Общото между тухли и технологии не е само в първата буква

Той поз­на­ва стро­и­тел­ния биз­нес в Бъл­га­рия ка­то пръс­ти­те на две­те си ръ­це. Все­кид­нев­но об­щу­ва с пред­при­е­ма­чи, биз­нес­ме­ни, го­ле­ми стро­и­тел­ни аку­ли и обик­но­ве­ни майс­тор зи­да­ри. Гост на вес­тник "Стан­дарт" е ин­же­нер Цан­ко Ми­ла­нов, тър­гов­ски ди­рек­тор на "Винербергер" в Бъл­га­рия. 2015 е юби­лей­на за "Винербергер", за­що­то пре­ди точ­но 10 го­ди­ни от ав­стрийс­ка­та фир­ма стар­ти­ра­ха со­лид­но­то си бъл­гар­ско при­със­твие.

Визитка
Инж. Цан­ко Ми­ла­нов е ро­ден в Со­фия през 1972. Той е зо­дия Лъв, се­ме­ен, с две де­ца. Сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние по­лу­ча­ва в 30-о СОУ "Бра­тя Ми­ла­ди­но­ви" в сто­ли­ца­та. През 1995 г. за­вър­шва ВСУ "Лю­бен Ка­ра­ве­лов" ка­то от­лич­ник на ви­пус­ка със спе­ци­ал­ност ин­же­нер кон­струк­тор. Ра­бо­ти в стро­и­тел­ство­то в Бъл­га­рия и по­ве­че от 4 го­ди­ни в Гер­ма­ния. През 2005 г. за­поч­ва ра­бо­та във ""Винербергер"", а 3 го­ди­ни по-къс­но за­е­ма по­зи­ци­я­та на тър­гов­ски ди­рек­тор и про­ку­рист на фир­ма­та. През фев­ру­а­ри 2013 го­ди­на е наз­на­чен и за Уп­ра­ви­тел на "Тон­дах Бъл­га­рия", съ­че­та­вай­ки ус­пеш­но по­зи­ци­и­те в две­те ком­па­нии.

-Чес­тит де­сет­го­ди­шен юби­лей, г-н Ми­ла­нов! Поз­драв­ле­ния за се­ри­оз­ния ви имидж и по­зи­ция на па­за­ра за про­из­вод­ство на тух­ли, ке­ре­ми­ди и па­важ­ни нас­тил­ки...
-Де­сет го­ди­ни не са мно­го, но най-важ­но­то е че ус­пях­ме да из­гра­дим се­ри­о­зен имидж на ком­па­ния пред­ла­га­ща ино­ва­тив­ни про­дук­ти с без­ком­про­мис­но ка­чес­тво. Убе­ден съм, че ня­ма ек­сперт, кой­то не ни поз­на­ва, а още по-щас­тлив съм, че ве­че и край­ни­те кли­ен­ти раз­бра­ха важ­нос­тта на тух­ли­те в ед­на сгра­да и ко­га­то ку­пу­ват се ин­те­ре­су­ват от тях.

-Как за­поч­на ис­то­рия на "Винербергер" в Бъл­га­рия?
-Всъщ­ност офи­ци­ал­на­та ре­гис­тра­ция на фир­ма­та е от края на де­кем­ври 2004, но ре­ал­ния биз­нес стар­ти­рах­ме през март 2005 го­ди­на. Нав­ли­за­не­то на "Винербергер" в Бъл­га­рия е част от стра­те­ги­я­та за раз­ви­тие на ком­па­ни­я­та на Из­ток, за­поч­на­ла през 1990 г. с нав­ли­за­не­то в Ун­га­рия. В на­ча­ло­то на 2005 бях вто­рия слу­жи­тел в ком­па­ни­я­та ре­гис­три­ра­на ка­то тър­гов­ско дру­жес­тво и имах за­да­ча­та да "тес­твам па­за­ра" за го­тов­нос­тта му за та­къв тип про­дук­ти, ка­то вна­сях­ме про­дук­ти­те от два­та най-близ­ки до Бъл­га­рия за­во­ди, съ­от­вет­но в Ру­мъ­ния и Ун­га­рия. В на­ча­ло­то бе­ше мно­го труд­но да убе­дим стро­и­те­ли­те, свик­на­ли да ра­бо­тят с тух­ли чет­вор­ки, че ка­чес­тво­то, ге­о­мет­ри­я­та на бло­ко­ве­те и по­доб­ре­на­та топ­ло­и­зо­ла­ция са важ­ни. Па­ра­лел­но с то­ва за­поч­нах­ме про­уч­ва­не на на­лич­ни­те на­хо­ди­ща и от­крих­ме ста­рия за­вод "Ус­пех" в Лу­ко­вит. То­ва бе­ше съ­щес­тву­ващ за­вод, на­ми­ращ се бли­зо до сто­ли­ца­та, с дос­та­тъч­но на­хо­ди­ще на гли­на с нуж­ни­те за про­из­вод­ство на По­ро­терм ка­чес­тва, с из­гра­де­на ин­фрас­трук­ту­ра за дос­тав­ка на газ. По­куп­ка­та на за­во­да бе­ше нап­ра­ве­на през 2006 го­ди­на, а об­ща­та ин­вес­ти­ция бе­ше око­ло 25 ми­ли­о­на ев­ро. Са­мо за 10 ме­се­ца за­вър­ших­ме про­ек­та за ре­кон­струк­ция и мо­дер­ни­за­ция и в сре­да­та на 2007 го­ди­на на па­за­ра в Бъл­га­рия за­поч­на­ха да се про­да­ват тух­ли По­ро­терм про­из­ве­де­ни в Бъл­га­рия. Със съ­що­то ка­чес­тво, но на ве­че по-дос­тъп­на це­на. Ве­че 8 го­ди­ни за­во­дът ра­бо­ти и бла­го­да­ре­ние на еки­па ми мо­га да ка­жа, че има­ме над 230 точ­ки на про­даж­ба и сгра­ди пос­тро­е­ни с на­ши­те про­дук­ти в поч­ти всич­ки гра­до­ве на Бъл­га­рия.

