- Близо 70% от домакинствата у нас живеят в бедност, а КЕВР се готви да увеличи с над 15% тока, парното и водата
- Планът за възстановяване трябва спешно да се ремонтира. Ако парите не се крадат и се вложат ефективно, България ще дръпне, казва икономистът Мика Зайкова
- Инфлацията всеки я усеща по джоба си, дори НСИ обяви рязък скок от 2% за април. Какви са причините за поскъпването на живота, госпожо Зайкова?
- Причината се нарича икономическа криза, която има две особености: има криза на потреблението и криза на търсенето. От една страна имаме недостиг на това, което трябва да се потребява, от друга страна - криза на парите, които трябва да купят това, което е нужно за потребление. Тази криза засяга както бизнеса - намалява неговите парични потоци и инвестициите - така и домакинствата, защото намалява доходите им и възможностите за потребление.
В страните с нормална парична политика проблемът може да се реши с наливане на пари чрез централните банки - това, което правят ЕЦБ, ФЕД, банките в Германия, Франция и т.н. Те наливат пари в бизнеса и му помагат да не затъне, същевременно пряко дават пари и на домакинствата, за да може да оцелеят.
Само че България е във валутен борд и парите в обращение не би трябвало рязко да се увеличават. Но се случи точно това, което създава и проблем на валутния борд. За една година - от май 2020 до май 2021, парите в обращение са се увеличили с 15%, което застрашава борда, защото той е ступорът, държащ инфлацията. Да, парите в обращение могат да имат известни флуктоации, но с няколко процента. А ние имаме 15% за година - това означава помпане на инфлация, намалена възможност за потребление, стопяване на всички депозити - и на бизнеса, и на хората.
- Това означава обедняване!
Инфлацията, ако е до 2%, тя е продуктивна, стимулира. Но когато хвръкне нагоре, става страшно. Ние не бива да надвишаваме 2% инфлация, защото това би попречило и на влизането ни в еврозоната.
- Но все пак годишната инфлация е под 2%.
- Да, в момента инфлацията е 1,6% средногодишно от май 2020 до април т. г.
Но се наблюдава тенденция, която е много опасна. Имаме сериозен ръст на цените на хранителните стоки. Сегашните методи на изчисляване на инфлацията изглаждат до известна степен числата - т.е. те не вземат предвид волатилните изменения в цените на храните и енергията.
Което означава, че инфлацията всъщност е по-висока от тази, която се отчита.
Това пък пречи за прогнозирането на бюджетните разходи.
Но ето какви са числата: само през април хранителните стоки са се повишили с 1,1%. Но отделните стоки и главно тези от първа необходимост, които се купуват от най-бедните, са се повишили доста сериозно. Олиото поскъпна с 14%. Твърди се, че млякото се е повишило с 3%. Но какво виждаме - 2 лв. за литър преди и 2,25 лв. сега - това въобще не е 3%. Свинското месо е поскъпнало, агнешкото - с 5,8%, краставиците - с 15,7%, оризът - с 2,4%. И това е само до април.
Но КЕВР се готви да ни вгорчи живота с увеличение над 15% на тока, парното и водата. Това са трите основни пера, които влизат в издръжката на живот.
В същото време реалните доходи са намалели. Независимо от помощта на държавата, бизнесът е принуден да намалява доходите и той сам признава това. Безработицата се е увеличила и в момента е 6,3%. Всеки месец фалират фирми, особено малки и средни предприятия, които в България са 98,8%. Едрите предприятия, които имат финансов ресурс и биха могли да издържат, са много малко.
България е страната с най-ниски доходи, минималната работна заплата единствено у нас в ЕС е под 400 евро - 331 евро. И тя се облага с данък. За сравнение, румънците имат 447 евро минимална заплата.
През април средната работна заплата в страната е 1470 лв. Само че при старите цени - без очакваното увеличение през май и юни, за издръжката на семейство с две деца е необходимо всеки от родителите да получава брутна заплата от 1658 лева. Т.е. тези, които получават увеличената средна работна заплата, пак не могат да се издържат.
- Да не говорим за пенсионерите
1 милион от тях са на минималната пенсия от 300 лв. И това са близо половината от всичките 2 146 000 пенсионери.
