Нов фонд ще бъде създаден за инвестиране в проекти от ВиК сектора, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на десетата дискусия от кампанията "Да! На българската икономика". Ще бъдат формирани общо шест фонда - един за водната инфраструктура, три за градско развитие - един за София, и по един за Северна и за Южна България, фонд за туристическа инфраструктура и гаранционен фонд, обясни министър Павлова.
Освен това правителството ще разчита и на публично-частно партньорство (ПЧП) с бизнеса за реализацията на редица проекти. Вече са подготвени нови правила за ПЧП, които предстои да бъдат разгледани от парламента. Те ще гарантират прозрачен процес и ще дадат повече възможности за реализация на проекти.
Европа дава все по-малко пари за пътища и това е голямо предизвикателство пред българското правителство. Така министър Павлова отговори на въпрос на Велико Желев, съсобственик в "Хидрострой" - кои са приоритетните за правителството големи инфраструктурни проекти извън Плана "Юнкер" и какви финансови механизми ще бъдат използвани за тяхната реализация. Министърът на регионалното развитие припомни, че през миналия програмен период страната ни е получила 2 млрд. лв. за пътни проекти и 3 млрд. лв. за благоустрояване. За периода 2014-2020 г. обаче рязко е орязано финансирането за базисна инфраструктура и за магистрали са предвидени едва 1 млрд. лв., които ще стигнат само да довършим "Струма", каза Павлова. За ремонт на общинските пътища пък изобщо не е предвидено безвъзмездно финансиране. Затова България трябва да търси гъвкави инструменти за финансиране на пътната инфраструктура, посочи Павлова. Едно от решенията е въвеждането на тол такси за движение по магистралите, което да позволи тяхното поддържане, а в бъдеще - и изграждането на нови пътища.
За възможностите за финансиране на мост над Дунав при Силистра-Кълъраш се интересуваше Веселин Андреев от името на Гражданска инициатива за строеж на съоръжението. Планът "Юнкер" е важен инструмент за финансиране, но засега той не приема нашите пътни проекти, стана ясно от думите на министър Павлова. България е кандидатствала с няколко проекта, сред които пътищата София-Калотина и Русе-Велико Търново. Но те, както и предложението да получим по Плана "Юнкер" финансиране за програмата за саниране на жилища в страната, са отхвърлени, защото не генерират приходи и няма възвръщаемост на инвестицията. Министър Павлова обаче заяви, че първите 1 млрд. лв. за саниране на жилищата вече са осигурени от правителството чрез кредитни линии. И увери, че ще бъдат осигурени пари програмата да продължи и през следващата година.
1 милиард лева за по-добър живот в София
Йорданка Фандъкова поиска партньорство от Строителната камара, за да се изпълнят всички проекти
За отминалия програмен период София се превърна в лидер и ключов фактор за ефективно използване на европейските средства за подобряване на градската среда, за възстановяване на града, но и за инвестиции, основно в енергийна ефективност във всички сфери. Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова по време на десетата дискусия от кампанията "Да! На българската икономика". Тя посочи, че борбата с климатичните промени и подобряване качеството на въздуха изискват инвестиции в транспорта, в екологията, в образователната и социалната инфраструктура. София е бенефициент на първия одобрен проект от ЕК - за метрото. "Благодаря на еврокомисаря Кристалина Георгиева за тази голяма подкрепа, защото вече се строи третата линия на метрото. До този момент за най-екологичния транспорт са одобрени 376 млн. лв. Като включим и вече подписания договор по ОП "Региони в растеж" за градска среда и нови инвестиции в енергийна ефективност на стойност около 240 млн. лв., София до момента има гарантирани около 1 млрд. лв. в новия програмен период за инвестиции в проекти, основно зелени, които подобряват живота на гражданите", заяви тя.
Йорданка Фандъкова обясни, че е започнала усилена работа по изпълнение не само на европейските проекти, но и на проектите, които се финансират от Столична община и от другите инструменти освен оперативните програми на ЕС, какъвто например е Норвежкият фонд. "Столичната община, чрез общинските търговски дружества, открихме възможностите още в предишния програмен период за финансиране на общински търговски дружества чрез финансови инструменти, какъвто беше инструментът "Джесика", каза Фандъкова. И припомни, че Женският пазар, "Спортна София", "Парк Възраждане" са финансирани именно по този начин. Те са много успешни, тъй като, освен че са подобрили градската среда, са дисциплинирали общинските търговски дружества. Акцентът през този програмен период е върху общинското здравеопазване. "Вече имаме подготвени проекти, включително за енергийна ефективност на сгради от общински болници и ДКЦ-та. Отличник в това отношение е 12-о ДКЦ, което подаде своя проект. Приоритетите остават енергийна ефективност на сгради, осветление", каза Фандъкова. Тя добави, че Столична община, заедно с новата общинска агенция за инвестиции, са отворени за партньорство с бизнеса. "Надяваме се законодателството да ни позволи публично-частни партньорства, които да са достатъчно прозрачни", каза Фандъкова. И посочи, че най-големият проблем е липсата на достатъчно строителни компании, които да се справят с предизвикателството. Кметът заяви, че разчита на партньорството на Строителната камара, за да се гарантира изпълнението на проектите.
"Браво на нашата кметица за активността", похвали я Кристалина Георгиева.