-Пре­ди те­зи 10 го­ди­ни има­те оба­че нат­ру­па­ни още към поч­ти 200 го­ди­ни ис­то­рия, от пър­ви­те пе­щи за тух­ли край Ви­е­на нап­ра­ве­ни по на­реж­да­не на кра­ли­ца Ма­рия Те­ре­зия...
-Та­ка е! Ние в Бъл­га­рия сме един от мла­ди­те чле­но­ве на се­мейс­тво­то на "Винербергер". Всъщ­ност ком­па­ни­я­та май­ка има за­вид­на поч­ти 200 го­диш­на ис­то­рия, ка­то аз ви­на­ги съм смя­тал че то­ва всъщ­ност са 200 го­ди­ни стре­меж към ино­ва­ции. Та­ка за­поч­вай­ки през да­леч­на­та 1819 г. Ало­ис Мийс­бах, за­ку­пу­ва пър­ва­та си тух­лар­на на въз­ви­ше­ни­е­то Ви­нер­берг, раз­по­ло­же­но по то­ва вре­ме юж­но от Ви­е­на, а се­га в еди­найс­ти ра­йон на ав­стрийс­ка­та сто­ли­ца. Са­мо 36 го­ди­ни по-къс­но фир­ма­та ве­че има 9 фаб­ри­ки, по­ве­че­то от ко­и­то око­ло Ви­е­на. През 1869 го­ди­на фир­ма­та из­ли­за на Ви­ен­ска­та сто­ко­ва бор­са. Зна­чим мо­мент в раз­ви­ти­е­то ни нас­тъп­ва през 1986, ко­га­то ком­па­ни­я­та при­до­би­ва Germany's Oltmanns-Gruppe, и с то­ва ста­ва един от во­де­щи иг­ра­чи на па­за­ра на тух­ли в Ев­ро­па, с по­ве­че от 200 за­во­да.
През 1989 ком­па­ни­я­та май­ка ос­но­ва­ва Pipelife, ка­то съв­мес­тна фир­ма с учас­ти­е­то на Solvey Group.
В на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни, но­во­то уп­рав­ле­ние на ком­па­ни­я­та въ­веж­да но­ва стра­те­гия, наб­ля­га­ща от ед­на стра­на на про­дъл­жа­ва­що­то раз­ши­ря­ва­не и от дру­га стра­на фо­ку­си­ра­не на дей­нос­тта око­ло яд­ро­то на про­из­вод­ство­то на тух­ли и па­ве­та.
През 1990 фир­ма­та об­ръ­ща пог­лед и към на­но­во от­во­ри­лия се па­зар на стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па, ка­то от­но­во стъп­ват на ун­гар­ска те­ри­то­рия и за­поч­ват ек­спан­зи­я­та на из­ток. Се­га ""Винербергер"" има над 10 000 слу­жи­те­ли, опе­ри­ра в 30 дър­жа­ви в Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка, Ру­сия и Ин­дия с по­ве­че от 200 за­во­да, а в 4 дър­жа­ви е пред­ста­ве­на ек­спор­тно.
В пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни ком­па­ни­я­та раз­ши­ри па­лит­ра­та си от про­дук­ти, ка­то вклю­чи в пор­тфо­ли­о­то си про­дук­ти за пок­ри­ва, ВиК ин­ста­ла­ци­и­те и лан­дшаф­тна­та ар­хи­тек­ту­ра. Със за­ку­пу­ва­не­то на фир­ми ка­то "Зе­мел­рок" (па­ве­та и нас­тил­ки), "Пайп­лайф" и "Щайн­цойг Ке­ра­мо" (ре­ше­ния за сгра­де­ни и ин­фрас­трук­тур­ни ВиК ин­ста­ла­ции) и от­ско­ро "Тон­дах" (ке­ра­мич­ни пок­ри­ви) ние по­каз­ва­ме стре­ме­жа си да бъ­дем въз­при­е­ма­ни ка­то дос­тав­чик на сис­тем­ни ре­ше­ния от стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли за ця­ла­та къ­ща.
И за да за­вър­ша, крат­ка­та ис­то­рия от вре­ме­то на Ма­рия Те­ре­зия, мо­га да ка­жа, че през те­зи бли­зо 200 го­ди­ни ком­па­ни­я­та е пре­ми­на­ла през мно­го спа­до­ве, оце­ля­ла след две све­тов­ни вой­ни, и все пак на­ша­та ком­па­ния е при­мер за то­ва как чрез ка­чес­тве­на про­дук­ция, дал­но­вид­на ми­съл, прис­по­со­бя­ва­не към ус­ло­ви­я­та, раз­ви­тие, преп­ли­та­не на тра­ди­ци­я­та с най-съв­ре­мен­ни­те ме­то­ди на про­из­вод­ство и тех­но­ло­гии, не прос­то оце­ля­ваш, а ста­ваш во­дещ в сфе­ра­та си в све­то­вен ма­щаб.

