеститор влага 250 млн. евро в закупуването на "Токуда" и обединението й със "Сити клиник", говори достатъчно сам по себе си. Трябва да се помисли за това плащанията в болничната помощ, включително и забавените, да бъдат адресирани възможно най-скоро. Има плащания, които се бавят повече от година.
Фирми за прозорци - в строителната камара
Фирмите за врати, прозорци и дограми трябва да бъдат вписвани в регистъра на строителя към Камарата на строителите, за да се гарантира качество на продукцията и работа на светло. Това обясни председателят на Сдружение "Български врати, прозорци и фасади" Христо Щерев по време дискусията "Да! На българската икономика". Този бранш е много често подценяван, а в него работят 1800 фирми и генерира 1,2 млрд. лв. оборот, заяви Щерев. И допълни, че за съжаление голяма част от сектора работи в сивия сектор. Като от 1800 компании само 100 продават отговорно. А от 200, занимаващи се със стъклопакети, само 8 имат сертифицирана продукция. За да се инвестират ефективно парите от Националната програма за саниране, фирмите, които работят по нея, трябва да отговарят на изискванията. Това може да се постигне, ако компаниите се впишат в Централния строителен регистър и се засили контролът, обясни Щерев. Председателят на Камарата на строителите инж. Светослав Глосов заяви, че те подкрепят това предложение. Подготвяме промени в Закона за камарата на строителите, които скоро ще бъдат внесени и в парламента, допълни Глосов.
Готвим магистри за инфраструктурата
Николай Михайлов, "Трейс Груп Холд"
Проблемът с образованието е водещ за бизнеса. Като освен това на фирмите са нужни стабилност, бизнес среда, устойчивост и правила. Инвестициите в инфраструктура се възвръщат много бавно - за поне 4-10 г. В момента на бизнеса са нужни хора, които да могат да управляват големи инфраструктурни проекти. За да подготви такива кадри, "Трейс Груп Холд", съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси, създават магистърска програма, която да обучава такива специалисти. За да могат те да се реализират както у нас, така в чужбина.
Местните данъци да се увеличат
Бертрам Ролман, собственик на "Пирин текс"
Без кадри няма икономика. Бизнесът трябва да бъде по-активен в генерирането на кадри, вместо да разчита само на държавата да направи реформата в образованието. Браншовите структури трябва по-сериозно да се ангажират с тази задача. Кметовете също трябва да са по-активни, защото сега много от тях изобщо не знаят какво се случва в общината им. Трябва да се мисли и за увеличение на местните данъци, така че повече средства да влизат в общините, с които да се изпълняват местни инфраструктурни проекти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
