Реколтата съсипана до 80%, купуват грозде от Молдова, Гърция и Румъния
Виното от лани ще спаси пазара тази година, след като пороите и градушките унищожиха гроздето. Реколтата не просто е слаба, тя е трагична, коментира Пламен Ангелов, изпълнителен директор на "Вини" АД. Според него на места добивите са се сринали със 70 - 80% в сравнение с 2013-а. Въпреки това винпромите не са притеснени, защото през миналата година реколтата е била много добра и те са изкупували големи количества грозде. "Складовете ни са пълни, а ако се налага - избите, чиито лозя са пострадали, разменят количества една с друга в зависимост от поръчките, които имат", обясни Ангелов.
"Почти всички изби имаме залежали количества. Това ще ни помогне да не вдигаме много цената, каквато е логиката на пазара тази година", коментира и Николай Бошкилов, който е собственик на винарска изба в Благоевградско. Повечето собственици на винпроми в Пиринския край не смятат да увеличат цените драстично. "Не препоръчвам на колегите да правят това. Ние сме част от Европейския съюз. Доста страни се радват на добра реколта и ще пуснат вино на атрактивни цени. Ако вдигнем нашите, то няма да сме конкурентоспособни и потребителите ще купуват от качественото и евтино чуждо вино", категоричен е Бошкилов. 43-годишният благоевградски бизнесмен признава, че гроздето тази година е било доста по-малко в Пиринския край. Дори опитни лозари не успели навреме да напръскат с препарати, за да спасят продукцията си. Качеството също не е като миналогодишното, тъй като захарността на плода е по-ниска. "Но няма да слагаме захар във виното. Брахме гроздето от нашите лозови масиви, когато натрупа необходимата захарност. При червените сортове градусите трябва да са поне 22,5, а при белите - около 22 градуса", обясни Бошкилов.
Дъждовното лято принуди някои винари да купуват вносно грозде. "Абсурдно е, но търсим плод от Румъния и Гърция", признават производители от Хасковско. Други години комшиите са идвали да пазаруват у нас. Внася се и грозде и от Молдова. Там изкупната цена била много ниска заради излишъка на продукция - от една страна, заради затворените руски пазари, а от друга - заради намаления износ към Украйна след разрастването на конфликта там.
Производители от Сливенския край пък твърдят, че изби внасяли готова продукция от Унгария. Някои вкарвали шира, а други директно вино, което било с много добро качество. Тази продукция се дотира от унгарската държава и тя излиза евтино на българските вносители, обясниха запознати в бранша.
"Възможно е някои производители да внасят македонско вино, което да преработват за ракия", коментира Пламен Ангелов, изпълнителен директор на "Вини" АД. "Да се продава вино от комшиите, но с етикет "Произведено в България", е практически невъзможно, смята той. По информация на Изпълнителната агенция по лозата и виното Европейският съюз има квота за внос на вино от Македония в размер на 25 млн. литра, а след изпълнението на квотата може да се продължи вносът на вино от Скопие, но с мито от 8,5 евроцента на литър, съобщи още Пламен Ангелов. Когато се продава у нас обаче, виното от Македония не бива да се смесва с българско и може да се предлага само с етикет, който показва, че е произведено у съседите.
"Няма логика да вкараме македонско, молдовско или унгарско вино, защото няма да имат тази себестойност като нашето", обясни Красимир Коев, шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
80 ст. за мерлото, левче за сирата
Изкупните цени на гроздето в Хасковско удариха тавана - 0.80 лв. за кило каберне и мерло и левче за сирата. Големите винзаводи са отказали изкупна кампания в Хасковския регион. Основно са купували хората, които гледат по няколко декара лозя, за да си произведат вино и ракия за собствени нужди.
Още в началото на лятото собствениците на лозови масиви в Димитровградско и Минерални бани изреваха, че сивото гниене е съсипало всичко. Някои дори зарязаха масивите и спряха да пръскат още след третия-четвъртия път, защото решиха, че няма да им излезе сметката.
Малки производители на вино обявиха 2014 г. за нулева.
Производители на грозде в Сливен също се оплакват от изключително ниски добиви. "На практика червено вино в района на Николаево и Кермен изобщо няма да има", обясниха те пред "Стандарт". Девет десети от гроздето за червено вино беше унищожено от маната. "Тази година Мерло изобщо не можем да произведем. Кабернето пък е десет пъти по-малко, отколкото предишни години. Успяхме да произведем повече бяло вино, основно Шардоне. Това е така, защото съхранихме донякъде белите си грозда", обясниха производителите.
