Повишават с 200 МВт мощността на АЕЦ "Козлодуй"
Пускат още каскади и газова централа до 2024 г.
Нова ядрена мощност у нас може да заработи най-рано след 20 години. Това става ясно от новия проект на "План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2015-2024 г.". Документът е разработен от специалистите в Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Общественото обсъждане на 10-годишния план е насрочено за 5 март, а след нанасянето на корекции той ще бъде изпратен за утвърждаване в ДКЕВР. Срокът за изпращането на плана е 30 април, но ние ще го внесем много по-рано, за да има време ДКЕВР да се запознае внимателно с него, обясни Иван Йотов, изпълнителен директор на ЕСО ЕАД.
Знаем, че изграждането на АЕЦ "Белене" беше прекратено с решения на Министерски съвет и Народното събрание в края на март 2012 г.
Неотдавна бившият вътрешен министър Румен Петков заяви, че към проекта за изграждането на "Втора атомна" проявява интерес голям чуждестранен инвеститор, който малко по-късно министърът на енергетиката Теменужка Петкова специално за "Стандарт" нарече "кувейтски". Кувейт обаче няма опит в изграждането на ядрени реактори, а и според министър Петкова кувейтското инвестиционно предложение трябва да се проучи внимателно, тъй като не било внесено по установения ред - чрез посолството на страната или чрез Българската агенция за инвестиции.
Що се отнася до проекта с изграждане на 7-ми реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй", положението изглежда различно. Но дори и при най-оптимистичната прогноза поради дългите съгласувателни процедури неговото физическо изграждане може да започне най-рано след 8-10 години, а за самото строителство ще е необходимо поне още толкова време. "Това се подкрепя и от прогнозата на Европейската комисия до 2050 г., в която допълнителна ядрена мощност в България се предвижда едва след 2035 г.", пише в проекта за 10-годишен план за развитие на преносната електрическа мрежа, разработен от ЕСО. "Вариант със 7-ми реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана", е записано в проекта на плана до 2024 г.
За сметка на това в проектоплана на ЕСО е предвидено през тази и следващата година да се направи реконструкция и модернизация на турбогрупи 9 и 10 в АЕЦ "Козлодуй". Вследствие на това мощността на V и Vт блок ще се увеличи с по 100 МВт, с което общата работна мощност на "Първа атомна" ще нарасне на 2200 МВт.
В проектоплана на ЕСО са заложени и изграждането на нови и рехабилитацията на стари конвенционални генериращи мощности.
Най-голямата от тях е новата газо-парова електроцентрала (ГПЕЦ) "Хасково" с обща инсталирана мощност от 256 МВт, която ще влезе в експлоатация поетапно до края на 2017 г. През последните три години от действието на плана трябва да бъдат пуснати в експлоатация трите ВЕЦ-а от Каскада "Горна Арда" - "Бял извор", "Ардино" и "Китница", чиято обща мощност ще бъде 166 мегавата. Така до края на 2024 г. в България ще влязат 622 МВт нови и обновени електрогенериращи мощности. Заедно с новите 1489 МВт нови "зелени" централи, за които "Стандарт" писа в броя си от 16 февруари, през следващия 10-годишен период общо към мрежата на ЕСО ще бъдат присъединени нови 2212 МВт генериращи мощности, които не само ще задоволяват вътрешното потребление, но ще има и възможност за износ на ток.
Планират 12% ръст на потреблението на ток
"Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2024 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването у нас при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност". Това е записано в проекта на новия 10-годишен "План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2015-2024 г.", разработен от ЕСО. В страната ще има остатъчна разполагаемост за производство от 8 до 10 тераватчаса годишно, или над 20% от разполагаемите мощности", пише в проектоплана на ЕСО. Дори ако прогнозата за максимално електропотребление у нас през 10-годишния период на плана - до 2024 г., се сбъдне, за износ пак ще остават 9,922 тераватчаса електроенергия, пише в документа. Това означава повишаване на електропотреблението с близо 12% - от заложените за тази година 38,590 тераватчаса на 43,04 тераватчаса през 2024 г. При планираните мерки за енергийна ефективност, като милиардната инвестиция за саниране на жилища и пр., прогнозният ръст означава изграждане на огромни промишлени предприятия и други фирми за производство у нас до края на 2014 г. Дори и да се случи това, България ще продължи да бъде най-големият износител на електроенергия на Балканите, поради което в плана на ЕСО влиза и проект за строителството на нов далекопровод с капацитет 400 киловолта по най-натовареното за износа направление - към Гърция. Инвестицията за изграждането на 122-ата километра от електропровода на наша територия ще бъде около 112 млн. лв.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