-Как се раз­ви­ва стро­и­тел­ни­ят биз­нес в Бъл­га­рия?
-То­ва е мно­го сло­жен въп­рос, на кой­то мо­же да се от­го­во­ри от раз­лич­ни ас­пек­ти. Ако гле­да­ме ста­тис­ти­ка­та на На­ци­о­нал­ния ста­тис­ти­чес­ки ин­сту­тит от­го­во­рът би бил един, а ако гле­да­ме ре­ал­ния па­зар от­го­во­рът би бил съв­сем друг. За ни­ко­го не е тай­на, че сек­тор стро­и­тел­ство бе­ше най-теж­ко за­сег­нат от кри­за­та. Спо­ред офи­ци­ал­на­та ста­тис­ти­ка през 2007 по­ве­че от 64 000 жи­ли­ща са по­лу­чи­ли раз­ре­ше­ние за стро­еж, до­ка­то през из­ми­на­ла­та 2014, тех­ни­ят брой бе­ше мал­ко под 16 000. То­ва е че­ти­ри пъ­ти по-мал­ко...! От дру­га стра­на ка­па­ци­те­ти­те на про­из­во­ди­те­ли­те не са се про­ме­ни­ли. От­го­во­ри­те за то­ва драс­тич­но на­ма­ле­ние мо­гат са се тър­сят в мно­го при­чи­ни, ка­то бур­но­то стро­и­тел­ство за ан­гли­ча­ни и ир­лан­дци по ски ку­рор­ти­те, за­дъл­бо­ча­ва­ща­та се де­мог­раф­ска­та кри­за в Бъл­га­рия т.н. Факт, оба­че, е, че и се­га осо­бе­но на мо­ре­то се строи за рус­ки кли­ен­ти и ре­ал­но лип­сва бъл­гар­ски­ят кли­ент. Па­за­рът е със­ре­до­то­чен ос­нов­но в го­ле­ми­те гра­до­ве, дър­жа­ва­та от­със­тва ка­то ин­вес­ти­тор в жи­лищ­но­то стро­и­тел­ство и всич­ко е ос­та­ве­но в ръ­це­те на час­тна­та ини­ци­а­ти­ва. Та­ка па­за­рът е мно­го неп­ред­ви­дим, с мно­го къс хо­ри­зонт и за­ви­сим от "вън­шни фак­то­ри". Осе­за­е­мо през пос­лед­ни­те ме­се­ци е от­дръп­ва­не­то на рус­ки кли­ен­ти по мо­ре­то и аз не очак­вам доб­ра го­ди­на там. От дру­га стра­на пос­лед­ни­те на­вод­не­ния по­ка­за­ха, че дър­жа­ва­та ня­ма го­тов­ност да пре­дос­та­ви нап­ри­мер жи­ли­ща от т.нар. ка­тас­тро­фи­чен пул и раз­чи­та­ме на SMS-и, а с тях жи­ли­ща не се пра­вят...
От ед­на стра­на Бъл­га­рия има жи­лищ­на стра­те­гия, но тя все още за съ­жа­ле­ние ос­та­ва са­мо на хар­тия...
Ина­че смя­там, че ка­то ця­ло по­со­ка­та на раз­ви­тие на па­за­ра е вяр­на. Го­ля­ма част от ин­вес­ти­то­ри­те, осо­бе­но в Со­фия и го­ле­ми­те гра­до­ве, ве­че мно­го ряд­ко пра­вят ком­про­мис с ка­чес­тво­то на ма­те­ри­а­ли­те. По-ско­ро бав­но, от­кол­ко­то на всич­ки ни се ис­ка, и пос­те­пен­но ев­ро­пей­ски­те прак­ти­ки ид­ват и у нас, но до­ка­то те­зи пра­ви­ла не се кон­тро­ли­рат ис­тин­ски от от­го­вор­ни­те ор­га­ни, всич­ки ще стра­да­ме от не­ло­ял­на кон­ку­рен­ция и ло­шо ка­чес­тво на стро­и­тел­ство­то.

