София. Всеки знае, че най-хубавият зеленчук е този, който сам си откъснеш от градината. Но знаем ли какво купуваме от пазарите? Оказва се, че за софиянци българската стока се е превърнала в лукс и голяма част от хората правят компромис с качеството за сметка на цената. Българинът предпочита по-скоро да брои стотинки за гръцки домат, отколкото да се бръкне по-дълбоко за нашенски. "Хората питат за българска стока, ама като видят, че е по-скъпа, пак посягат към вноса", казват търговци по пазарите в столицата.
Въпреки по-високите цени и за родното производство си има клиенти, но малко. Продавачите признават, че тези, които държат на качеството и купуват предимно нашенска стока, се ограничават в количеството. "Който купува български домат, взема 2-3 броя, до килограм най-много. Нямат пари за повече хората", казва търговец от Женския пазар.
Истината е, че дори да искаш да купиш стока, произведена в България, тя е дефицит по сергиите. "Не гледай какво пише на етикетите! Български домат на 1,20 лв. няма", отваря ни очите наперен продавач.
Родните търговци на плодове и зеленчуци предлагат предимно гръцка стока. "Всичко носят от Гърция - картофи, краставици, домат, тиквички, пипер. Не че нямаме в България. Те нашите са и по-качествени. Но колегите, като знаят, че по-евтиното се купува, внос продават", обяснява Петър, който е отрупал сергията си със зарзават.
В края на пролетта и началото на лятото от плодовете най-търсени са ягодите и черешите. Ако произходът на ягодите е под съмнение, то при черешите определено можем да се похвалим с качествено родно производство. Пазарите са отрупани с череши и цената пада всеки ден.
В началото на юни на почти всяка сергия може да се намери череша по 1 -1,50 лв. На места се срещат и вносни, но те са добре прикрити зад етикет "Кюстендил". Съвсем скоро ще дойде сезонът на дините и пъпешите. И при тях положението не е по-различно - българските държат по-висока цена. "Вносът на дини също става основно от Гърция, но нашенските са по-хубави и българската диня се разпознава още като я разрежеш", обяснява Петър.
Кризата не пропуска и зеленчуковия пазар. "От година на година хората купуват все по-малко и по-малко", признават търговците. За някои хора дори шопската салата вече била деликатес.
За разлика от столичани хората в страната се радват на доста ниски цени. В Пазарджик сега човек може да си купи от централния пазар продукти за салатка срещу не повече от 3-4 лева в най-лошия случай - доста по-евтино от други години. Краставиците, дори и хубавите, вече са под левче, домати са намират за по 1,30 до 1,60 лева, марулите са по 50 стотинки - точно колкото е и връзка грамадни репи.
Зелените снопчета магданоз и кромид са от 20 до 30 стотинки, чесънът е по 40-50. Причината е в ниските цени на зеленчуковата борса в Огняново, които са с най-много 10-20 стотинки по-евтини от тези на пазара и не докарват големи печалби на прекупвачите. В същото време тържището бе обявено за седми път за продан от община Пазарджик, като тръжната цена бе намалена с над 40 процента. Цените на вносните зеленчуци не влияят особено и няма голям дъмпинг, каза служителка на борсата, а и повечето земеделци предпочитали да не разчитат на прекупвачите.
Девет от 10 тира са за Западна Европа
Девет от десет турски домата минават транзит през страната. Почти 90% от зарзавата, който влиза у нас от южната ни съседка, е предназначен за страните от Западна Европа, твърди шефът на Свиленградската митница Тодор Караиванов. Доматите и краставиците са нетипични зеленчуци за производството в Германия и Австрия, например, а и подобни култури там са с ниско качество.
Като външна граница на Евросъюза България е цедка за качеството на вносния зарзават. Корнишоните, морковите и чушките влизат у нас от Турция без начисляване на мито, но задължително трябва да имат сертификат за движение на стоките "Евро 1", уточни шефът на Свиленградската митница. Със същия сертификат се движат през България за Европа и патладжаните, картофите и лукът. При тези зеленчуци обаче има определени квоти от Еврокомисията. До изчерпване на разрешеното за внос количество тези зеленчуци също са с 0% мито. Доматите, краставиците и тиквичките обаче освен необходимия за движение сертификат са свързани и със Системата на входните цени на Евросъюза. При тази система действа принципът на завишаване на митото в зависимост от митническата стойност на внасяната продукция. Така например, при по-ниска митническа стойност се начислява по-високо мито. За доматите то варира от 1,1 до 29,8 евро за 100 кг. При краставиците митото е от 1 евро до 37, 8 евро на 100 кг.
Прекупвачи крият данъци и надуват цените
Прекупвачи се правят на фермери, за да не плащат данъци. В същото време надуват цените, като не допускат обикновените стопани до тържищата и слагат солени надценки на стоката, купена на безценица от производителите, твърдят земеделците. Схемата е проста. Търговците се регистрират като земеделски производители, за да избегнат задължението да издават касова бележка. Според действащите разпоредби производителите не са длъжни да имат касов апарат, ако продават собствена непреработена земеделска продукция. За да докажат, че са производители, им трябва само бележка от кмета, която може да се издаде и само ако търговецът покаже, че има една череша, коментират стопаните. В същото време обаче всеки ден продават десетки килограми, които със сигурност не може да са от единственото дърво. Ясно е, че става дума за вносна стока или за плодове, купени от истинските производители, коментират фермерите.
"Голяма част от регистрираните земеделски производители на пазара всъщност са прекупвачи от борсата", посочи и шефът на отдел "Общински пазари" в Стара Загора Красимир Ангелов. От пръв поглед си личало, че на тяхната сергия български е само надписът "родно производство". Според Ангелов пресичането на контрабандния внос и сивия сектор може да започне от местните пазари. Не е тайна, че точно прекупвачите търгуват незаконно - без фактури, с подправени документи, като удрят и потребителите, и хазната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
