Три са основните причини за скока с 45% на финансовия резултат на трезорите
София. Печалбата на банките сериозно се увеличава. Само за първите четири месеца на настоящата 2014 г. банките отчетоха печалба от 306,3 млн. лв. Това е ръст с 95,5 млн. лв. спрямо първите четири месеца на миналата 2013 г., когато банковата система отчете печалба в размер на 210,8 млн. лв. На какво обаче се дължи този ръст от 45% в печалбата на банковата система? Причината никога не е еднозначна. Настоящата ситуация би могла да се разгледа през призмата на три фактора, които са свързани помежду си. Отговорът може да се търси в повишената кредитна активност на банките, маржът между лихвите по депозити и кредити, както и масовото предлагане на продукти за рефинансиране или обединяване на стари заеми.
Според данните на БНБ за първите четири месеца на тази година, банковата система е успяла да спести 61,1 млн. лв. (-8,8%) на годишна база от разходите си за изплащане на лихви по депозитите на гражданите и бизнеса, и то при положение, че общата сума на спестяванията в банките сериозно се увеличава. Това се случва поради осезаемия спад на лихвите по депозитите, който се превърна в тенденция през последните години. Факт е, че лихвите по кредитите също отчитат плавен спад, но приходите на банковата система по това перо се свиват едва с 14,7 млн. лв. (-1%) спрямо края на април 2013 г.
Така в резултат на по-бързите темпове на спад на лихвите по депозитите, спрямо тези по кредитите, банковата система е оптимизирала разходите си от началото на годината с 46 млн. лева, спрямо същия период на 2013 г. Паралелно с това, банковата система разчита и на друг похват, чрез който редуцира загубите на приход в следствие плавния спад на лихвите по заемите. Както е видимо за всички, трезорите масово залагат на нови продукти за обединяване на няколко стари заема в един или за изгодно рефинансиране на кредити. Тези опции изглеждат по-изгодни за потребителите спрямо ситуацията от преди 7 години например, тъй като на практика предлагат по-ниски лихви. Невидимият ефект за банките обаче се крие в масовия анюитетен характер на договорите за заем. Анюитетите вноски се характеризират с това, че потребителите погасяват заема си като плащат равни вноски всеки месец. Особеното тук е, че в началото на кредита по-голямата част от месечната вноска всъщност се пада на лихвата, а не на главницата по заема. Така например, ако едно лице плаща по кредита си 200 лева всеки месец, то в първите години на заема, вноската му ще представлява грубо 150 лева за лихва и 50 лева за главница. Към края на срока за погасяване на заема анюитетната вноска се трансформира в полза на разходите за главница или грубо казано 150 лв. от вноската са за главница, а 50 лв. за лихва.
Така при едно рефинансиране на заем, който е почти изплатен, реално потребителите започват да изплащат наново лихвата, а не главницата, разясни за "Стандарт" кредитният консултант Костадин Джигов. При рефинансиране намаляването на месечните вноски по старите заеми се постига с намаляване на лихвата, но в много случаи и с нов по-дълъг срок за изплащане на задълженията. Според Джигов, средният срок на кредитите у нас е 7 години. С други думи, това означава, че хората теглили заеми по време на големия кредитен бум от 2007-2008 г., вече би трябвало да са на финалните погасителни вноски. А с рефинансиране срокът за изчистване на задълженията може да се удължи. На фона на всичко това, от началото на годината банките действително демонстрират повишена активност по отношение на кредитирането, която не се наблюдаваше през последните няколко години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
