Московски: Ще искаме от Анкара предварително да ни предостави разрешителните за второто полугодие
Обмисляме вариант за пълна либерализация на режима на автомобилните превози с Турция. Това обяви транспортният министър Йвайло Московски по време на дискусията на "Стандарт". Той отговори на въпрос, поставен от Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) и член на УС на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (AEBTRI). "От договорената годишна квота от 500 турски разрешителни от и за трета страна, които се предоставят на части от по 250 броя за полугодие, са останали само 20, а от годината са изтекли едва три месеца", заяви много притеснен Миролюб Столарски.
"Ще поискаме от Турция да получим предварително квотата разрешителни за международен превоз на товари от и за трета страна, предвидени за второто полугодие на годината", заяви Московски. Ще поискаме от Турция разрешителните, договорени за цялата 2015 г., и ще ги раздадем на превозвачите. А за второто полугодие ще се опитаме да договорим допълнителен контингент разрешителни с колегите от Турция, обеща министърът. Въпросът с недостига на турските разрешителни от и за трета страна е актуален всяка година, тъй като те се изчерпват значително по-рано от заложените срокове. "Проблемът е, че турският министър на транспорта е в оставка заради предстоящите избори, така че комуникацията ми с него е затруднена, но така или иначе ние продължаваме преговорите и на ниво зам.-министри и на ниво автомобилни администрации", обясни Московски.
Либерализацията на режима за превозите също е поставена като тема за дискусия пред турската страна, но навярно тя ще се състои едва след като приключат изборите през юни, каза още Московски. Според него, пълната либерализация на автомобилните превози между България и Турция е най-добрият вариант за разрешаване на всички проблеми на нашите превозвачи. Другият вариант е да преговаряме за увеличаване на квотата разрешителни от и за трета страна, но това е деликатна тема, тъй като турският автомобилен бранш е консервативно настроен и отстоява своите интереси, коментира министърът. Той отправи молба към нашия автомобилен бранш да намери път за комуникация със своите турски колеги. Това, което мога да гарантирам, е, че ще следя за стриктното и справедливо разпределение на разрешителните между превозвачите, завърши транспортният министър Ивайло Московски.
Горанов: Ще затегнем контрола на границата
За първи път чувам, че има искане Управление "Пътни такси и разрешителни" (УПТР) да мине под управлението на транспортното министерство. Това коментира финансовият министър Владислав Горанов на дискусията "Да! На българската икономика" в отговор на въпрос на председателя на УС на БАСАТ Миролюб Столарски. "Защо контролът върху разрешителните се извършва от Агенция "Митници", а не от транспортното министерство и кога УПРТ ще се върне към министерството на транспорта, попита Столарски. Сега разрешителните не се контролират, а се прибират по 10 евро на ръка от чуждите превозвачи, обяви Столарски. Поради това разликата в статистиката между Агенция "Митници" и МВР относно преминалите през България превозни средства е над два пъти и половина, коментира Столарски и посочи, че за една година митниците са преброили 140 хил. влезли у нас автомобила, а МВР - 400 хиляди.
Ако решим, че е целесъобразно, ще преместим УПТР, стига министър Московски да постави този проблем, обяви министър Горанов и припомни, след изваждането му от транспортното министерство преди повече от 15 години то е било дълго в АПИ към регионалното ведомство. Смятам обаче, че Агенция "Митници" си върши добре работата, а ако има някакви конкретни оплаквания относно конкретни митнически пунктове, уверявам ви, че те бързо ще бъдат преодолени, декларира министър Горанов.
Ще сложим ред и в работата на кантарите на КГПП Кулата и КГПП Калотина, въпреки че те не са към финансовото министерство, но в стратегията ни влиза да ги вземем при нас, коментира Горанов. Целта ни е да подобрим капацитета на държавата да следи движението на стоките и услугите, без да нарушаваме договора за функциониране на ЕС, за да можем тихо и кротко да се похвалим с още по-добра събираемост на приходите, коментира финансовият министър.
Митницата на порт Бургас под лупа
Митниците във Варна и Бургас би трябвало да работят еднакво, а ако не е така, то това вероятно се дължи на някакъв субективен фактор, който трябва да бъде обсъден в по-тесен кръг. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на дискусията "Да! На българската икономика" в отговор на въпроса на Борис Балев, прокурист на "БМФ Порт Бургас", на какво се дължат разликите в митническото обслужване на пристанищата Варна и Бургас. Знам, че директорката на митница Варна е много голям професионалист, затова съм готов да обсъдим казусите с митницата в Бургас, коментира министър Горанов.
Склонни сме да обсъдим линейните кейови такси, които се събират от ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, да бъдат разпределяни между пристанищния оператор концесионер и държавното предприятие. Това коментира транспортният министър Ивайло Московски в отговор на въпрос на Борис Балев. В такъв случай обаче ще трябва да се преразгледат инвестициите и поддръжката на пристанищата, които към днешна дата са разпределени по схемата операторите да инвестират основно в пристанищно оборудване, а не в поддръжката на инфраструктурата, за която по закон се грижи ДППИ. Ако се договорим за разпределение на тази инвестиционна дейност, разбира се, ще коментираме и разпределението на линейните кейови такси, коментира министър Московски.
Ще се съобразим с препоръките на морския бранш, каза Московски в отговор на въпросите, зададени от изпълнителния директор на параходство "Български морски флот" (БМФ) Александър Калчев. Какви са пречките пред Флага на България, за да стане предпочитан от корабособствениците, попита Калчев и насочи вниманието към недомислици в данъчното и трудовото законодателство. Калчев постави ребром въпроса и за нискокачественото образование на кадри за морската индустрия.
1,9 млрд. ще струва спасяването на БДЖ
В следващите седем години БДЖ се нуждае от минимум 210 млн. лв. инвестиции само за нови мотриси. Иначе цялата сума за оздравяване на сектора за този срок е 1,9 млрд. лв. Това става ясно от новата стратегия за развитие на железопътния холдинг, която Министерството на транспорта представи и която трябва да се изпълнява в периода 2015-2022 г. Най-важното е да има приемственост и предписанията на документа да се изпълняват от всички правителства, които ще управляват в този срок, препоръча министърът на транспорта Ивайло Московски. Затова стратегията ще бъде представена днес в парламента и идеята на министъра е изпълнението да бъде гарантирано от Народното събрание. Основните направления за развитието на отрасъла са нови инвестиции, подобряване на информационните системи, продажби на активи и съкращения, предвижда документът, който е с обем 400 страници. От днес той ще бъде пуснат на интернет страниците на министерството и парламента. Цялостно обновление на техниката на БДЖ пък ще струва 430 млн. лв. Още 300 млн. лв. трябва да отпусне държавата за погасяването на дълговете на железниците. Стратегията предвижда да се продадат излишните локомотиви, вагони, сгради и терени, с парите от които също ще се плащат борчове. Очаква се от тези продажби сумата да възлезе на около 69 млн. лв. За оптимизация на дейностите и икономия от работни заплати в холдинга са необходими съкращения на персонала - по около 600 души от "Пътнически превози" и "Товарни превози". От ръководството на компанията обещаха намаляването на работните места да бъде главно чрез пенсиониране на служители, навършили възраст, като няма да се назначават нови хора на мястото на напусналите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
