За да инвестира бизнесът, са необходими ясни правила
Важно е да има прозрачност в сделките и контрол
Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България
Когато има предвидимост и стабилност в бизнеса поне за година, тогава човек може да планира и икономиката се развива нормално. Това се доказва всеки пък, когато има нестабилна ситуация - икономиката на практика спира. Важно условие е да не се пречи на бизнеса, да бъдат ясни регламентите, по които се прави бизнес, за да може ние да планираме. Това е най-важното. А второто е квалификацията, която излиза на преден план в цяла Европа. За мен това са основните неща - стабилност и квалификация, а пък по отношение на повишаването на инвестициите у нас, то те вървят с условията, които казах по-горе. Т.е. когато са налице тези условия, тогава и бизнесът инвестира. Има всички условия в момента за икономически инвестиции - ниски лихви в банките, стабилна система. Въпросът е да се подобри стабилността на държавата и оттам нататък инвестициите сами ще дойдат. Бизнесът, за да върви, обича да има стабилна среда. Всеки риск се калкулира в бизнеса и когато стабилността не е на лице - води до отказ от инвестиции, а конкуренцията в тази сфера е огромна. Има конкуренция и вътре в европейския пазар, и основна конкуренция в Източния пазар, и на други места. За инвестициите са необходими ясни правила и стабилност в държавата.
За строителния бранш е важно да има ясни критерии за обществени поръчки и прозрачност в тях. За нас е важно средата да е ясна, да има прозрачност в сделките и контрол. Другото е от нас.
Кога ще пуснем платформи за споделени пътувания
Доц. Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на българските жп превозвачи (АБЖП) и съпредседател на Клъстер "Зелен товарен транспорт"
Има ли формирани национални политики за интегрирана транспортна схема, насочена към осигуряване мобилност и запазване на природата? Поставени ли са цели са изработване на стратегии и програми с ясни срокове и задължителен мониторинг? Събитията в Европа през последните две години доказаха, че България може да се превърне в транспортен хъб с добра логистика и силни превозвачи. Към това трябва да у насочена политиката на МТИТС.
Новите препоръки към МТИТС са следните:
1. Създаване на транспортно-логистични схеми за интегрирани мултифункционални фериботни връзки (вагони, всички товарни автомобили, автобуси и пътници с лични автомобили), които са сериозен резерв за развитие на туризма. Подписване на Наредбата за комбинирани превози с Русия и Казахстан, чийто проект отлежава вече две години без никакво развитие.
2. МТИТС да не игнорира иновативните бизнес тенденции за използване на платформи за споделени пътувания във всички видове транспорт. Това е интелигентна информационна обслужваща система за услуги, нова революция в транспорта и логистиката. След решението на Англия да допусне такива платформи се очаква до края на година това да направи и ЕС. Кога МТИТС ще сформира работа експертна група за създаване на нормативна база и регулаторен механизъм, който да осигури регистрационен режим, сигурност, безопасност на превозите и пътуванията, а оттам и постъпления в хазната?
3. Вече е краят на април, а все още не е обявена нито процедура за приватизацията на "БДЖ Товарни превози", нито за оздравяване на дружеството. Каква ще е съдбата на компанията на фона на тенденцията от непрекъснато свиване на пазарния му дял при непрекъснат растеж на обема товарни превози?
Има ли НКЖИ капацитет за разработване на жп проекти и усвояване на средства? От 2007 г. насам общото неусвояване на средства по всички проекти достига 500 мил. лева. Кога ще бъде пуснат в експлоатация един цял модернизиран жп участък или един нов интермодален терминал?
Държавата да подпомага обучението на пилоти
Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА)
Българската авиационна индустрия е напълно консолидирана в стремежа си да отговори на високите европейски и международни изисквания към авиацията в условията на засилваща се конкуренция. Считаме, че успяваме да допринесем за изграждане на съвременния облик на икономиката и туризма у нас и укрепването на деловите връзки. Днес никой не се съмнява, че използването на въздушния транспорт в следващите десетилетия ще бележи непрекъснат и значим ръст. Нашите въпроси и предложения към кабинета са провокирани именно от този факт.
1. Значението на Летище София за развитието на българската гражданска авиация е огромно. Тук са базирани всички авиокомпании, технически бази, учебни центрове, РВД. Ето защо предстоящата концесия на Летище София поставя въпроса какво ще допринесе тя за успешното развитие нa гражданската авиация? Не сме информирани за целите, които се поставят. Предвиждат ли се мащабни инвестиции, които да оправдаят концесията? Смятаме, че пред концесионера трябва да се постави изискване летището да стане свързващо (хъб), като се създадат условия за транзит и трансфер. Само така значително ще се увеличат превозите от и до Летище София. Към това се стремят и летищата в Истанбул, Атина, Букурещ и Белград.
2. Предвижда ли се финансиране в областта на въздушния транспорт по европейските програми? Досега такова не е имало, а пренебрегването на този перспективен отрасъл е факт, който трябва да се промени с подкрепата на държавата.
3. На дневен ред е решаването на въпроса за осигуряването на пилоти. След 2017 г. поради пенсиониране и по други причини ежегодно ще напускат по 20-25 пилоти и за да не се получи хроничен недостиг, годишно трябва да се обучава същият брой. Сега със собствени средства се обучават едва 5-6 души. Обучението изисква значителен финансов ресурс, непосилен за повечето хора. До 2010 г. имаше финансова подкрепа от държавата. ОТ АБА предлагаме тази практика да се възстанови, като се заделят средства от внасяните от гражданската авиация средства по Тарифа 5 в Министерството на транспорта. Финансирането може да стане под формата на стипендии, включително чрез поделяне на разходите между държавата и обучаемите. Става дума за 600-800 хил. лв. годишно. Какво ще се направи по този въпрос?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
