* Работодатели и синдикати отхвърлиха проектобюджета на Росица Велкова
* Сметките излизат, но много ще боли
Естествено, че никой не харесва огромният дефицит от 6,4%, който е заложен в подготвения от служебния министър на финансите Росица Велкова бюджет. Но тя още преди повече от месец предупреди, че проектът е изготвен на база заложените от последното редовно правителство /б. ред. на Кирил Петков/ политики, тъй като служебният кабинет няма право на свои. А ако има редовна власт, нека тя си направи разчетите. Но докато политиците се наиграят, процедурата си върви. Вчера проектозаконът за държавния бюджет, този на Здравната каса и на ДОО /Държавното обществено осигуряване/ бе представен на Съвета за тристранно сътрудничество. И синдикатите, и работодателските организации отхвърлиха проектите.
За държавния бюджет
Главната причина за несъгласие е заложеният дефицит от 6,4% от БВП, което е почти 12 млрд. лева. Ако бъдат направени всички планирани разходи и се съберат така разчетените приходи, ще се наложи допълнително дългово финансиране от 13,7 милиарда лева само през тази година. Социалният министър Лазар Лазаров обясни, че за първи път Министерството на финансите е загърбило консервативния модел за планиране на приходите и това е оптимистичен вариант за приходите, а за разходите е реалистичен вариант.
Добрин Иванов от АИКБ посочи, че заложеният бюджетен дефицит над 3% не само през тази, но и през следващите 2 години, отдалечава България от основния й приоритет – членството в еврозоната, вероятно за 10-годишен период. Затова трябва да се намерят възможности за ограничаването му до нормативно установения от Закона за публичните финанси размер до 3%.
На същото мнение е и Станислав Попдончев от БСК. „От Камарата апелираме да се запази бюджетният дефицит до 3% и засега да не се правят радикални промени в данъчната система“, каза той.
"Високият дефицит е плуване по течението, не подкрепяме и повишаването на държавния дълг, не подкрепяме мотивите за увеличаването на заплатите в администрацията по начина, по който се случва", каза Цветан Симеонов от БТПП. Подобни са становищата и на КРИБ и ССИ. От КТ "Подкрепа" и от КНСБ изразиха притесненията си от липсата на мерки за намаляване на дефицита и за гарантиране на ръст на доходите на заетите лица.
За бюджета на ДОО
Заложените приходи в бюджета на ДОО са над 11 милиарда лева, а разходите ще надхвърлят 21,8 млрд. лв., като в тях основното перо са пенсиите. Заложено е парите за възрастни от трудова дейност, отпуснати до края на миналата година, да бъдат осъвременени с 12% от 1 юли. Таванът се запазва на 3 400 лв. през цялата година. Средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7%, до 788 лева. Предвижда се от 1 юли да бъдат увеличени минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите. Очакванията са, че броят на пенсионерите ще продължи да намалява.
АИКБ обаче не е съгласна с това, че делът на доходите от пенсиите се увеличава за сметка на дохода от пенсии. Асоциацията не подкрепя и три дни болничен да са за сметка на работодателя. Станислав Попдончев от БСК отбеляза като проблем рязкото увеличаване на дефицита в общественото осигуряване. От КРИБ също не подкрепиха проекта. БТПП и ССИ дадоха принципна подкрепа.КНСБ подкрепя увеличението на пенсиите да мине само по т.нар. швейцарско правило. При условие, че бъдат направени две промени в проекта преди внасянето му в Народното събрание, ще имате подкрепата на КНСБ - повишаване на минималното обезщетение за безработица и повишаване на максималния осигурителен доход, заяви Ася Гонева. Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" отхвърли представения бюджет като каза, че в него няма сериозни параметрични промени и всички обезщетения остават на нивата на 2022 г.
За бюджета на НЗОК
Проектът предвижда бюджетът на Здравната каса за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 хил. лв. За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн.лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др. , каза и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова.За тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, посочи още тя. В приходната част има ръстове, съобразени с повишената минимална работна заплата и с повишените праговете за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, каза още Пенкова.
Проектобюджетът на НЗОК също бе критикуван от работодателските организации. Добрин Иванов от АИКБ каза, че здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. Станислав Попдончев от БСК пък отбеляза не можгат да подкрепят бюджета заради липсата на политики.Свилена Димитрова от КНСБ подкрепи становището на работодателските организации и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" изрази резерви по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече.
11 болезнени мерки за свиване на дупката
Въпреки че финансовото министерство остави на депутатите сами да измислят как да свият "дупката" в бюджета, ведомството на Велкова все пак дава някои жокери как минусът може да се намали. Мерките са в две посоки – увеличение на приходите в хазната и намаление на разходите. Те са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, но са много болезнени – и за бизнеса, и за всички хора. Без приемането на подобни мерки обаче бюджетният дефицит ще остане на равнище над 3 на сто и през 2024 и 2025 г., прогнозират от МФ. За следващата година се очаква негативната разлика между приходите и разходите в държавната хазна да достигне 5,2% от БВП, а през 2025 г. - 4,6%.Коя от тези мерки ще бъде приета - зависи от депутатите. Както и от най-силните лобита.
