От 1 януари 2025 г. минималната работна заплата (МРЗ) в България беше увеличена на 1077 лева - ръст от 15% спрямо предишния размер от 933 лева. Увеличението на МРЗ е със 144 лева, а срещу това имаше огромна съпротива от работодателските организации, въпреки ясните законови текстове. Споровете продължават, а има и много неизвестни, произтичащи от размера на този така важен за българските работещи показател.
- В защита на МРЗ
Правителството (в този случай по темата работи служебният кабинет на Димитър Главчев през 2024 г.) защитава повишаването на МРЗ с нуждата от изсветляване на икономиката и намаляване на риска от бедност сред работещите с най-ниски доходи. Добавят се и такива аргументи като запазване на жизненото равнище на хората и намаляване на неравенствата в разпределението на доходите. Но дори и с покачването парите не са много. Простата сметка показва, че чистият доход на наетите на минимална заплата достига 835 лв. след плащане на данъците и осигуровките. Въпреки увеличението България остава страната с най-ниска минимална заплата в Европейския съюз.
Около 430 000 души работят на МРЗ, но данните не могат да бъдат приети за особено меродавни заради огромния размер на сивата икономика в у нас. Според повечето проучвания сивата икономика в България е между 30% и 33%, което показва огромно по мащаб укриване на данъци и социални осигуровки.
Съгласно Кодекса на труда минималната работна заплата се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година (последното увеличение бе на база на данни от 2023 и 2024 г.). От 1 януари 2025 г. също така минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличи от 933 лв. на 1 077 лева. Повиши се и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 3750 лв. на 4130 лева.
- Има ли различна ставка?
Въвеждането на новия размер на МРЗ от 1 януари тази година бе съпроводено, освен съпротивата на бизнеса, и със спорове дали това повишение от 933 лв. на 1077 лв. важи без да е приет държавният бюджет за 2025 година. Тук скочиха и синдикатите, които показаха къде в закона е записано, че заплатата трябва да се увеличи и защо това е задължително за работещите у нас. А съмнения за необходимостта от прилагане на различни ставки на МРЗ имаше и по отношение на заетите в частния сектор и в държавната администрация, като едно от твърденията бе, че вторите ще трябва да изчакат приемането на Бюджет 2025.
Минималната работна заплата за 2025 г. за всички работещи, включително за тези в държавната администрация, е 1077 лв., реагираха синдикатите. Според КТ "Подкрепа" различни размери на МРЗ не бива да има. От профсъюза посочиха като основание чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в който е разписано какво става с приходите и разходите при липсата на редовен държавен бюджет. Постановление на Министерския съвет за размера на МРЗ през 2025 г. също е аргумент, че 1077 лв. трябва да важи както за бизнеса, така и за държавната администрация.
Няма как действащи нормативни актове да бъдат обезсилени, има законово задължение да се вдигнат заплатите в държавната администрация, категорични бяха от "Подкрепа". Според тях парите за държавните служители трябва да бъдат увеличени от януари. Когато изплащат парите в края на месеца, ако има недостиг на средства, могат да бъдат изплатени 80%, а следващия месец ще се доплатят. Синдикатите отчетоха и недоволство в държавната администрация от създалата се ситуация.
- Според бюджета
В началото на март Народното събрание прие на първо четене трите части на бюджетното законодателство, включително Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 година. Според приетите текстове за 2025 г. са заложени следните политики по доходите: МРЗ за страната се увеличава от 933 лв. на 1077 лв. месечно от 1 януари 2025 г. Увеличава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 933 лв. на 1077 лв. от 1 април 2025 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от З750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г. Запазват се размерите на осигурителните вноски за всички фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Тази постановки едва ли ще претърпят промени по време на второто четене в парламента, като единствените преработки може да се случат с промяна от "април" на "януари".
По отношение на разходите се предвижда, че се повишават изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трите категории труд, както и минималната възраст за пенсиониране. Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица - 18,00 лв., както и максималният дневен размер - 107,14 лева. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни и размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 780 лева. Запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението от 780 лв. Запазват се и останалите параметри при изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, безработица, еднократна помощ при смърт.
- Колко адекватни са доходите?