-Ке­ра­мич­ни­те тух­ли По­ро­терм се про­из­веж­дат от 100 про­цен­та ес­тес­тве­ни и еко­ло­гич­ни ма­те­ри­а­ли: гли­на, во­да и въз­дух. То­ва важ­но ли е за вас?
Ами раз­би­ра се че, то­ва е най-важ­но­то. В кон­су­ма­тор­ско­то об­щес­тво, в ко­е­то жи­ве­ем сме об­гра­де­ни от из­кус­тве­ни ма­те­ри­а­ли и хра­ни. Чо­ве­кът то­тал­но за­гу­би връз­ка­та си с при­ро­да­та и за­то­ва се по­я­ви­ха тол­ко­ва бо­лес­ти. Не нап­раз­но в мо­мен­та в све­то­вен ма­щаб има раз­лич­ни дви­же­ния за зав­ръ­ща­не към ес­тес­тве­ни­те ма­те­ри­а­ли, хра­не­не с еко­ло­гич­но чис­ти хра­ни и т.н. Го­ля­ма част от об­щес­тво­то ни пре­кар­ва поч­ти ця­ло­то си вре­ме в зат­во­ре­ни прос­тран­ства - в къ­щи или в офи­са. Въз­мож­нос­тта да си об­гра­ден от ес­тес­тве­ни, ща­дя­щи при­ро­да­та ма­те­ри­а­ли, е без­цен­на! То­ва е за­ко­ди­ра­но в при­ро­да­та ни. Не нап­раз­но ко­га­то на ед­но де­те му ка­жеш да на­ри­су­ва къ­ща, то ри­су­ва ую­тна къ­щич­ка, обик­но­ве­но с топ­ли пас­тел­ни цве­то­ве и тух­ли и пок­рив с ке­ре­ми­ди, а не ла­ма­ри­на или би­тум...

-Важ­но ли е въ­об­ще ка­чес­тво­то за ед­на тух­ла? Как­во тол­коз ще ка­же ня­кой...
-Ка­чес­тво­то ви­на­ги е важ­но и ние ще из­рас­нем ка­то об­щес­тво, ако за­поч­нем да го изис­ква­ме във всич­ки ас­пек­ти от жи­во­та ни. Ина­че е важ­но, кой е то­зи ня­кой, кой­то пи­та "Как­во пък тол­ко­ва важ­но?". Ако то­ва е кра­ен кли­ент, за не­го е важ­но, че след ка­то си ку­пи апар­та­мен­та или къ­ща­та, би мо­гъл без зна­чи­тел­ни уси­лия, да сме­ни всич­ко в нея, ко­е­то не му ха­рес­ва: дог­ра­ма, ке­ре­ми­ди, нас­тил­ки, изо­ла­ция, но тух­ли­те - ни­ко­га! За не­го съ­що е важ­но как­ва смет­ка за отоп­ле­ние и ох­лаж­да­не ще пла­ща и ако тух­ли­те са не­ка­чес­тве­ни "ев­ти­но­то ще му из­ле­зе скъ­по". Ос­вен то­ва за не­го е важ­но, ако жи­вее в блок, да не чу­ва съ­се­ди­те си...
Ако е стро­и­тел, за не­го е важ­но ско­рос­тта на ра­бо­та и ге­о­мет­ри­я­та на тух­ли­те, за да има по-мал­ко раз­хо­ди за до­вър­ши­тел­ни ра­бо­ти.
Ако е ин­вес­ти­тор, за не­го е важ­но да за­па­зи ин­вес­ти­ци­он­на­та стой­ност на имо­та си по-дъл­го и да мо­же да ре­а­ли­зи­ра про­ек­та си на па­за­ра по-бър­зо.
Ако е ар­хи­тект, то той се ин­те­ре­су­ва от топ­ло и шу­мо­и­зо­ла­ци­я­та на ма­те­ри­а­ли­те за из­граж­да­не­то за сте­ни.
Ние във ""Винербергер"", мо­жем да от­го­во­рим на всич­ки те­зи нуж­ди, на вся­ка ед­на от гру­пи­те кли­ен­ти. Ние не пред­ла­га­ме прос­то тух­ли, а кон­крет­ни ре­ше­ния за сте­ни за вся­ка си­ту­а­ция. Раз­лич­ни­те сте­ни изис­кват раз­лич­ни ре­ше­ния и съ­от­вет­но раз­лич­ни про­дук­ти. При вън­шни­те сте­ни тряб­ва да има­ме по­доб­ре­на топ­ло­и­зо­ла­ция, а при вът­реш­ни­те по­доб­ре­на шу­мо­и­зо­ла­ция. Не мо­же с един вид тух­ла или един вид ма­те­ри­ал да се опит­ваш да от­го­во­риш на раз­лич­ни­те нуж­ди на пи­та­щия!

