- Шансът на България и региона е в релокацията на производства
- Високите цени на доставките и липсата на кадри са основните проблеми на компаниите
- Бизнесът осъзна, че сигурните доставки са по-важни от евтините
- По-малко рискови са сферите, които могат да прекроят дейността си бързо спрямо предизвикателства
- Прогнозата е за 1% ръст на икономиката, износът ще се свие, казва Пламен Димитров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Пламен Димитров е управител на Кофас България, директно подразделение на компанията-майка Coface SA, Франция - кредитен застраховател, който предпазва компаниите от риска от неплащане от страна на техните клиенти както на вътрешния, така и на международния пазар. Предлага и услуги по събиране на вземания.
- Господин Димитров, кои са политическите и икономическите рискове пред бизнеса?
- Рисковете пред компаниите следва да се измерват на база динамиката и в двете области.
Войната в Украйна предизвика множество сътресения по веригата на доставки, даде отражение и върху световната енергийна карта, а тези фактори оказаха натиск върху компаниите. Така се стигна до увеличаване на цените за крайните потребители и до високия ръст на инфлация, което доведе и до повишаване на безработицата. От друга страна - предизвикателства възникват и посредством нивата на лихвените проценти. ЕЦБ вече е реализирала четири увеличения на лихвените проценти с общо 250 базисни пункта през 2022 г. и се очаква да увеличи лихвите към 3,5 - 4,0% до края на 2023 г., БНБ трябва лека-полека да се движи по същия път.
Всички изброени фактори обуславят периода на икономическа нестабилност, който очакваме да продължава да се развива в различни размери спрямо отделните сектори. Що се отнася до търговския сегмент - очакванията ни са за бавно и тромаво възстановяване предвид проблемите с доставките, които тлеят още от появата на COVID-19 (а и преди това). Факт е, че компаниите намериха начини за справяне с това предизвикателство, но предвид неясния развой на политическата обстановка на Изток, неминуемо на дневен ред ще продължават да бъдат рисковете от забавяния и свиване на мащабите на производство.
- Как турбулентните времена биха попречили на перспективите за развитие?
- Поради непостоянната динамика в Европа и по света, търсенето на стоки и услуги от Западна Европа намалява заедно с износа на България. Ето защо структурният дефицит в търговията ще се увеличи, а разходите за внос ще останат много високи и салдото по текущата сметка би трябвало да остане с малък излишък, по подобие на ситуацията от 2022 г.
Компаниите изпитват затруднения на няколко нива - от една страна високи цени на доставки, енергия и материали; от друга страна - липса на кадри и недостиг на инвестиционни възможности за развитие. Перспективите пред бизнеса по отношение на инвестиции и потребление са помрачени от по-високите лихвени проценти. Би било твърде оптимистично да считаме, че през следващите периоди се очаква високо повишение на чуждестранните капитали у нас. Ето защо съветваме компаниите да проучват внимателно контрагентите си и дори да се допитат до партньори, специализирани в предоставянето на бизнес информация, за да могат да предвидят ефективно следващите си ходове.
- Какви са прогнозите Ви за ръст на икономиката?
- Очакваме прогнозен ръст от 1% за 2023 г. в сравнение с 3,7% за 2022 г. Ниският ръст се влияе до голяма степен от износа на стоки и услуги. Експортът съставлява 70% от нашия БВП, а текущото намалено търсене в страните, към които насочваме продукцията, неминуемо затруднява и нашата икономика. Все пак се очертават и положителни възможности, свързани с потенциалните релокации на производствата - тема, която поставихме на дневен ред още с идването на COVID-19. Понастоящем тази перспектива е още по-привлекателна за бизнеса, защото много компании осъзнаха, че сигурните доставки са по-важни от евтините. По-ниските разходи за труд все повече стават водещ фактор, наред с подобряващата се инфраструктура. Като цяло регионът е подходящ за подобни инвестиции и това се усеща по показателите, които следим.
- Очаквате ли да се сбъднат прогнозите за рецесия в Европа и в света?
- Прогнозите за рецесия се менят точно толкова динамично, колкото и факторите, които я определят. Хубавата новина е, че ситуацията в момента е по-спокойна спрямо последните периоди (дори виждаме някои позитивни показатели), тъй като в началото на годината очаквахме по-тежка рецесия. Само преди 2 месеца споделихме прогнозата си за ръст от 1,9% за 2023 г., което все пак е бавен растеж както в сравнение с 2022 г., така и с предходните няколко години. Но най-същественият спад в световната икономика се дължи на понижените показатели на развитите държави (без САЩ), като трендът се наблюдава най-вече в Западна Европа (+0,4% за 2023 г. в сравнение с 2,5% през 2022 г.).
