София. Въвеждането на минимален праг на рентата, получавана от земеделска земя, обмисля БСП. Причината е да бъдат защитени собствениците, които са рекетирани от едрите земеделски производители и получават жълти стотинки за нивите си. Това може да стане с промени в Закона за арендата.
Сега сумите, които арендаторите плащат, са в много широки граници. Например наемът от декар пшеница в Северозападна България, Трънско и на други места беше максимум 5 лева. А в някои години и тези суми не се изплащаха с оправданието, че реколтата е лоша. И до ден днешен средният размер на дохода от декар дадена под наем площ във Видинско и Монтанско е 10 лв. Докато в Пловдив, Добрич и Шумен може да стигне и до 100 лв. В същото време само евросубсидията за декар за 2012 г. е 26,44 лв., а след 2013 г. предвижданията са субсидията да достигне 36 лв., съобщи "Инвестор.БГ". Само за миналата година общата сума на получените субсидии възлиза на 904 млн. лв. Ако приемем средно примерно ниво на рентата около 20 лв., излиза, че само с парите, получавани от Европа, арендаторите могат спокойно да си плащат наема за земята и дори да им остане. Така печалбите от добиваната реколта остават изцяло за арендатора. Така се роди новата прослойка агромилионери.
На този фон обаче все още има собственици на земеделска земя, които не могат да се преборят за наема с тези, които обработват земите им. Става въпрос за хора от забутани краища на страната, възрастни и самотни, които нямат информация, пари и възможност да си търсят правата и да преследват наемателя си за пари. Единственият начин да го принудят да им плати наема, е съдът, което моментално прави каузата напълно загубена за тях. Недобросъвестните арендатори пък точно на това разчитат. Масови са случаите, когато те просто не плащат, а с години обработват нивите на много хора и прибират в джоба си цялата сума от субсидиите, както и печалбите от продукцията. Има цели райони в България, където това е масова практика.
Затова идеята да се въведе минимална сума на рентата е добра дотолкова, доколкото се гарантира не само нейният размер, но и получаването й. То трябва да е точно разписано в текстовете на поправките и да води до бързото и ефективно получаване на парите. В противен случай поправката става безсмислена.
Добър вариант за въздаване на справедливост е въведената преди две-три години практика на т. нар. бели петна. Пак става въпрос за площите, които арендаторите самоволно обработват за сметка на истинските им собственици. В тези случаи като страна влиза общината, която е задължена да следи за обработваемите терени и да проверява дали има договори за всички засети площи. За тези, за които има такива, рентата се плаща. Останалите - без договори, но обработвани от арендаторите, се третират като "бели петна" и за тях той внася сума, в някои случаи по-малка от стойността на рентата, но в общинската каса. Така собственикът, който не е могъл да се пребори с крупния чорбаджия за парите си, сега може веднага да ги получи от кметството. Достатъчно е само да провери, че се обработват, да внесе молба по образец, придружена с номера на банкова сметка и документ за наследници. Парите се пазят от общината в продължение на три години след датата на прибиране на реколтата. Ако не са потърсени по вече описания начин, те остават за съответната община. Тази схема работи и е по-ефективна от приемането на минимален праг на рентата, без обаче да има гаранции, че можеш да си ги получиш. Тя дисциплинира и взаимоотношенията между собственика и наемателя, който е длъжен до април да представи всички договори за земята, която ползва. В противен случай пропуснатите се смятат за ниви без собственици, "бели петна", които обаче той не може да обработва безплатно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
