- Ако рецесията в еврозоната е много дълбока, може и у нас да имаме отрицателни нива през втората половина на 2023 г.
- Инфлацията ще е висока, но не колкото е през миналата година
- ДПС, ГЕРБ, ДБ и БВ успяхме да удържим фискалното благоразумие в удължаването на бюджета
- Всеки трябва да знае, че ако вземе сега кредит, ще плаща повече отколкото през 2022 г.
- Чакат ни няколко по-спокойни месеца, в които трябва да сформираме кабинет и да излезем от политическата криза, казва Петър Чобанов, председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Чобанов, какви рискове виждате пред икономиката през 2023 г.?
- Следващата година отново ще бъде съпътствана от голяма степен на несигурност. От международната среда основен риск е войната в Украйна, която не позволява регионът да се успокои и да се мисли за нов модел на икономически растеж. Тази година бе постигнато намаляване на зависимостта на европейската икономика от руски суровини. Но те не са заместени напълно. Европейската икономика е на прага на рецесия, която най-вероятно ще се появи през следващата година. Това ще се отрази и на България със забавяне на износа. Т.е. международните фактори - войната и предстоящата рецесия в ЕС, ще бъдат основните, които ще продължават да ни влияят. Прогнозата за българската икономика на ЕК е за ръст от 1,1%, който е третият най-голям растеж в ЕС. Ще видим дали ще се сбъдне. От една страна в положителна посока могат да повлияят капиталовите разходи, ако бъдат извършени, тъй като 2023 г. е краят на програмния период /2014-2020 б. ред./ и трябва да се разплащат голяма част от проектите. Но в отрицателен аспект действат повече фактори. От една страна това е политическата криза и неумението на политическите сили да започнат истински диалог по важните за страната проблеми. Трябва да съставим правителство, което да отговори на предизвикателствата. За съжаление това не се случва и също е един от рисковите фактори. Друг рисков фактор е високата инфлационна среда, която ще се отрази и на икономическия растеж, ще създаде несигурност у хората и ще намали потреблението.
- Очаквате ли рецесия и у нас?
- Очаквам, че за 2022 г. ще отбележим икономически растеж малко над 3% - вероятно 3,1-3,2%. Дали толкова бързо ще паднем на отрицателни нива на икономическо развитие е трудно да се каже. Зависи доколко дълбока ще бъде рецесията в еврозоната. Ако тя е твърде дълбока, ще се отрази и при нас, макар и с леко забавяне - нашият растеж през втората половина на годината би могъл да достигне отрицателни стойности. Към момента имаме основание да очакваме от 1 до 1,5% растеж. Но всичко зависи от това колко бързо ще се сформира кабинет, за да може да се правят необходимите реформи по отношение на структурата на икономиката, на тежки социални системи, на ефективността на публичните разходи. Тъй като от наследството от предходното редовно правителство във фискалната област и според служебния кабинет, през 2023 г. ни очакват много високи дефицити и необходимост от дълг. Което допълнително може да се окаже рисков фактор и да затрудни растежа. Друг фактор за забавяне на растежа е политиката на централните банки, които са принудени да продължат с повишението на основните лихвени проценти, за да се преборят с инфлацията. Това ще забави ръста на кредитирането, което е още един фактор за забавяне на икономическия растеж.
- Ще се забави ли темпът на инфлацията през следващата година?
- В началото на 2022 г. Институтът по икономика и политики, в който работя, излезе с прогноза, че средногодишната инфлация ще е над 11%. Това изглеждаше невъзможно в очите на останалите. За съжаление се оказахме прави. По хармонизирания индекс на потребителските цени в момента се намираме много близо до тази прогноза. За следващата година не очакваме подобни много високи нива на инфлация от 16-17%. Мисля, че тя ще се забави. Има вероятност даже отново да стане едноцифрена. Но ще остане висока. Има изследване, че в развити страни като тези от еврозоната, ако се стигне до двуцифрена инфлация, минават поне 3-4 г., докато тя се върне до нормалните нива от 2%, каквато е и целта на паричната политика на ЕЦБ. Така че през 2023 г. също ще имаме относително висока инфлация, но очаквам тя да се забави и да спадне спрямо нивата, които в момента наблюдаваме.
- В сряда президентът Путин подписа указа, забраняващ доставката на петрол за страните, налагащи ценови таван. Появиха се прогнози, че цената на петрола може да надскочи 200 долара догодина. Какви са Вашите очаквания?
- Ние предупреждавахме да се прилагат стриктно европейските правила и санкции. В последните месеци цената на петрола намаля поради очакванията за рецесия. Но всяко допълнително разстройване на пазара ще се отрази в посока към увеличение. Но за да се вдигне над 200 долара цената, трябва да има и по-голямо търсене, каквото няма и заради рецесията. Затова към момента тези прогнози изглеждат завишени. Разбира се, в ситуация на несигурност всичко е възможно. Но мисля, че рецесията ще окаже своето влияние. Въпросът е колко бързо европейските страни ще успеят да заместят липсващите количества от енергийните суровини.
