Фундаменталният риск за България е Великобритания наистина да напусне ЕС и ние да се върнем към 90-те години, предупреди старши икономистът Георги Ангелов
Банките се нуждаят от държавна помощ, за да бъде предотвратена нова криза в сектора. Лошите кредити само на италианските банки възлизат на 360 милиарда евро, съобщава БГНЕС. Италианската банкова криза може да се разпространи в цяла Европа, предупреди Лоренцо Бини Смаги, бивш член на Управителния съвет на Европейската централна банка, а в момента – председател на Борда на директорите на „Сосиете Женерал".
„В Италия и Германия има твърде много губещи банки", категоричен е той.
Италия трябва да реши проблема с просрочените кредити и за целта италианският министър-председател Матео Ренци ще трябва да предприеме непопулярни мерки, като например, да поиска обединение на банки, което ще доведе до загуба на работни места. „Необходимо е европейско решение на проблема, за момента имаше само национално", заяви Бини Смаги, цитиран от агенция „Блумбърг".
Вчера в 19.30 часа българско време индексът „Блумбърг", в който влизат акциите на 500 европейски банки и финансови компании, се понижи с 2,64% до нивото от ноември 2011 г.
Италианските банки имат 360 милиарда евро лоши кредити, което е над 20% от БВП на страната. Фондът за спасяване на банките „Атлант" разполага с по-малко от 5 милиарда евро. Вложителите вече теглят спестяванията си от слабите банки и ги прехвърлят в по-силните. Освен това, 45% от банковите облигации са собственост на инвеститори на дребно, а правилата на ЕС изискват част от загубите на банките, които са получили помощ от бюджета, да бъдат покрити от притежателите на ценните книжа.
През октомври в Италия ще се проведе референдум за реформи в Конституцията, който анализаторите от „Сити" наричат, „най-големият политически риск в Европа извън пределите на Великобритания".
Проблемите на италианските банки бяха известни, но те бяха задълбочени от британските референдум за излизане от ЕС. Заради Brexit нарасна волатилността, заяви италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан.
ЕС е разрешил на Италия да предостави на банките 150 милиарда евро ликвидност до края на годината, но вливането на капитала тепърва трябва да се договори, се казва още в информацията на БГНЕС.
В същото време старши икономистът в институт "Отворено общество" Георги Ангелов предупреди в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, че ако Великобритания напусне Европейския съюз (ЕС), големите страни ще договорят помежду си безвизов режим, но България ще остане изолирана.
„Фундаменталният риск за България е Великобритания наистина да напусне ЕС и да договори добри условия за достъп до общия пазар. Тогава още 5-6 страни да излязат и ЕС да се разпадне. Ние ще останем отвън. Големите страни ще договорят помежду си безвизов режим, но ние ще се върнем към 90-те години, когато имахме визи за всички западни страни и бяхме изолирани и търговски, и икономически", прогнозира икономистът, цитиран от Investor.bg.
Според него кризата с Brexit, а преди това и с Гърция, показва, че Европа винаги избира по-лесния вариант – вместо структурни реформи, тя избира печатницата и разхлабването на монетарната политика.
„Решението на Английската централна банка от 5 юли 2016 г. е първото от многото предстоящи решения за разхлабване на паричната политика, едно от които ще бъде и намаляване на лихвения процент", заяви Ангелов, като допълни, че това може да бъде последвано и от действия на ЕЦБ.
„Струва ми се, че ЕЦБ и в момента започва да действа превантивно, тъй като купува повече ценни книжа от седмичния лимит, който беше обявила. Тоест тя действа по-агресивно още преди да е обявила нови мерки. Върху банковата система има негативни ефекти. За съжаление, когато не се правят структурни реформи, обикновено тогава се отива към по-лесния вариант – разхлабване на паричната политика. При всеки проблем в Европа се стига до разхлабване на монетарната политика. И заради Гърция, сега и заради Brexit, вероятно и след друга криза, пак ще стигнем до това. Вместо да вървим към структурни реформи за растеж, избираме по-лесното, от което в дългосрочен план няма смисъл", обясни той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
