Австрийци и германци искат да поемат транзита между Азия и Европа
Пазарът бавно убива държавната железница. Това е главният извод, който се налага след анализ на резултатите на железопътния транспорт у нас за 2013 г. Либерализацията на превозите на товари от средата на 2005 г. насам явно се отразява пагубно на бившия държавен мастодонт БДЖ. Близо 2,3 пъти е паднал обемът превозени стоки от "БДЖ - Товарни превози" за целия период на либерализацията - от 20,298 млн. тона през 2005 г. на 8,861 млн. тона през 2013 г. Само спрямо предходната 2012 г. спадът е с 909 хил. тона (близо 10%). В същото време всички частни жп превозвачи, преки конкуренти на "БДЖ - Товарни превози", се радват на висок и стабилен ръст на превозените товари. Най-големият частен жп превозвач - "Българска железопътна компания" (румънска собственост), отчита 417 хил. тона повече товари (ръст от над 20%) и вече държи почти 19% от пазара. "Ди Би Шенкер Рейл България", регистриран у нас с германски капитали, е превозил 520 хил. тона повече от 2012 г. (скок от над 55%) и вече е с 11-процентен дял от пазара на товарните жп превози. Русенската "Булмаркет ДМ" също отчита 10% ръст - от 654 хил. на 721 хил. тона. От тези данни ясно се вижда, че при свободния пазар частните компании взимат все по-голям дял от бизнеса с превоз на товари. Поради което намаляват както превозените обеми от "БДЖ - Товарни превози", така и пазарният й дял - от 100% на вече 65%. За драстичното намаление на превозените товари от държавната компания има и обективни причини, свързани със състоянието на икономиката на страната. За да се открият те, достатъчно е да се анализират причините за спада на обемните показатели през последните две години спрямо данните за двете най-кризисни години от началото на обществените промени у нас. През 1996 и 1997 г., когато общата инфлация за двете години достигна 2622%, БДЖ превози съответно 30,118 млн. и 29,220 млн. тона товари. Общият обем на превозените товари съвкупно от всички жп превозвачи у нас през 2012 и 2013 г. е над два пъти по-малък - съответно 13,412 млн. и 13,446 млн. тона. Основната причина за това, на първо място, е влошаващото се състояние на българската икономика и в частност - ликвидирането на основни товародатели на железницата като "Кремиковци", някои химически заводи и др. Втората причина е привличането на голяма част от товарите на железницата към автомобилния транспорт. Едва от миналата година държавата започна да провежда политика за връщане на товарите към железницата, като за целта намали инфраструктурните такси. Мярката дава някакъв ефект, за което говори и ръстът от над 1 млн. тона товари, превозени през 2013 г. от частните жп компании. Че транспортът по релси вече става ефективен, говори и бумът от подадени или подготвени за подаване заявления за регистриране на нови карго жп превозвачи. Освен фирмата на бизнесмена Христо Ковачки "ТБД - Товарни превози", подала документи за жп лиценз, документи за регистриране на нови жп превозвачи подготвят още няколко дружества, сред които се твърди, че е и "Кремиковци". До дни реални превози на товари ще започне и един от вече регистрираните жп превозвачи у нас. Резултатът от това ще бъде нов драстичен спад на работата за "БДЖ - Товарни превози". Само "ТБД - Товарни превози" ще дръпне около 1/3 от товарите на държавния превозвач, което ще го принуди да съкрати част от служителите и да продаде активи. Очакваното значително увеличаване на транзита на товари след откриването на тунела "Мармарай" под Босфора няма да стане преди 2020 г., когато цялото жп трасе между турската и сръбската граница трябва да бъде модернизирано. А ако все пак има някакъв ръст на транзита, то той ще бъде поет от чуждестранни жп превозвачи, най-вече австрийски и германски, за което вече бяха правени тестове с блоквлакове.
Падат приходите от такси
Спадът на превозените от "БДЖ - Товарни превози" обеми и намаляването на размера на инфраструктурните такси през миналата година се отразяват зле и на НК" Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). В резултат на това приходите от такси на компанията намаляват с 10,889 млн. лв. Намаляването на таксите не доведе до очакваното привличане на значителни обеми товари и те само запазиха обема си от 2012 г. Отчетеният ръст от 34 хил. тона (0,4%) няма как да компенсира спада на приходите от такси, който е близо 24 на сто.
В опит да стабилизира компанията държавата все пак увеличи капиталовия трансфер за НКЖИ за тази година от 90 млн. на 105 млн. лева. Сумата обаче далеч не е достатъчна дори за текуща поддръжка на железния път, 1270 км от който (над 32%) е в някаква степен на критично състояние. Освен това дори и след приложените схеми за прихващане "дълг срещу собственост" БДЖ продължава да дължи около 95 млн. лв. такси на НКЖИ отпреди години. Добрата новина е, че и двата държавни жп превозвача вече редовно плащат новите си задължения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com