От 9 часа в хотел "Маринела" "Стандарт" и КРИБ започват дискусията "Пари за бизнеса извън европрограмите". Специално участие в нея ще вземе еврокомисар Кристалина Георгиева. Следете всичко по темите с хаштаговете: #ДаНабългарскатаикономика #ПланЮнкер #КристалинаГеоргиева #Стандарт #ХотелМаринела #КРИБ
Икономическата криза от 2007 г. насам доведе до рязък спад на инвестициите в цяла Европа. Очевидна беше необходимостта от бърза реакция и измисляне на начин, по който да се възстанови икономиката на Европа. Така на 26 ноември 2014 г. Европейската комисия (ЕК) обяви спасителния пояс - План за инвестиции за Европа, или т. нар. план "Юнкер", кръстен на името на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.
Планът предвижда мобилизиране на средства от публични и частни източници на финансиране, при което всяко евро от публичните средства се използва за генерирането на допълнителни частни инвестиции, без да се създава нов дълг. Планът ще мобилизира 315 млрд. евро за проекти в държавите от ЕС, които носят възвращаемост. До момента от българска страна за свои проекти финансиране получават малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие и няколко български банки, които имат ролята на финансови институции посредници.
Заради финансовата криза инвестициите в ЕС намаляха с около 15% спрямо върховата си стойност от 2007 г. Високите равнища на публичния и частния дълг в някои държави от ЕС и някои сфери на икономиката и тяхното въздействие върху кредитния риск ограничават възможностите за инвестиции, които са необходими, за възстановяване от кризата, и създаването на работни места. Заради тези негативни тенденции ЕК определи подход, който се опира на три стълба.
Първият стълб е наличието на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който функционира от септември 2015 г. ЕФСИ трябва прекъсне порочния кръг от недостатъчно доверие и недостатъчни инвестиции и да се използва ликвидността, с която разполагат финансовите институции, корпорациите и физическите лица, тъй като живеем във време, когато публичните ресурси са недостатъчни. Фондът се основава на гаранция в размер на 16 млрд. евро от бюджета на ЕС, която е допълнена с 5 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с което общият капацитет за поемане на риск от ЕФСИ възлиза на 21 млрд. евро. ЕФСИ може да мобилизира допълнително финансиране, надхвърлящо 315 млрд. евро.
Фондът ще стимулира допълнителни инвестиции в области като инфраструктура, образование, научни изследвания, иновации, възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и други. В неговия фокус попадат също така малките и средни предприятия (МСП) и дружествата със средна пазарна капитализация (в които работят между 250 и 3 000 служители). ЕФСИ е насочен към проекти, които насърчават създаването на работни места, дългосрочния растеж и повишаването на конкурентоспособността. ЕФСИ е насочен към по-рискови проекти от тези, които биха били финансирани от частния сектор без наличието на гаранцията на ЕС, т.е. към проекти, които не могат да се финансират единствено от частния или публичния сектор. ЕФСИ предвижда да финансира средно 20% от общия размер на инвестициите, а останалите 80% ще се осигуряват от други източници на финансиране.
Вторият стълб е Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП), който е със значение на ниво ЕС и на ниво държави членки, в съчетание с Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ). Предвижда се активно участие на държавите членки и предоставяне на всеобхватна техническа помощ, за да могат инвестициите да бъдат насочвани там, където са необходими.
Третият стълб обединява необходимостта ЕК да се ангажира с амбициозна политика за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите. Тези законодателни инициативи включват и постигането на напредък по изграждането на Единен цифров пазар, Енергиен съюз и Съюз на капиталовите пазари. Идентифицирането на предизвикателствата пред инвестициите и предприемането на действия за преодоляването им са част от усилията за подобряване на бизнес климата в ЕС и намаляване на бюрокрацията. България е сред първите държави от ЕС, предприели действия на национално ниво за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите. Например, през май 2015 г. беше създадена работна група за идентифициране на основните пречки пред инвестициите в страната.
