Не парите ми носят радост, а работещият бизнес, казва предприемачът
1 март 1989 г. Много българи, в които бие сърце на предприемачи, помнят тази дата. Защото от тогава насам частният бизнес у нас стана легален. Преди малко повече от 25 г. ръцете на първите ни капиталисти бяха развързани с Указ 56 за стопанската дейност, приет от Държавния съвет на Народна Република България. Така "частник" престана да бъде мръсна дума, а да правиш бизнес вече не беше престъпление.
И още преди падането на Тодор Живков от власт хората започнаха да подхващат това-онова. Някои бяха доста напред с материала, защото отдавна "чукаха частно", макар и под заплахата да бъдат арестувани и съдени. Други бързо наваксаха, трети пробваха с едно, после с друго - докато намерят своето място под слънцето. Ето историите на няколко от първите български капиталисти.
25-годишнина скоро ще чества фирмата "Войнов и сие", създадена от известния днес най-успял бизнесмен в Монтана - Никодим Войнов. Тя е регистрирана малко преди началото на прехода през 1989 г., когато с Указ 56 в страната се разрешава частното предприемачество. Тогава Никодим наел сладкарница. "Нямах пари за 32 стола, колкото ми бяха нужни за масите, купих само 24", спомня си той за началото. Но търговията потръгнала. След първите години разбрал, че трябва да се заеме с производство - то е истинският бизнес. Да продаваш това, което сам произвеждаш. Започнал с изкупуване на мляко и производство на млечни продукти. Оттогава на пазара са киселото мляко и кашкавалът му. Но основното днес е сладоледът, който се продава в София и цяла Западна България. Деца и възрастни го търсят, защото е направен със сметана, а не с растителни мазнини. Цялата производствена дейност на фирмата днес е подчинена на добива на сметана за ледения сладкиш. По вкус той превъзхожда и гръцкия "връх на сладоледа", твърдят почитателите му.
В момента Никодим Войнов строи ферма в село Владимирово, за да си произвежда и суровината. Изкупува млякото в района от близо 30 ферми - първа група. Те са създадени през последните години и отговарят на европейските изисквания за чистота и безопасност на продукцията. "Войнов и сие" има достъп до европейския пазар и е длъжна да купува мляко само от такива ферми.
В производството не използва растителни мазнини, стабилизатори и консерванти
Негови продукти под чужди марки се предлагат и в търговските вериги.
С този бизнес Никодим Войнов дава хляб на 120 души. Някои са с него още от основаването на фирмата, вече 25 години, много са от 20 години в компанията. Текучество няма, защото отношението му към хората е спокойно и уважително, а най-малката заплата е над средната за страната. "Изпитвам удоволствие от работещия ми бизнес, а не от парите", казва Войнов. Удовлетворение му носи и дарителството, макар малко хора да знаят за него. Той не парадира с това, че години наред отделя пари за футбола в Монтана. Днес предпочита да дарява на детски и старчески домове. Наскоро чествал юбилей - 60 годишнина, и заявил на гостите си, че не желае подаръци. Нека всеки остави предвидените за дарове пари, той ще ги удвои и ще подкрепи социални заведения, обяснил им предварително. "Събрах 3500 лв., добавих още толкова и посетих два старчески дома - в село Горна Вереница и във Владимирово. В първия видях как посред зима сушат спалното бельо върху радиатори, нямали достатъчно", разказва той. Затова им занесъл 100 комплекта чаршафи. В другия дом видял, че старците се взират в стар телевизор с малък екран и се върнал с нов - голям и хубав. На единия приют купил сушилня и пратил негови работници да я монтират. Сега ще купи и на втория.
Звучи невероятно, но Никодим Войнов
не си е построил луксозен дом в Монтана
Живее в къщата на родителите си, която още не е разделил със сестрите си. Повече време прекарва на вилата си на брега на язовир "Огоста", също строена от баща му през 1978 г.
През годините Войнов е понасял и удари - столичен вестник го постави в списък, че сиренето му съдържа "от ония работи" - т.е. масло от палма. А "Войнов и сие" няма цех за сирене и изобщо не произвежда този продукт. Имал е спад в продажбите, елиминирали са го от конкурси въпреки по-добрата му цена и т.н. Но е имал и звездни мигове. Последният е златен медал от изложение за неговия айрян, произведен без вода.
"Това е бизнесът днес - ежедневна борба, напрежение, удари на конкуренцията и все пак... признание за добрите му страни. Това е главното, което ме движи напред", обобщава бизнесменът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