Успешно работят и частни тръстове
Стоян Николов, Униглоуб Тръст
Искам да попитам еврокомисар Кристалина Георгиева как частен тръст, специалист в областта на частното проектно финансиране, може да работи с инвестиционния фонд на ЕС (плана "Юнкер") и какви са условията за това. Тъй като ние имаме набелязани редица обекти на територията на България, които сме готови да финансираме. Много неща в България не са направени, няма необходимите гаранции, няма необходимата подготовка при изготвянето на документацията. Исках да разделим риска между инвестиционния план на ЕС и възможностите на Униглоуб Тръст. Не само инвестиционният план "Юнкер" работи. Работят и частни инвестиционни тръстове, които са по-ефективни, по-лесно достъпни и по-бързи, отколкото тази европейска програма.
Пишат държавни стандарти за професионалното образование
ВУЗ-овете убиват техникумите, каза Меглена Кунева
Държавни стандарти за професионалното образование подготвя Министерството на образованието и науката. Промените в закона, който ще даде възможност за дуално обучение, влизат в Народното събрание. Това обяви вицепремиерът и просветен министър Меглена Кунева по време на дискусията "Да! На българската икономика". Тя коментира, че масовизацията на висшето образование е убила професионалното. "Младите предпочитат да завършат някаква бакалавърска степен за 3 г., вместо да се мъчат да учат тежки професии в средното образование", обясни Кунева.
Тя посочи, че в страната има сериозен проблем и с качеството на висшето образование. "Производството на икономисти и юристи е в пъти по-голямо от търсенето на пазара на труда, а там, където има недостиг на работна ръка, няма кандидати", даде пример Кунева. "Не може да се оцелее на остров". Така министърът коментира изказването на Радомир Чолаков, изпълнителен директор на "Каолин" АД, който посочи, че големият проблем на дружеството е липсата на кадри заради обезлюдяването. Чолаков разказа, че фирмата извършва дейност на територията на малките общини Ветово, Дулово и Тополовград. Предстои "Каолин" да въведе дуално обучение през учебната 2016-2017 г. в производствената си база във Ветово. Броят на всички ученици, които от есента ще са в 8 клас, е 40. По специалността "Обогатяване на полезни изкопаеми" обаче ще се обучават само момчета. И тъй като няма подходящо обучение за момичетата, те напускат общината. А след тях ще напуснат и момчетата. Възможно ли е държавата да създаде целево паралелки за дуално обучение и за тези, които останат извън програмата на фирмата, попита Чолаков. "Каолин" е взел мерки, но дори да бъде подпомогнат от МОН, това не е достатъчно. Трябва цялата държава да има една и съща цел - и развитие на икономиката, и социална политика", отговори вицепремиерът. И увери, че МОН ще продължи да разчиства административните пречки през бизнеса, който поема инициативи за подготовка на кадри. "Без помощ от бизнеса, какъвто и ход да предприемем, той не води достатъчно напред", заяви Кунева. Министърът на образованието коментира още, че засега има само зачатъци на така очакваното от бизнеса дуално обучение. Според нея обаче има съпротива и паника от кметовете държавните професионални гимназии да станат общински. А кой по-добре от всички знае колко деца има в общината?, реторично попита Кунева.
"Общините не се съпротивляват да управляват професионалните гимназии. Но въпросът е да се уточни по какъв начин ще се финансира това. Защото една община, която няма достатъчно средства и получи сграда в лошо състояние, няма как да я подготви, за да приеме ученици. Това е въпрос, който трябва да се уточни между Сдружението на общините и Министерство на образованието", коментира кметът на София Йорданка Фандъкова.
Проблемът с кадрите може да се реши и с политики за повишаване на мобилността на българите, смята еврокомисарят Кристалина Георгиева. За целта обаче е важно подобряване състоянието на пътищата, подчерта тя.
Чакаме решения на проблема с кадрите
Никола Колев, ръководител европроекти в "Захарни заводи"
На дискусията на в. "Стандарт" беше споделена добра информация, свързана с възможностите за разработване на проекти. В голямата си част обаче те са насочени към малки и средни предприятия, а ние от "Захарни заводи" сме голямо предприятие и търсим възможности в реализацията на инфраструктурни проекти, но размерът за средствата за такива проекти е много висок. Като голямо предприятие също имаме нужда от проекти, които са свързани с подобряване на инфраструктурата - производствена и техническа. Радвам се, че има идея за разработване на Закон за публично-частно партньорство, защото това би могло да даде възможност за реализация на проекти с местната власт. Очакваме решения в посока кадровото осигуряване на икономиката, защото това е огромен проблем не само за малките, но и за големите предприятия и фирми в България. Радвам се, че са намерени пътища за финансиране на санирането, енергийната ефективност в бита и в публичния сектор. Смятам, че споделената информация беше много полезна и идеите за нови средства, за дискусии, за обсъждане на проблема, свързан с кадровото осигуряване на икономиката и развитието на професионалното образование, са важни стъпки в тази посока. Трябва да се търси възможност за създаване на условия и за големите фирми да участват по-активно и да имат по-големи възможности в създаването на инструментите - финансови, с участие в европейските структурни фондове или с проекти, разработени съвместно с бизнеса от други страни - има такъв опит, но е в доста начален етап. Да се създават контакти между фирми със сходни проблеми и да ги решават паралелно с европейски компании.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
