В годините преди влизането в Еврозоната трябва да има бързо увеличаване на минималната работна заплата. Прибалтийските страни вдигаха доходите няколко години преди включването им. Така се компенсира загубата на доход при влизането в еврозоната. Това припомни пред БНТ Любослав Костов от КНСБ.
„Ако погледнем общата инфлация от потребителската кошница, тя нараства с около 2%. При отделно по стоки обаче имаме нарастване с до 20%, а при други е по-малко. При стоки като сирене и някои храни нарастването е голямо. Около половин милион души са на минимална работна заплата“, каза Костов.
Това са твърде много хора, а минималната заплата за последно е увеличена с 6,5% и в следващите две години не се предвижда тя да бъде вдигана, припомни Любослав Костов.
Трябва да се дефинира каква е тази сума, с която българинът не може да си посрещне минималните блага. Резултатът на това поскъпване са мерките срещу ковид. Реалната покупателна способност на хората с ниски доходи намалява.
1069 лева е заплатата за издръжка - това е за едночленно домакинство. При едно дете – заплатата вече 1350.
Около 65% от заетите получават заплата, по-ниска от средната, която е 1500. Медианната заплата е около 1000 лева и тя се получава масово у нас.
Факторите за нарастването на инфлацията са много – международна търговия, политиката на Федералния Резерв, мерките на европейските държави за справяне с ковид.
„Всички прогнозират ръст на цените. Трябва да бъдат компенсирани доходите на хората, които не са средна класа. Първото нещо сега е актуализацията на бюджета и да се изработи такъв за следващата година. Доходите растяха около 10 години. Българинът е свикнал с нарастването на минималната заплата, а тя е замразена за следващите 2 години“, каза пак Любослав Костов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