-Мно­го дър­жи­те на пар­тньо­ри­те си? За­що?
-За­що­то са­мо с ка­чес­тве­ни пар­тньо­ри мо­же да се пра­ви ус­той­чив биз­нес. А ние не сме за 10 дни или до­ри за 10 го­ди­ни тук, ние сме за мно­го по-дъ­лъг пе­ри­од и ис­ка­ме ус­той­чи­во раз­ви­тие.
За­то­ва през те­зи де­сет го­ди­ни се на­у­чих­ме да под­би­ра­ме пар­тньо­ри­те си, за­що­то те са на­ше­то ли­це на па­за­ра. Не­за­ви­си­мо, че с на­шия екип се стре­мим да бъ­дем нав­ся­къ­де и бли­зо до стро­и­те­ли­те и кли­ен­ти­те, ня­ма как да "ог­ре­ем" нав­ся­къ­де. Точ­но за­то­ва има­ме нуж­да от пар­тньо­ри, ко­и­то зна­ят, че мо­гат да раз­чи­тат на нас за всич­ко - от ка­чес­тве­ния про­дукт, през це­лия сер­виз и кон­сул­та­ция, до за­вър­шва­не­то на про­ек­та и от своя стра­на да ни пред­ста­вят по­до­ба­ва­що пред кли­ен­ти­те. Смя­там, че в Бъл­га­рия сме из­гра­ди­ли прек­ра­сен екип и стра­хот­ни биз­нес пар­тньор­ства. През из­ми­на­ла­та го­ди­на бе­ше про­ве­де­но про­уч­ва­не във всич­ки дър­жа­ви на гру­па­та на ""Винербергер"" във връз­ка със за­до­во­ле­нос­тта на кли­ен­ти­те и пар­тньо­ри­те от ра­бо­та­та си с нас. Без из­лиш­на скром­ност мо­га да ка­жа, че Бъл­га­рия бе­ше на пър­во мяс­то! То­ва е ог­ром­на от­го­вор­ност и ис­кам да бла­го­да­ря на всич­ки, ко­и­то през те­зи 10 го­ди­ни са ра­бо­ти­ли с нас. За­то­ва ние ще про­дъл­жа­ва­ме да бъ­дем ло­ял­ни и на­деж­дни пар­тньо­ри, стре­мя­щи се да бъ­дат бли­зо до кли­ен­ти­те, за да им пред­ло­жим без­ком­про­мис­но ка­чес­тво и сер­виз!

-Има­те и прог­ра­ма "Ста­ни пар­тньор"?
-То­ва е прог­ра­ма на­со­че­на към мал­ки­те бри­га­ди и фир­ми, за­ни­ма­ва­щи се с из­граж­да­не на сте­ни. Осъз­нах­ме, че в по-го­ля­ма­та част от стро­и­тел­ство­то на ед­но­фа­мил­ни къ­щи, то­ва са хо­ра­та, ко­и­то кон­так­ту­ват ди­рек­тно с кли­ен­ти­те. Ако те не са обу­че­ни да ра­бо­тят по пра­вил­ния на­чин и с най-удач­ни­те за слу­чая про­дук­ти, кли­ен­ти­те ос­та­ват ра­зо­ча­ро­ва­ни и най-чес­то об­ви­ня­ват про­дук­та за ло­шия кра­ен ре­зул­тат. С та­зи прог­ра­ма ис­ка­ме да на­у­чим пар­тньо­ри­те ни, че ако те по­ви­шат ни­во­то си на ек­спер­ти­за, то­ва ще е от пол­за най-ве­че за тях!

-А съ­що и кон­курс "Ке­ра­мич­на къ­ща"?
-От ня­кол­ко го­ди­ни про­веж­да­ме по­ре­ди­ца от лет­ни прак­ти­ки за сту­ден­ти от вто­ри курс ар­хи­тек­ту­ра от УАСГ и ВСУ "Лю­бен Ка­ра­ве­лов", как­то и се­рия от лек­ции + по­се­ще­ние на за­во­да в Лу­ко­вит. За­ед­но с то­ва от 3 го­ди­ни се ор­га­ни­зи­ра и кон­кур­сът "Ке­ра­мич­на къ­ща". За нас е важ­но сту­ден­ти­те и уче­ни­ци­те в стро­и­тел­ни­те тех­ни­ку­ми да бъ­дат за­поз­на­ти с ино­ва­ци­и­те. За съ­жа­ле­ние учеб­ни­ят про­цес и ма­те­ри­ал изос­та­ват от раз­ви­ти­е­то на па­за­ра и за­то­ва ние се опит­ва­ме да "за­пъл­ним" та­зи праз­ни­на. Все още в учеб­ни­ци­те се изу­ча­ват ма­те­ри­а­ли, ко­и­то от­дав­на не от­го­ва­рят на все по-стро­ги­те изис­ква­ния за енер­гий­на ефек­тив­ност. Връз­ка­та се къ­са и за­ра­ди тем­по­ве­те на раз­ви­тие, ко­е­то при биз­не­са е в пъ­ти по-бър­зо от то­ва на раз­ви­ти­е­то на об­ра­зо­ва­тел­ния про­цес. За да урав­но­ве­сим то­ва, ние от ""Винербергер"" ка­то со­ци­ал­но ак­тив­на ком­па­ния по­ла­га­ме дос­та уси­лия. Опит­ва­ме се да бъ­дем мак­си­мал­но бли­зо до уни­вер­си­тет­ско­то и учи­лищ­но об­ра­зо­ва­ние и да бъ­дем в пол­за на уча­щи­те се. Иде­я­та ни е да по­ка­жем как се про­из­веж­дат съв­ре­мен­ни­те тух­ли и че за­во­дът в Лу­ко­вит е ед­но из­клю­чи­тел­но мо­дер­но съ­о­ръ­же­ние, а не пра­шен за­вод за тух­ли, как­то мо­же би си го пред­ста­вят по­ве­че­то хо­ра.