През изминалата година отчетохме повишен брой дружества, изпаднали в несъстоятелност, като за ЦИЕ този брой беше сравнително умерен. Това беше очаквано предвид факта, че повечето компании получиха помощи за справяне с пандемичните последици, което единствено удължи за кратко техните жизнените показатели. За 2023-а година няма изгледи ликвидността на плащанията да бъде подкрепена с допълнителни мерки, което би следвало естествено да регулира статистиките за брой фалирали дружества.
- Как може да бъде овладяна инфлацията и какви са прогнозите Ви за нея?
- Очакваме през тази година общото увеличение на цените да спадне до 11,2% средна годишна процентна стойност, в сравнение с отчетените 15.3% за изминалата година. Охлаждането на инфлацията към момента се дължи основно на рестриктивната финансова политика на централните банки по отношение на лихвените проценти в ЦИЕ. Предвиждаме затягането да продължи. Най-големите рискове за ценовия балон са свързани с базисната инфлация. Тя изключва цените на енергия и на хранителни продукти, но продължава да расте в много държави от ЦИЕ, като е възможно да се разпространи в други сектори въпреки общия спад, който отчетохме.
- Кои са най-уязвимите сектори на икономиката?
- Най-уязвими са тези сектори на икономиката, в които има най-много компании, изпаднали в несъстоятелност. По този критерий за изминалата година топ 5 най-рискови отрасли са:
- Хартия и хартиени продукти;
- Месо и месни продукти;
- Стъкло и керамика;
- Дърводобив и дървообработване;
- Петрол и други въглеводороди.
Тези сегменти са сред най-засегнатите от сътресенията в световен план. Глобалната верига на доставки беше прекъсната поради санкциите срещу Русия и контрасанкциите. Това пряко се отрази най-вече върху хартията, дървесината и петрола. Така се наложи свиване в мащаба на дейност, а някои предприятия бяха принудени да обявят фалит.
Наред с прекъсванията на доставките, се появиха и проблеми с високите цени на енергията. От тази негативна промяна особено пострадаха производствата на месо и стъкло. Месният сектор беше изложен и на нарастващи разходи за храна и фуражи за животни, както и понесе динамично нарастващи транспортни разходи.
- Кои са тези сектори, пред която перспективата е стабилна?
- Отчитайки отново броя несъстоятелности през 2022 г., бихме могли да откроим следните отрасли като по-сигурни:
- Неспециализирани и развлекателни дейности;
- Текстил;
- Мебели;
- Финансови услуги;
- Автомобилостроене.
Тези сектори далеч не са съвсем безрискови, но наблюдаваме устойчивост по отношение на гореспоменатите предизвикателства. Това са сферите, които имат възможност да прекроят дейността си бързо, ефективно и сравнително лесно така, че да се адаптират към нововъзникналите предизвикателства. Общото между тях е, че повечето обърнаха в своя полза сътресенията от последните години и дори установиха свръхпредлагане. Така се случи с текстилната индустрия, развлекателните дейности, които след разхлабването на COVID-19 ограниченията поеха силно нагоре и пр. Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местната финтех индустрия.
- Какви са мерките, които трябва да бъдат предприети от страна на държавата, за да имаме по-голяма устойчивост и положително развитие?
- Ефективните мерки се основават на политическа стабилност, която следва да бъде водещ управленчески приоритет. Подобрение би дошло от инструментите и решенията, водещи към по-висока стабилност и предвидимост, като например насърчаване на чуждестранните инвестиции и ефективното усвояване на еврофондовете. През първите шест месеца на годината се отварят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Добре е компаниите да се възползват от тях.
- Предстои Осмата годишна конференция на Кофас за управление на риска. Какво да очаква бизнесът?
- Конференциите на Кофас по управление на риска са дългогодишна традиция на групата на световно, но и на локално ниво. Към момента основните рискове са свързани с икономическата динамика, която в последните няколко години препуска непредвидимо и по вертикала, и по хоризонтала. От друга страна ние искрено вярваме, че дори в най-критичните моменти има място за полезни ходове, стига те да бъдат правилно преценени така, че да уравновесят балансите на бизнеса. Именно това обуславя темата "Стабилност в турбулентни времена" - съобразена с всички текущи процеси, но и с концепцията на Кофас, ориентирана около това да подпомага бизнеса с решения и инструменти, адекватно отнасящи се към обществено-икономическата и политическа криза. Специалисти от най-високо ниво ще бъдат събрани на едно място и ще очертаем кои са най-съществените политически и икономически рискове. Ще опитаме да отговорим и на важните въпроси - как можем да сме готови и какво можем да направим всички ние, за да поддържаме стабилност или дори да видим растеж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
