Какво се промени в изискванията към криптоборсите на територията на ЕС? Този и още четири важни въпроса зададе „Стандарт“ на Марина Мучканова, която заедно с адвокат Десислава Спасова и Николай Хаджийски управлява учредената от тримата Крипто Академия.
Петата и шестата директива на ЕС за мерките срещу изпиране на пари затегнаха режима на проследяване на произхода на средствата. Таванът на трансакция за криптовалутите е изключително нисък, в сравнение с тавана за разплащания в брой или по банков път. При криптовалутите всяка трансакция над 1 000 евро подлежи на проверка, докато за паричните плащания в брой таванът е 10 000 лева (или валутната им равностойност).
Новите правила изискват от нас да установим какъв е „пътят на парите“ (понятие, придобило популярност като „Travel Rule“), без да се пропускат стъпки. Това ще осигури проследяването на пътя на криптовалутата или през кои мрежи, през кои блокчейни, през кои бриджове е минала и кои от тези адреси са мои, кои не са, както и каква е промяната в стойността на криптовалутата.
При покупка на криптовалута произходът на средствата си можем да доказваме с различни документи като банкови извлечения, трудови договори, фишове за заплати, годишни данъчни декларации и т.н. Колкото по-висок доход покажем тук, толкова по-лесно ще се справим с въпросниците за „произход на средства“. Съответно колкото по-детайлна информация представим при продажба на криптовалутата, толкова по-лесно ще минем изискванията за проследяване на трансакциите.
Марина Мучканова
2. Смятате ли, че новите регулации водят до повече яснота и прозрачност в криптоиндустрията или създават допълнителни предизвикателства за бизнеса и клиентите?
МиКА премахва правната несигурност и осигурява единен лиценз за бизнеса в ЕС, улеснявайки достъпа до пазара и предоставяйки защита за клиентите. Процедурите за лицензиране обаче все още са неясни. В България лицензионният режим ще стартира през 2026 г., което осигурява време за адаптация.
3. Как борсите се адаптират към новите изисквания за проследяване на средствата и как това влияе върху клиентското изживяване?
Борсите се адаптират по най-логичния възможен начин – като разработват процедури за първоначална проверка на всеки клиент чрез KYC (know your client – опознай клиента си) и KYB (know your business – опознай бизнеса си) въпросници. Извършват и текуща проверка, като проверяват всяка съмнителна трансакция или трансакция на стойност над определен размер (за крипто казахме, че това е 1 000 евро).
Клиентите на криптоборсите често изпитват затруднения да разберат въпросите по мерките срещу изпиране на пари. Съответно отговарят нерелевантни неща. Това недоразумение създава усещане за неприятно потребителско изживяване и предположение за злонамереност от страна на бизнеса, тъй като не е приятно и не е удобно. Всеки клиент се чувства като обект на разследване и като жертва на доста инваззивни въпроси относно неговото материално и финансово състояние. Клиентите не разбират защо им се иска тази информация, къде отива, кой ще има достъп до нея и на какво основание, както и дали няма да злоупотреби с нея. Имайки предвид случаите на течове на данни в България и хаквания на сайтове на държавни институции, недоверието на клиентите в борсите е разбираемо. Борсите обаче са бизнес. А този бизнес оперира по установени правила и е по средата между клиентите и институциите. Не трябва да забравяме, че в момента борсите в България изпълняват завишени процедури за проверка, поради включването на страната ни в сивия списък на FATF.
4. Възможно ли е липсата на яснота в произхода на средства да доведе до замразяване на клиентски средства и как криптоборсите управляват тези ситуации в рамките на новите регулации?
Напълно е възможно, докато се установи не само произхода, а и дали всички данъци са платени или това са средства от „сивия“ сектор.
При определени обстоятелства, като съмнение за пране на пари, разминаване на данни, високорискови трансакции трябва да бъдат докладвани на специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, а средствата да бъдат задържани до завършване на проверката. По-голямото неудобство е, че бизнесът не може директно да уведоми клиента за извършваната проверка, поради конфиденциалност.
Потребителите трябва да бъдат готови с нужните документи за установяване на произхода на средства и, за съжаление, да се заредят с нужното търпение и разбиране. Този проблем не е явление само при българските доставчици на криптоуслуги. Напротив. Най-големите доставчици на криптоуслуги в световен план също се сблъскват със сходни препятствия за обслужване на своите клиенти.
5. Ерата на „тъмните години“ в криптоиндустрията приключи ли с въвеждането на тези регулации?
МиКА намалява несигурността, като осигурява единен лиценз за бизнеса и премахва различията в регулациите между страните членки. Легитимацията на сектора напредва с достъп до банкови услуги, но глобалната регулаторна рамка остава предизвикателство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