-Тух­ли и тех­но­ло­гии - две ду­ми, ко­и­то за­поч­ват с "т", май няма друго общо между тях ....
-За съ­жа­ле­ние, мно­го хо­ра не виж­дат връз­ка­та. Ка­то се ка­же тух­лар­на и в спо­ме­ни­те на хо­ра­та из­ник­ват мно­го прах, ръ­чен труд и нис­ко ка­чес­тво. Ис­ти­на­та оба­че е, че от обик­но­ве­на­та тух­ла еди­нич­ка, из­пол­зва­на ка­то фор­мат още пре­ди Хрис­та, днес ве­че се про­из­веж­дат тух­ли с 11 пъ­ти по-го­лям фор­мат, мно­го по-нис­ко обем­но тег­ло и ня­кол­ко пъ­ти по-доб­ра топ­ло­и­зо­ла­ци­он­на спо­соб­ност . Всъщ­ност то­ва ня­ма как да ста­не без ви­со­ко тех­но­ло­гич­но обо­руд­ва­не. В За­пад­на Ев­ро­па до­ри се про­из­веж­дат тух­ли, ко­и­то са пъл­не­ни с ва­та, за да се спес­ти по­ла­га­не­то на до­пъл­ни­тел­на топ­ло­и­зо­ла­ция от­вън. ""Винербергер"" е тех­но­ло­ги­чен ли­дер и в Лу­ко­вит из­гра­ди един от най-мо­дер­ни­те за­во­ди за про­из­вод­ство на тух­ли на Бал­кан­ския по­лу­ос­тров.

-Аха, зна­чи за то­ва се но­сят ле­ген­ди за за­во­да ви в Лу­ко­вит - от ед­на­та стра­на се вкар­ва пръст, от дру­га­та из­ли­зат тух­ли­те По­ро­терм, де­мек всич­ко е ро­бо­ти­зи­ра­но, но­ви­те тех­но­ло­гии са от­дав­на въ­ве­де­ни при вас...
-То­ва е на­пъл­но вяр­но! Про­це­сът на про­из­вод­ство е на­пъл­но ав­то­ма­ти­зи­ран. Ня­ма ни­ка­къв ръ­чен труд. Из­пи­ча­не­то на тух­ли­те се из­вър­шва с при­ро­ден газ и ка­то ця­ло ние сме при­мер за тех­но­ло­ги­чен ли­дер с от­го­вор­ност към при­ро­да­та. За жа­лост всич­ки ос­та­на­ли фаб­ри­ки за тух­ли в Бъл­га­рия (с ня­кол­ко мал­ки из­клю­че­ния) са ос­та­на­ли в "50-те го­ди­ни" и ка­то тех­но­ло­гия и ка­то про­дук­ция...
""Винербергер"" е сред спон­со­ри­те на на­ци­о­нал­ния кон­курс "Сгра­да на го­ди­на­та", а вие сте член на ав­то­ри­тет­но­то жу­ри с ав­то­ри­тет­ни име­на в стро­и­тел­ния бранш ка­то за­мес­тник ми­нис­тъ­ра на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие Де­ни­ца Ни­ко­ло­ва, Гре­ди Ас­са, ар­хи­тек­ти­те Цве­тан Пет­ров, Ра­до­мир Сте­фа­нов, Вя­ра Ан­ко­ва от БНТ, про­фе­сор Кра­си­мир Пет­ров рек­тор на УАСГ

-За­що под­кре­пя­те то­зи кон­курс?
-Кон­кур­сът "Сгра­да на го­ди­на­та" се е пре­вър­нал в ба­ро­ме­тър на стро­и­тел­ния бранш у нас. Фак­тът, че се про­веж­да по­ве­че от 10 го­ди­ни и ус­пя­ва да ус­тои на вре­ме­то, да прив­ли­ча ав­то­ри­тет­ни про­ек­ти, как­то и поч­ти вся­ка го­ди­на да до­ба­вя но­ви ка­те­го­рии, го­во­ри за не­го­ва­та важ­ност. Той е мяс­то, къ­де­то се оце­ня­ва ар­хи­тек­ту­ра­та и кре­а­тив­нос­тта, но и со­ци­ал­на­та зна­чи­мост на про­ек­ти­те. Ние връч­ва­ме наг­ра­да­та в ка­те­го­рия "Жи­лищ­ни сгра­ди", тъй ка­то в Бъл­га­рия, ко­га­то се го­во­ри за жи­ли­ща, обик­но­ве­но ста­ва въп­рос за ке­ра­ми­ка. Ке­ра­мич­ни­те ма­те­ри­а­ли за сте­ни и пок­рив имат ог­ро­мен па­за­рен дял у нас и ня­как си ес­тес­тве­но е да сме пар­тньо­ри в та­зи ка­те­го­рия!

