Първата стъпка е реформа в съдебната система, смята Костадинова
"Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обявиха началото на кампанията "Да! На българската икономика". До 7 април "Стандарт" ще дава трибуна на бизнеса, на икономисти, финансисти и анализатори, за въпроси, мнения и предложения как икономиката ни да бъде поставена на европейско равнище.
Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ
Проблемите пред растежа на българската икономика са много, но този, който е най-важен, е съдебната система. Каквито и секторни регулации да се предприемат, дори да се реформират и либерализират цели отрасли, ако няма такава съдебна система, която да гарантира спазването на договорите еднакво за всички, останалите реформи ще имат половинчато действие. Има едно скорошно изследване, което проучва ефективността на съдебната система в ЕС и как това влияе на растежа. То показва, че когато едно съдебно производство има по-голяма продължителност и по-малко справедливост в съдебните решения, има по-високи нива на корупция. А това означава по-скъпо правене на бизнес и създаване на фаворити - такива, които имат достъп до бързо, ефикасно и евтино правосъдие и са по-конкурентни спрямо останалите играчи на пазара. Каквито и успехи да имат реформите в другите сектори, съдебната система е все едно да ни вържат единия крак и така да се състезаваме.
По отношение на бизнес климата също има доста неща, които да се направят. На 25 март изтече едногодишният гратисен период, който беше даден на администрацията в Административно-процесуалния кодекс, за да може чиновниците така да си организират работата, че да не искат документи от фирмите и гражданите, които ги има вече в други служби. Така вече по закон не трябва да се разнасят различни справки, удостоверения и пр. от гише на гише, а пълната информация за една фирма или гражданин да бъде налична за цялата администрация. Не смятам обаче, че нашата администрация е готова за това, в този едногодишен срок процесът е стартирал и ще продължи в необозримо бъдеще. Но поне от днес хората ще имат право в по-голяма или по-малка степен да очакват служебен обмен на информация, а не да служим като куриери между отделните структури. Имаше преди година и половина едно изследване колко струва на бизнеса да информира администрацията регулярно за едно или друго, да подава какви ли не справки и отчети. Това изследване бе проведено, следвайки закон по закон и би помогнало много.
В енергетиката като водещ сектор от икономиката пък проблемът е, че е превзета от лобистки интереси, разходите се прехвърлят върху крайните потребители, няма предвидимост. Регулаторът се опитва да въведе някакъв ред, но бива спъван или всичко става много бавно. Това също като хоризонтална политика влияе върху всички сфери на бизнеса, както и върху стандарта на живот на хората. В енергетиката тепърва ще плащаме цената на неразумни решения и на липса на реформи.
ИПИ много подробно изследва казуса с бедността и стигнахме до извода, че основната причина за бедността е образованието. Хората не получават добро образование (или никакво) и затова нямат работа. Образованието у нас е за ХIХ век, а не за ХХI в. Това спъва бизнеса да се разширява и да бъде по-конкурентоспособен. То не възпитава в предприемачески дух, не дава основни, базисни знания, които да са минимумът, за да може човек сам да почне бизнес. Все пак 90% от фирмите в България са много малки. Предприемачеството е това, които издърпва икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