Очевидно е, че още към влизането й в сила през януари МРЗ не е достатъчна, за да покрие нуждата на работещите българи от адекватни доходи. От КНСБ изчислиха, че за тричленно семейство (двама работещи възрастни с едно дете до 14-годишна възраст) необходимият месечен нетен общ доход за последното тримесечие на миналата година е 2653 лева. През декември 2024 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот на един работещ, сам живеещ човек, е 1474 лева. Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1,4% на месечна база и с 2,5% на годишна база. В сравнение с декември 2023 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка през декември 2024 г. е нараснал с 65 лв. за тричленно семейство и с 36 лв. за един работещ.
През ноември 2023 г. 1 649 000 наети лица са имали осигурителен доход под заплата за издръжка за един работещ - 1853 лв. (бруто), а през ноември 2024 г. 1 570 000 лица са били с осигурителен доход под заплата за издръжка за един работещ - 1900 лв. бруто. Осигурените лица на пълно работно време са 2 148 000. На минимална работна заплата на пълно работно време се осигуряват 255 хиляди. Близо 288 хиляди души, с изключение на самоосигуряващите се, земеделските работници и др., работят на непълно работно време и се осигуряват до минималната работна заплата.
Необходимият доход за храна на един работещ на месец е 586 лв., показват още данните за последното тримесечие на 2024 г. В нехранителните стоки и услуги се наблюдава увеличение на разходите - за образование и свободно време, за лекарства и лекарски услуги, за лична хигиена, за железопътен транспорт и др. С 4,2% е нараснал разходът за малката потребителска кошница през декември 2024 г. в сравнение с декември 2023 г.
В сравнение между Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България се вижда, че българите, получаващи минималната работна заплата, могат да купят кошницата с основните продукти най-малко в ЕС - 7,9 пъти. В Румъния, след второто увеличение на минималната работна заплата, кошницата с основните продукти може да се купи 16,7 пъти, а в Хърватия - 15,8 пъти.
- Бизнесът не одобрява решението
Поредното увеличаване на МРЗ срещна сериозен отпор от страна на бизнеса, като една от работодателските организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) - оспори новия размер в съда, макар и неуспешно. Големият проблем, не само на минималната работна заплата, а и на административно повишаваните доходи, е, че това увеличаване на работните заплати изпреварва растежа на производителността на труда, смятат работодателите.
Проблемът идва от това, казват те, че държавата към настоящия момент няма готовността и волята нормативно да регламентира механизъм за определяне на минималните работни заплати.
В момента те се определят по формулата, заложена в Кодекса на труда, която изцяло изключва дори възможността компетентните държавни институции да определят някакво различно число от това, което е заложено в Кодекса, а именно 50% от средната работна заплата.
Нарушават се и два международни акта. Първият е директивата за адекватните минимални работни заплати на ЕС, която трябваше да бъде транспонирана в нашето законодателство до ноември 2024 г., но и досега не е. Съгласно правото на Евросъюза и практиката на Съда на ЕС, когато държавата не изпълни и не транспонира директива в рамките на предвидения за това срок, юридическите лица, които могат да ползват и да черпят права от тази директива, директно могат се позоват на нея, без да се чака транспониране. Би било много интересно, ако фирмите не увеличат работните заплати при положение, че държавата не е транспонирала директивата и не са заложени тези критерии, които са предвидени в нея, посочват анализатори на пазара на труда.
Вторият важен акт, който също не е взет предвид, е конвенцията на Международната организация на труда, която е ратифицирана от България. В Конвенция 131 се казва, че трябва да има формула, по която да се определя минималната работна заплата. Тя предвижда както критерии, свързани с жизнения стандарт и нивото на разходи в страната, а също така и с производителността и икономическия растеж в съответната страна, в случая България. Това в момента не се спазва, не се прилага от администрацията, и по тази причина има едно много високо нарастване на минималната работна заплата, което изобщо не кореспондира с ръста на минималните работни заплати по места.
Статистиката на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. показва, че само в 4 области средната работна заплата надхвърля 2000 лева. Това са Варна, Враца, Стара Загора и Софийска област. В столицата средната работна заплата за месец септември 2024 г. надхвърля 3000 лева. Във всички останали области на страната тя е в диапазона 1400-1500, най-много до 1900 лева. Тогава, ако трябва да се приложи формулата от Кодекса на труда, тези 1077 лева не са 50% от средната работна заплата в 80-90% от областите на страната. Затова трябва да има промяна, за да може да стане адекватна минималната работна заплата, както по отношение на средната, така и по отношение на възможностите на работодателите, защото те плащат тези възнаграждения от приходите, които получават, обясняват работодателите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