-Коя е най-кра­си­ва­та сгра­да в Бъл­га­рия спо­ред Вас?
-Фен съм на ед­но­фа­мил­но­то стро­и­тел­ство и на тра­ди­ци­он­на­та ар­хи­тек­ту­ра с пра­вил­ни фор­ми и ска­тен пок­рив. Коп­рив­щи­ца е мяс­то­то, ко­е­то мно­го ха­рес­вам. Не е нуж­но сгра­да­та да из­глеж­да ка­то кос­ми­чес­ки ко­раб, за да е мо­дер­на. Все­ки чо­век има раз­лич­но усе­ща­не за кра­со­та и усе­ща­не за дом и в та­зи връз­ка, смя­там мо­я­та къ­ща за най-кра­си­ва, но за да бъ­да по-се­ри­о­зен ще ка­жа, че мно­го ха­рес­вам сгра­да­та "Red Apple" на ар­хи­тект Пла­мен Брат­ков до Юж­ния парк. Тя ос­вен кра­си­ва ви­зия по­каз­ва, че ке­ра­ми­ка­та мо­же да бъ­де мо­де­рен ма­те­ри­ал.

-Оп­ти­мист или пе­си­мист сте за нас­то­я­ще­то и бъ­де­ще­то на биз­не­са в Бъл­га­рия?
-Аз по прин­цип съм уме­рен оп­ти­мист във всич­ко. Към днеш­на да­та смя­там, че стро­и­тел­ния биз­нес ус­пя да се оз­дра­ви след кри­за­та и мно­го се на­дя­вам всич­ки учас­тни­ци да са си взе­ли по­у­ки от нея. Мно­го не­ка­чес­тве­ни фир­ми от­пад­на­ха, но те ве­ро­ят­но не са из­чез­на­ли от па­за­ра, а прос­то са пре­ми­на­ли в "си­вия сек­тор". Бор­ба­та с не­ло­ял­на­та кон­ку­рен­ция, фал­ши­ви дек­ла­ра­ции за съ­от­вет­ствие и под­мя­на на ма­те­ри­а­ли­те на обек­та ще про­дъл­жа­ва да бъ­де бич за сек­то­ра. Тук дър­жа­ва­та тряб­ва да се на­ме­си по-ра­ди­кал­но. Ня­ма фир­ма в сек­то­ра, ко­я­то да спаз­ва пра­ви­ла­та, и ко­я­то да не стра­да от лип­са­та на "рав­ни ус­ло­вия" за пра­ве­не на биз­нес. Ко­га­то пра­ви­ла­та за­поч­нат да ва­жат за всич­ки и по­ку­па­тел­на спо­соб­ност на хо­ра­та на­рас­не, то­га­ва и биз­не­сът ще за­поч­не да се раз­ви­ва нор­мал­но. За съ­жа­ле­ние у нас е за­лег­нал стре­ме­жа "да над­хит­рим сис­те­ма­та", да ми­нем "по тън­ка­та лайс­на", но в край­на смет­ка, то­ва е па­губ­но за всич­ки. Смя­там оба­че, че бъ­де­ще­то на сек­то­ра ще е по-доб­ро, тъй ка­то хо­ра­та ве­че са по-ин­фор­ми­ра­ни, па­ри­те ста­на­ха "по-скъ­пи" и кли­ен­ти­те ста­ват все по-при­дир­чи­ви и ин­фор­ми­ра­ни, а то­ва ня­ма как да не реф­лек­ти­ра по­ло­жи­тел­но вър­ху про­из­во­ди­те­ли ка­то нас и ка­то ця­ло вър­ху па­за­ра.

-Как­во бих­те про­ме­ни­ли вед­на­га вие лич­но?
-Смя­там, че дър­жа­ва­та мо­же да има по-ак­тив­на ро­ля в на­шия сек­тор. При­ме­ри за то­ва са пуб­лич­но - час­тни­те пар­тньор­ства, ка­то мно­го при­ме­ри по те­ма­та жи­лищ­на по­ли­ти­ка има в За­пад­на Ев­ро­па. В Ав­стрия го­ля­ма част от жи­лищ­ния фонд е из­гра­ден имен­но на то­зи прин­цип и мис­ля, че не е нуж­но да "от­кри­ва­ме топ­ла­та во­да". В Ру­мъ­ния нап­ри­мер се под­по­ма­га по­куп­ка­та на пър­во жи­ли­ще и Д­ДС-то е драс­тич­но на­ма­ле­но. Всич­ки те­зи мер­ки ре­ал­но би­ха под­по­мог­на­ли стро­и­тел­на­та ак­тив­ност, а на всич­ки е яс­но, че тя е един от ос­нов­ни­те стъл­бо­ве в ико­но­ми­ка­та. Та­ка па­ри­те "по­хар­че­ни" за под­по­ма­га­не се връ­щат ка­то да­нъ­ци (ДОО, Д­ДС, мес­тни да­нъ­ци и так­си и т.н.) в хаз­на­та.