67,7% от домакинствата в България са под чертата на бедност. Те са недохранени, отоплението им не е както трябва, облеклото и обувките - също. Те са бедни.Тези неща като се натрупат и като се добави инфлацията, става много опасно.
Макар и изгладена, инфлацията става застрашителна не само за нас. Светът има много сериозен проблем. Но ние като развиваща се икономика имаме двойно и тройно по-сериозен проблем.
- Тази инфлация се случи при положение, че в България хората и бизнесът не получиха директни помощи от държавата срещу коронакризата. Ако бяха раздадени директно пари - нямаше ли да бъде още по-голяма инфлацията?
- Не. С тези пари, за които говорим, нашата банка през ББР подкрепи ликвидността. Това не е лошо като идея, но ако не бяхме в такава криза.
Правителството не даде както всички други страни пряка субсидия нито на бизнеса, нито на домакинствата.
Всеки американец още миналата година получи по 1200 долара в сметката си и 500 долара за дете. Всеки британец получи 1000 паунда в сметката си. Всеки грък, въпреки че икономиката им е в упадък, получи по 800 евро. Всеки германец получи по 900 евро. Бизнесът в другите страни получи директни субсидии, отписване на лихви, кредити. Особено малките и средни предприятия. Ние имаме 98,8% МСП, които нямат парични резерви. Мерките 60 на 40 не ги подпомогнаха кой знае колко. Извънредното положение бе обявено на 13 март 2020 г., а първите пари по тази мярка започнаха да постъпват по сметките чак в средата на септември.
- Как са оцелели тези фирми до тогава?
Тази неразбория - затваряме едни, отваряме други, създаде страшен хаос и хората не знаеха какво да правят. Нямаше визия, която да даде хоризонт.
- Според пролетната прогноза на ЕК, ръстът ни на БВП за 2021 г. ще е 3,5%, което ни поставя едва на 16-то място сред останалите страни от ЕС. Защо?
- Ние може да имаме 3,5 % ръст, но ако ефективно използваме парите от Фонда за устойчивост на ЕС. Но за да ги използваме ефективно, трябва да сме дали национален план, който е читав.
Работата е там, че нашият национален план във вида, в който е предложен, трудно ще спечели овациите на Еврокомисията. Европа иска от нас обновление - техническо, технологично, дигитализация, зелена икономика. Как ще стане това? Дори да погледнем само в първия стълб - иновациите, от предвидени 2 милиарда и 350 млн. лв.,
- само 400 млн. са за иновации
Другите средства са за ремонти, саниране, преобзавеждане на училища и т.н. Така няма да вдигнем качеството на образованието, нито ще вдигнем качеството на иновациите.
Произвеждаме БВП с техника и технологии от средата на 20 век, това е истината, трябва да я признаем.
Как за 4 г. ще преобразуваме "кафявата" икономика на България в "зелена" при положение, че ние сме втората страна след Полша, която има най-много "кафява" икономика?
Нещо повече: най-страшното е, че ние имаме най-ресурсоемката и най-енергоемката икономика. За да произведем единица брутен вътрешен продукт, ние влагаме 6,8 пъти повече ресурси и 3,6 повече енергия в сравнение със средното ниво в ЕС. Тази ресурсоемкост и енергоемкост може да се намали и да се приведе в прилични размери само с техническо и технологично обновление, с роботизация и дигитализация.
- Какво трябва да се направи?
- Най-важното е да се поправи Националният план за възстановяване и устойчивост. Защото пръскането на "хеликоптерни" пари не е достатъчно.
Парите от ЕС за възстановяване трябва да отидат в конкретни отрасли, където ще има производство на стоки с висока добавена стойност, за да можем да печелим. Предполагам, че поради политическата ситуация в България, ЕК е дала знак, че до края на май ще можем нещо да поправим по Плана. Да се стегне икономическият екип на служебното правителство и да го ремонтират - там имат добри специалисти.
Това е най-важното, за да можем все пак до края на годината да получим 13% аванс от парите, за да оживее бизнесът. По Плана за устойчивост има много пари за България - ако не се краде и ако ефективно се влагат, страната ни ще разцъфне! Предстои ни страшно много работа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
