- Записваме в меморандум темите, по които да има консенсус и политиците да обявят решенията си
- Целта ни е до 4 г. минималната заплата да е по-висока от издръжката за член от семейство
- Очакваме през следващите години ръстът на БВП да е около 5%
- Преизчисляването на пенсиите обезсмисля основния принцип принос - права
- Искаме 75 на сто компенсации за работещите в затворените фирми, казва Пламен Димитров, шеф на КНСБ в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Господин Димитров, в понеделник КНСБ представи меморандум за развитието на България до 2025 г., на базата на който ще води разговори и с политическите сили. Какво представлява той?
- Казано накратко, ние смятаме, че трябва да има максимално съгласие между политиците за 4-5 приоритета за страната, независимо от тяхното политическо противопоставяне.Първият приоритет е свързан с ресурса, който идва от Европейския съюз и който в следващите четири години, точно през този мандат, ще определи дали България ще се модернизира, ще се трансформира в зелена и модерна икономика, ще има работни места с висока добавена стойност, или тези възможности ще бъдат пропилени. За първи път в България ще дойде един огромен ресурс от 29 милиарда евро и това би трябвало да предопредели друг дебат между политиците. И в него да влязат ключови приоритети като технологична модернизация на предприятията, зелен преход, който да даде устойчивост на икономиката, и не на последно място - социалната компонента, която да даде устойчивост на работните места.Вторият приоритет са заплатите. Смятаме, че ако има съгласие, те биха могли да растат при ръст на брутния вътрешен продукт от 5 на сто ежегодно. При тази хипотеза и при създаването на още около 80 - 100 000 работни места във високотехнологичните сектори, ние смятаме, че и безработицата може да бъде запазена на ниски нива, а през следващите години да бъде намалена. Целта, която си поставяме, е през 2025 г. минималната работна заплата да е по-висока от издръжката, необходима за член от семейството. Тоест, ако двама души в семействата са на минимална заплата, те да могат да посрещнат нуждите на цялото семейство.Тези суми ще растат в следващите години, в момента са 1100 - 1200 лева на един работещ, а ние сме доста далече от това число. Но при осигуряване на растеж на минималната работна заплата 17-18 процента, което е 100 - 120 лева на година в следващите години, това би могло да стане. Имайте предвид, че нашата минимална заплата е 120 евро по-ниска от следващата в скалата - Латвия, която е преди нас. Ние сме предпоследни. Така че говорим за сериозни стъпки на ръст на минималната работна заплата, за да може през 2025-та година да надмине 1200 лева. А средната заплата трябва да нарасне с 12-17 на сто, което е напълно постижимо и ние сме го правили. Дори в 2020 година, кризисната, когато доста хора бяха без доходи, средното увеличение на заплатите бе 12,5 %. Ние очакваме в следващите години ръст на БВП с около 5 на сто за всяка година.Така че това са ключовите параметри, които ще ни доведат до средна работна заплата от 2400 лева през 2025-та година и минимална над 1200. Така съотношението между минималната и средната ще бъде около 50 на сто.
- Присъства ли в меморандума темата за пенсиите?
- Да, следващият много важен за нас въпрос е какво става със социалните системи. Нужно е съгласие, че пенсионната система трябва да бъде стабилизирана, да бъде гарантирана с повече приходи и с минимизиране на сивия сектор. Все още, въпреки епичната битка, която се води против сивата икономика, средният осигурителен доход е по-нисък в определени сектори от средната заплата за страната. Очевидно е, че имаме увеличаване на недекларираните доходи, върху които не се плащат данъци. Значителни доходи не влизат в НОИ от това, че не се осигуряват много работници на максималния доход, който получават. А ако тези пари постъпват, ще има по-високо майчинство, по-високи пенсии. Максималният доход трябва да расте, от което следва, че трябва да расте максималната пенсия. И така тя ще нарасне за десетки български пенсионери, за които таванът на пенсиите в момента порязва възможността да вземат това, което са заработили с труда си. Пенсионната система трябва да бъде гарантирана с повече приходи, като се избегне сивата икономика. И да се избегне преизчисляването на пенсиите, което ние в никакъв случай не подкрепяме.Това е тръгване в грешна посока и ще обезсмисли основния принцип принос - права. Това ще обезкуражи младите хора, а и не само тях, да се осигуряват на реалния размер на доходите си и ще задълбочи още повече сивотата в системата. Така че ние сме за по-малко политически стъпки, повече прагматизъм и експертност, без да обещаваме неизпълними нива на минималните пенсии. Защото преизчисляването доближава минималната пенсия към средната недопустимо много - до такава степен, че обезсмисля мотивацията на хората да правят вноски върху реалните си заплати. Това са темите, по които ние смятаме, че трябва да има политически консенсус, по които политиците да не се надлъгват, а да кажат какви решения биха дали.
- Вие наскоро разпространихте писмо до премиера по повод искания от Вас компенсаторен механизъм за мерките, свързани със сектори, икономически засегнати от пандемията. Какво предлагате?
- Нашето предложение е да заменим целия спектър от сега действащи мерки 60:40, 80:20, 24 лева на ден, с един единствен подход по отношение на затворените бизнеси и тяхната компенсация. Както и да заменим всички мерки от министерството на икономиката, касаещи малък и среден бизнес. Това направиха държави като Германия, Австрия, Франция. И заради това там мерките са в по-големи обеми от БВП. И второ, стигат навреме до фирмите и до хората и няма брожения като у нас. Какво предлагаме накратко - всички работещи във фирми, които са затворени с акт на държавата, да получават за периода, в който са затворени, 75 на сто от брутното трудово възнаграждение, върху което се осигуряват. Това е много важно във връзка с темата, за която говорих преди малко - защото в някои части на ресторантьорския бизнес се осигуряват на минимална заплата. По този модел, който ние предлагаме, те няма да бъдат доволни. Но ако се осигуряват на пълната си заплата, а в ресторантьорския бизнес тя не е под 1000 лева, поне за София, те ще могат да вземат в тези условия 750 лева. Ние предлагаме този вид компенсация за всички, независимо в кой сектор са - в туристическия, в ресторантьорския, в транспортния.А за предприятията компенсацията да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби за същия месец на предходната година. Механизмът ще действа само през периода на принудителния престой, а редът и начинът на реализиране ще се уреди с акт на правителството.Вторият компонент от нашето предложение касае фирмите, при които има спад на нетните приходи от продажби 20 и повече на сто в сравнение със същия месец на предходната година, заради пазарен шок или друг непредвидим икономически стрес. В тези случаи искаме предприятието да има право на финансова подкрепа до 25 на сто от нетните му приходи от продажби за съответния месец на предходната година. Конкретният размер на подкрепата ще се определя с акт на МС.Ако по същите икономически причини едностранно работодателят въведе непълно работно време, то работниците трябва да имат право на подкрепа в размер 75 на сто от брутното трудово възнаграждение за месеца преди въвеждане на непълно работно време, пропорционално на неотработените часове, но за не повече от 4 часа дневно и до 6 месеца в рамките на календарната година.Примерно, няма поръчки, работодателят намалява работното време от 8 на 6 часа, но за тези два часа, в които не работиш, държавата да плати 75 на сто от твоето брутно възнаграждение. Защото всъщност по този начин ще запази работника на работното му място. Така се работи във Франция, Германия, Австрия и затова хората знаят какво имат да получават, фирмите също. А държавата плаща и по този начин подкрепя и бизнеса, и хората, и потреблението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