ПОВЕЧЕ ПРИХОДИ
1. Вдигане на ДДС от 20 на 22% за всички стоки и услуги
Подобна мярка като начин за овладяване на инфлацията коментира пред „Стандарт“ финансистът Любомир Дацов още през ноември 2022 г. „Ако трябва да направя едно предизвикателство, един от възможните начини да намалим рязко инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, но през следващите няколко месеца поради ограничаване на потреблението те рязко ще слязат надолу и ще свалят общата инфлация. Да, това е електрошок. За икономиката не чак толкова, но за потребителите е съществен. Но на масата аз не виждам пакет от действия за повишаване на ефективността на отделните секторни политики, който да доведе до свиване на разходите в бюджета", каза Дацов.
Любомир Дацов: Ако свалим инфлацията шоково, по-малко ще боли
ДДС не се е променял от 24 години насам, с изключение на периода на коронакризата и след това, но надолу. Общата ставка е 20% от 1 януари 1999 г.Според изчисленията на МФ това увеличение ще донесе на хазната 1.63 млрд. лв.
2. Вдигане на корпоративния данък от 10 на 15%
Това ще донесе 2.27 млрд. лв. на бюджета, но със сигурност ще срещне голям отпор от бизнеса и заплахи за отлив на инвеститори. Понастоящем данък печалба в България е един от най-ниските в ЕС – съпоставим е с някои такси в офшорните зони по света.
3. Повишаване на данъка за физическите лица - еднолични търговци, от 15 на 20%
Това ще донесе 40 млн. лв. в хазната. Но със сигурност ще срещне критики, защото ще удари микробизнеса, който и сега едва оцелява.
4. Данък „свръхпечалба“
Очакванията са той да донесе 2.4 млрд. лв. на бюджета. Половината от тази сума ще дойде от големите предприятия, около 550 млн. лв. от средните и по около 350 млн. лв. от малките и микропредприятията. Но идеята вече бе много критикувана по различни направления – че с този нов данък се променят политики, че е удар върху предприемчивите, че фирмите ще избягат от България и т.н.
5. Връщане на 20% на намалените ставки на ДДС
Ако бъде възстановена ставката за хляб и брашно, парно и природен газ, ресторантьорски и кетъринг услуги, спортни съоръжения, книги и други издания и бебешки стоки, в бюджета ще влязат допълнително 503 млн. лв. Освобождаването от акциз на природен газ, електроенергия и LPG пък има негативен ефект върху бюджета от 185 млн. лв. Но и тук ще има големи възражения, особено за стоките, които имат социален ефект, като например хляб, брашно, книги, бебешки пюрета и памперси.
В същото време обаче буди недоумение защо се поддържа намалената ставка за ресторантите.Според данни на Националната агенция за приходите, печалбата на заведенията е нараснала над два пъти след пандемията. Това се дължи на значително увеличение на оборотите им след вдигането на цените, както и на намалената ставка на ДДС.
6. 100% от дивидента на държавните фирми в хазната
Очакваше се след прибирането на 100% от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 млрд. лв.На последното си заседание в сряда обаче Министерският съвет прие разпореждане, което задължава държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала да отчисляват само 50% от печалбата си за финансовата 2022 г. Това е процентът, който се гласува почти всяка година досега. Това ще донесе на бюджета близо 871.1 млн. лв., а крайният срок за внасяне е 15 май 2023 г.
ПО-МАЛКО РАЗХОДИ
И тук възможните мерки са много болезнени. В частта на разходите обаче финансовото министерство предлага по-скоро отлагане на политиките по доходите, отколкото да ги отменя изцяло.
1. Забавят вдигането на учителските заплати
Според разчетите на министерството, ако заплатите на учителите бъдат вдигнати не със задна дата от 1 януари, както е заложено, а от 1 юли, ще бъдат икономисани 233 млн. лв. Ако пък увеличението бъде отложено с още малко – от 1 октомври – ще бъдат спестени близо 350 млн. лв.
2. Без индексация за държавните служители
Според числата, вдигането с 10% на заплатите на държавните служители, които не са получили увеличение миналата година, струва около 100 млн. лв., а вдигането на общинската администрация с 15% – 72 млн. лв. Тези пари ще бъдат спестени, ако заплатите на чиновниците не бъдат индексирани. Чиновниците обаче вече се готвят за стачки. Първо такова намерение обявиха от НОИ, а след тях - служителите в Агенция "Държавен архив". Вероятно ще ги последват и други.
3. Отлагане на увеличението на пенсиите
Ако преизчислението на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ се отложи с три месеца и влезе в сила от 1 октомври, ще бъдат спестени над 570 млн. лв. Но ще посмее ли някой да направи подобно нещо?
4. Без помощ за учениците от 1 до 4 клас
Друга възможна мярка е да се премахне еднократната помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас без доходен тест – от това ще се спестят 23 млн. лв.
5. Без вдигане на възнагражденията и парите за облекло на депутати и магистрати
Далеч по-голям ефект ще има, ако се не се предприеме индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в съдебната власт и на народните представители – това ще спести на бюджета 145 млн. лв. Готови ли са обаче народните представители да се лишат от увеличение на заплатите си?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