Собствениците на лозовите масиви в Пловдивско също пострадаха от стихиите. Почти няма стопани от селата от Родопската яка - Перущица, Първенец, Брестовица и Брестник, където са повечето лозови насаждения, които да не са претърпели загуби. Лозарите отчитат до 50 процента загуби при червените сортове и 1/3 при белите. Затова, ако миналата година килограм грозде вървеше по 50-60 стотинки, тази година е близо левче. При малките производители почти нищо не е останало, няма плод за консумация и вино дори за фамилията. Загубите се изчисляват на хиляди левове, тъй като голямо перо са средствата за пръскане. Другите опасения са, че недостигът на българско грозде ще доведе до увеличаване на вноса, голяма част от който е нелегален. По-малкото грозде означава по-малко вино и ракия, което автоматично ще удари цената на "радостта на народа", казват още стопаните, които прогнозират поне 10% скок на напитките.
"На този етап не можем да кажем каква ще бъде картината, миналата година бяха прибрани 250 000 тона грозде. В началото на тазгодишния гроздобер прогнозите бяха за 160 - 180 тона да приберат винарските предприятия. Дано времето да даде възможност това грозде, което е останало, да се прибере, защото в крайна сметка иначе това ще е чиста загуба. Хората са дали доста средства да го опазят, пръскали са и ако не вземат реколта, ще е лошо", коментира Красимир Коев, шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Успяват с много грижи и техника
Благой Жечев, стопанин на "Вила Любимец" - един от най-маститите собственици на лозови масиви с червени сортове в областта, е сред малцината производители, успели да опазят лозята си. Той е получил сравнително добри добиви на фона на общия лозарски крах - по 700-800 кг от декар. Спасяването на реколтата му е коствало обаче 11 пръскания - след всеки голям дъжд.
"Въпреки че през последните десетина години браншът у нас поизпръхна, сега върви отново на срив", коментира Жечев. Според него една от причините са изключително ниските субсидии у нас за декар, заради това се вдига и себестойността на гроздето ни. "Ако институциите не се обърнат с лице към производителите и ако не се начертае план за развитие на бранша, той отново ще загине", предупреждава Благой Жечев.
"Очакваме виното да стане хубаво, защото го направихме по всички правила и с хубаво грозде", заяви пред "Стандарт" Минчо Афузов, който от тази година има собствена винарска изба край сливенското село Калояново. "Гроздето, което вложихме, е добро, имаше добра захарност и съм сигурен, че виното ще бъде много качествено", каза бизнесменът. Според него приказките за лоша реколта на грозде са верни, но касаят само онези стопани, които нямат техника и възможност да пръскат достатъчно лозята. "Нормално е да има толкова дъжд, но в същото време лозята трябва да бъдат обгрижвани постоянно. Проблемът за повечето стопани дойде от това, че те нямат необходимата техника да влязат в лозята при дъждовното време. Така огромна част от реколтата остана необработена с химикали и не успя да издържи на времето. Аз обаче видях стопани, които имат техниката и чиито работници влизаха боси в лозята. Те получиха добро грозде, което продадоха на добра цена", смята Минчо Афузов.
Слаби добиви в Южна Европа
Не сме единствената страна с лоша реколта от грозде. Такава е ситуацията и в други страни - Испания, Южна Италия, Франция, коментира Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара.
Заради лошото време и бедствията гроздето е с по-ниска захарност и производителите на вино ще имат право да добавят допълнително захар. "В европейското законодателство е позволено, когато годината е неблагоприятна, да се добави до грам и половина захар на литър вино. Това нещо ние го правим за първи път на територията на цялата страна. Минали години също сме го разрешавали, но за конкретен район, конкретен сорт. Например за мавруда, защото той невинаги е узрявал добре", обясни за "Стандарт" Красимир Коев, шеф на Агенцията по лозата и виното. Когато гроздето е с ниско захарно съдържание, се разрешава добавянето на определено количество захар, за да може в крайна сметка да се получи един по-качествен продукт и виното да е с по-добър вкус.
"За тези, които са прибрали грозде с по-високо захарно съдържание - 22-23%, не е необходимо да се извършва това добавяне. Всяка една такава манипулация от винарските предприятия не е безконтролна. Тя става под наблюдение на инспекторите на агенцията", каза Красимир Коев. Но и самите производители не би трябвало да си позволяват да сложат повече от необходимото, защото виното става прекалено сладникаво.
"Чрез добавянето на захар или концентрирана гроздова мъст се повишава естественото алкохолно съдържание. И при двата варианта това, което се прибавя, ферментира напълно до алкохол, така че това едва ли се отразява на качеството", обясни Радослав Радев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