Изведени бяха десет основни проблемни области, които се явяват и пречки пред инвеститорите. През месец май 2016 г. Министерският съвет одобри План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, които пречат на нарастването на инвестициите. На всеки три месеца ще бъде докладвано на правителството за постигнатия напредък по изпълнението на мерките.
Как частният сектор да участва в инициативата
Инструменти
Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) предлага широк спектър от финансови продукти, включително инвестиции в собствен капитал, дългови или гаранционни инструменти, които най-добре да отговарят на потребностите на конкретните проекти. Има три типа допустимо инвестиране:
1. Предоставяни директно от ЕИБ заеми, гаранции, насрещни гаранции, инструменти на капиталовия пазар, други форми на инструменти за финансиране или инструменти за кредитно подобрение, капиталови или квазикапиталови участия.
2. Финансиране или гаранции от ЕИБ за ЕИФ (Европейския инвестиционен фонд), който е към нея, позволяващи му да осигурява заеми, гаранции, насрещни гаранции и всякакви други форми на инструменти за кредитно подобрение, инструменти на капиталовия пазар и капиталови или квазикапиталови участия.
3. Гаранции от ЕИБ за създаването на различни финансови продукти от национални насърчителни банки или институции, инвестиционни платформи или фондове при насрещна гаранция от ЕС.
Основни критерии
Важно е проектите да са икономически жизнеспособни, съгласно анализ на разходите и ползите. Те трябва да са съгласувани и с политиките на ЕС за устойчив растеж, създаване на качествени работни места и икономическо, социално и териториално сближаване. Необходимо е проектите да помагат за мобилизиране на капитал от частния сектор
Кога и къде се кандидатства?
Старт на инициативата беше даден през месец септември 2015 г., но ЕИБ беше получила зелена светлина предварително да финансира проекти, които отговарят на определени от нея критерии, и които впоследствие да бъдат включени в гаранционното покритие на фонда. През септември 2015 г. бяха одобрени първите проекти. Може да се кандидатства директно към ЕИБ или ЕИФ, без посредничество от държавата, в зависимост от типа желано финансиране. Българското правителство обяви, че ще партнира с Българската банка за развитие (ББР) по линия на съфинансиране на проекти по ЕФСИ, като чрез нея се осигуряват 100 млн. евро за инициативата.
Има център за техническа помощ
През септември 2015 г. беше създаден и Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), в партньорство между ЕИБ и ЕК. Той подпомага процеса на разработване на проекти в ЕС. ЕКЦИВ координира мрежата от Национални насърчителни банки и Управляващите органи в държавите членки, като мрежата от партниращи институции продължава да се изгражда. Все още ЕКЦИВ функционира главно чрез централата на ЕИБ в Люксембург и местните офиси на ЕИБ. Организаторите на проекти, публични институции и частни компании могат да получат техническа помощ, чрез която да бъдат подпомогнати техните проекти и да ги превърнат в готови за реализация, да получат консултация относно потенциални източници за финансиране на проектите, както и достъп до финансова и техническа експертиза. В повечето случаи консултантските услуги са безплатни, въпреки че в някои случаи може да бъде поискано заплащане. На интернет страницата на ЕКЦИВ има публикувана контактна форма, чрез която заинтересованите могат да инициират процедура по искане за подкрепа от ЕКЦИВ, както и на електронна поща [email protected].
Три БГ банки в инициативата
Две банки ще отпускат преки кредити за българския бизнес по плана "Юнкер". СИБАНК ще разпределя 100 млн. евро на малки и средни предприятия за иновативни проекти, а Райфайзенбанк - 35 млн. за производства с висока добавена стойност. Групата ПроКредит ще финансира с 20 млн. евро гръцкия бизнес, а процесът ще бъде управляван от българската дъщерна банка ПроКредит България. Към 16 май 2016 г. клиенти на Райфайзенбанк България - малки и средни фирми, вече са получили близо 2 млн. евро по 6 иновативни проекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
