София. 2012 г. е ад за земеделието, признават фермерите. Заради мразовитата зима и знойното лято реколтата изгоря, тревата по ливадите и пасищата се превърна в сено,а стопаните започнаха да изчисляват загубите. В същото време цените на повечето продукти литнаха нагоре.
Така само за няколко месеца скъпата пшеница наду цената на хляба, зеленчуците и плодовете са на рекордни нива, олиото, кашкавалът и саламите също следват общата тенденция за поскъпване. Така адът за земеделието се превърна и в ад за всеки, който прекрачи прага на магазина. Според агроекспертите обаче има начин да се овладее влиянието на природата върху цените на земеделската продукция. Първият начин е да се окрупнят стопанствата, което ще доведе до намаляване себестойността на продукцията. Вторият -
инвестиции в напоителни системи
които да намалят зависимостта на фермерите от количествата валежи. За да се случи това обаче, трябва да се направят сериозни инвестиции. А за да се решат на тази крачка, хората трябва да са сигурни, че парите им няма да отидат на вятъра или след няколко години от тях няма да се ползва някой друг, казват фермерите. Затова все повече стопани започват да се замислят и сериозно да действат в посока на придобиване на собствени земи. Напоследък обаче частните ниви стават все по-малко и така един от добрите варианти за окрупняване на стопанствата е присъединяването на парцели от Държавния поземлен фонд. Те могат да се вземат под наем, но повечето от стопаните предпочитат да купят ниви или пасища, за да могат да инвестират в тях. В момента на пазара са 154 000 дка, за които има все повече запитвания, обясниха от областните служби по земеделие. Голяма част от тези парцели са подходящи за залесяване или отглеждане на овошки, коментираха фермери, които вече са проучили парцелите. Ако се инвестира в тях и се направят напоителни системи, това
ще намали значително загубите
при евентуални засушавания, а оттам и цените, смятат стопаните. По данни на лозарите тази година единствено масивите с капково напояване са успели да дадат добро грозде и са опазили реколтата от страшната суша. Колкото по-големи са масивите пък, толкова по-изгодно излиза обработката им - включително инвестициите в напоителни системи. Така освен че се гарантира, че продукция ще има, се намалява и нейната себестойност.
Оптималната големина на едно стопанство у нас е около 10 000-15 000 декара. Това каза Петър Петров от Националния съюз на земеделските кооперации в България. Повечето от фермерите у нас обаче имат по-малко от това количество ниви. Затова ако дребните стопани успеят да се включат в търговете за държавните ниви, това би било добре за тяхното развитие и би намалило себестойността на продукцията им, смята Петров. Според него не само земеделците, но и животновъдите трябва да опитат да вземат допълнителни пасища. Добитъкът в страната ни в момента е толкова малко, че
може да се впише в Червената книга
заявява Петров. А за да може една крава да се гледа спокойно, са й нужни десет декара, казва Господин Господинов от Браншовия съюз на животновъдите в България. Освен пасища в това число влизат и ниви, на които да се отглежда фураж за добитъка. Повечето от животновъдите в страната обаче не разполагат със собствена земя и разчитат именно на пасища и мери от държавата. Фермерите обаче твърдят, че предпочитат да са собственици, вместо да наемат парцелите, за да могат да се чувстват спокойни да развиват бизнеса си. Затова и повечето от животновъдите са решили, че също ще наддават за държавните парцели, обявени на търг. В тях може да се развива и лесовъдна дейност, смятат от Националната асоциация на производителите на картофи. Според шефа й Венцислав Каймаканов много от членовете на асоциацията също са искали да се включат, но се оказало, че няма парцели, които да са подходящи за тяхната култура. Според лесовъдите увеличаването на площите с гори пък ще намали цените на дървесния материал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