- Каква е философията на удължаването на бюджета за 2022 г., което бе прието от парламента на 23 декември - на ограничаване или на прекомерно харчене?
- Поради необмислените действия на предходния кабинет се стигна до фискална ситуация, която е на ръба на кризата, дори и отвъд този ръб, с очакван дефицит от 11 млрд. лева и необходимост от дългове по 15 млрд. за всяка от следващите 3 г. Беше ясно, че на този модел на поведение трябва да се сложи край и да се приеме бюджет тогава, когато има отговорно политическо мнозинство, което да застане зад политиките. Да спрем да правим политики на парче, които касаят само разходната част, а не се мисли откъде ще бъдат събрани приходи, които не обръщат внимание на ефективността на разходите.
Затова в сегашния парламент беше предложен закон за продължаване на някои политики от 2022 г., като идеята на отговорните и благоразумни политически сили беше да престанем да приемаме политики на парче, които допълнително да увеличат разходите. Между първо и второ четене на този закон бяха предложени допълнителни разходи от над 5,5 млрд. лева, и то според най-консервативната оценка. Представете си тези разходи да бяха приети и при 15 млрд. дългова необходимост през следващата година, да се добавят и те. Т.е. дългът трябваше да стане 20 млрд., дефицитът - 15 млрд., което означава, че щяхме да навлезем в дълбока фискална криза. И заради това се прие Законът за удължаване на бюджета да бъде почти във вида, в който беше внесен от служебния кабинет. С изключение на някои разпоредби, които предложи ДПС, за да може по-лесно общините да си вършат работата в ситуация, при която не могат да приемат собствените си бюджети. Ние разписахме норми, така че те да разполагат с парите, които не са успели да усвоят от предходни години, да могат да работят по европейски проекти, да са сигурни, че заплатите ще бъдат изплащани и то в увеличения размер при актуализацията, да са сигурни, че всички делегирани дейности ще се изпълняват и ще се изплащат съобразно цените в момента. За да са спокойни хората, че ще бъдат предоставени всички публични услуги, приехме допълнителни текстове. Това беше най-голямата промяна, която направихме в предварителния текст на закона. ДПС, ГЕРБ, ДБ и "Български възход" бяхме четирите политически сили, които държахме да съхраним и малкото останало фискално благоразумие, така че когато бъде съставен кабинет, който да предложи своята програма, да има и ресурс, с който да я реализира.
- Породи се тревога у хората заради изказване на служебния финансов министър Росица Велкова, че може да няма пари за пенсии на 7-мо число, когато започва изплащането им. Как решихте казуса?
- Кирил Ананиев /ГЕРБ/ предложи да видим каква част от ресурса във фискалния резерв може да бъде съхранена за един бъдещ кабинет. Но първоначалният текст беше прекалено строг, защото изискваше първо да бъдат събрани приходи, а после да бъдат извършвани разходи. Основната част от приходите се събира когато се плаща ДДС в средата на месеца. Ако беше прието това предложение, имаше риск наистина да бъдат забавени някои плащания, включително и пенсии. Преценихме, че не е разумно да го подкрепяме. Намери се консенсусен вариант, който да гарантира, че средствата за дългосрочна устойчивост на пенсионната система - т. нар. Сребърен фонд, няма да бъдат използвани и че средствата по европейски програми ще бъдат използвани само по предназначение. Така че социалните плащания и пенсиите са гарантирани и хората ще си получават навреме парите в преходния период, в който нямаме редовен кабинет.
- На фона на цялата макрокартина, която обрисувахте, как хората да се готвят за новата година с личните си финанси? Разумно ли е да се теглят кредити, да правят големи покупки или трябва да бъдем максимално пестеливи и да чакаме да отмине бурята? Има ли опасност от загуба на доходи и работни места?
- Отношението към личните финанси зависи от степента на риск, който всеки от нас е склонен да поема. Има такива, които са склонни да поемат повече рискове и в тази ситуация те биха могли да вземат кредити. Което означава, че разчитат в бъдеще да получават по-високи доходи, за да изплащат вноските си. Има хора, които са принудени да вземат кредити, за да си осигурят жизнен минимум. Към тях трудно можем да се обърнем със съвет. Това, което ни очаква, е повишаване на лихвените проценти по кредитите, по-малка склонност на банките да кредитират, особено бизнес ориентирани начинания. Всеки трябва да знае, че вземе ли сега кредит, ще плаща повече отколкото през текущата година. В ситуация на несигурност е по-добре колкото може повече да се въздържаме от рискови начинания. Банките ще гледат съотношението доход/кредит да се увеличава. С мерките за подпомагане на бизнеса, като тази която фиксира компенсация от 200 лева за ел.енергия, фирмите ще имат спокойствие откъм увеличение на разходите, което ще им даде възможност да съхранят работни места. Бизнесът трябва да помисли дали не трябва да спре с увеличението на цените, тъй като потреблението намалява. Ситуацията на пазара на труда може да се влоши, но това евентуално може да се случи към края на годината. Може да разчитаме на няколко по-спокойни месеци, в които трябва да се подходи разумно, с диалог между политическите формации да се създаде правителство, за да приключи политическата криза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