-Оказ­ва се, че и прос­ло­ву­ти­те со­фий­ски жъл­ти па­ве­та, по­да­ре­ни ни за­ра­ди сват­ба­та на цар Фер­ди­над, са ва­ша про­дук­ция....
-Всъщ­ност то­ва е ис­то­ри­чес­ки факт и ин­фор­ма­ция за то­ва мо­же да бъ­де на­ме­ре­на в ар­хи­ви­те. Мал­ко хо­ра зна­ят, че всъщ­ност со­фий­ски­те жъл­ти па­ве­та са клин­кер­на ке­ра­ми­ка и са про­из­ве­де­ни в за­вод на ""Винербергер"" в то­га­ваш­на Ав­стро-Ун­га­рия.
Как­во раз­каз­ва ис­то­ри­я­та за то­зи слу­чай? За пър­ви път за па­важ­на нас­тил­ка на со­фий­ски­те ули­ци и пло­ща­ди се пра­ви об­съж­да­не на за­се­да­ние на об­щин­ския съ­вет на 27 фев­ру­а­ри 1906 го­ди­на. То­га­ваш­ни­ят кмет Мар­тин То­до­ров, кой­то очер­та­ва не­об­хо­ди­мос­тта от нас­тил­ка на ули­ци­те и пло­ща­ди­те. Той е про­тив­ник на ас­фал­та и го­рещ под­дръж­ник на ке­ра­мич­на­та нас­тил­ка. Про­веж­да се тър­гът "с ог­ра­ни­чен брой пред­при­е­ма­чи", как­то е об­я­ве­но в по­ем­ни­те ус­ло­вия. Пе­че­ли "Бъл­гар­ско­то ин­дус­три­ал­но ке­ра­ми­чес­ко дру­жес­тво Изи­да". Пред­при­е­ма­чът има за­дъл­же­ни­е­то да бъ­де вно­си­тел, из­пъл­ни­тел и да пред­став­ля­ва про­из­во­ди­те­ля. От тук за­поч­ва ед­на не­о­фи­ци­ал­на тай­на по вно­са на жъл­ти­те па­ве­та, ко­и­то в тех­ни­чес­ка­та до­ку­мен­та­ция, как­то и в кон­трак­ти и пре­пис­ки на Об­щи­на­та се за­пис­ват ка­то ке­ра­мич­ни па­ве­та или нас­тил­ка.
Тъй ка­то в Бъл­га­рия не е ус­во­е­на нап­ра­ва­та на ке­ра­мич­ни­те па­ве­та, ан­га­жи­ра­но е спе­ци­а­ли­зи­ра­но пред­при­я­тие в Ав­стро-Ун­га­рия. Ед­ва го­ди­ни по-къс­но през 1960 го­ди­на в спи­са­ние "Со­фия" инж. Ст. Си­ме­о­нов раз­кри­ва "тай­на­та", ко­я­то е впе­чат­ли­ла твър­де мно­го и не­го. Жъл­ти­те ке­ра­мич­ни па­ве­та се про­из­веж­дат от ва­ро­ви­ка "мер­гел", из­вес­тен в Ун­га­рия под име­то "мар­га", кой­то се на­ми­ра в ми­на край Бу­да­пе­ща. Из­ко­па­ни­ят мер­гел се стри­ва на прах, фор­му­ва се и се из­пи­ча в спе­ци­ал­ни пе­щи при тем­пе­ра­ту­ра 1300 гра­ду­са. Пра­ве­ни са опи­ти в Ун­га­рия да се из­пол­зват су­ро­ви­ни от дру­ги мес­та, но без ре­зул­тат. След про­дъл­жи­тел­но тър­се­не в ар­хив­ни­те ма­те­ри­а­ли, е от­кри­та пре­пис­ка меж­ду "Изи­да" и Ун­гар­ско­то дру­жес­тво, ко­е­то в пре­вод оз­на­ча­ва "Пе­щер­ско дру­жес­тво, ка­ме­но­въг­ле­на ми­на и тух­лар­ни­ца". То е ос­но­ва­но през 1869 г. от Хайн­рих Дра­ше, пле­мен­ни­ка на Ал­ло­ис Ми­ис­бах - ос­но­ва­те­ля на ""Винербергер"" и е пър­во­то дру­жес­тво от раз­ши­ре­ни­е­то на ком­па­ни­я­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com