Не­ка чуж­ди аген­ции оце­ня­ват уни­вер­си­те­ти­те ни

• ПО-ДОБ­РЕ ПО­ДА­РЯ­ВАЙ, А НЕ КРА­ДИ! е мо­то­то на уни­вер­си­те­та ни, каз­ва проф. Ди­ми­тър Ди­мит­ров
• От 30 000 завършили нямаме нито един безработен

През 1992 г. Ди­ми­тър К. Ди­мит­ров уч­ре­дя­ва Вис­ше учи­ли­ще по аг­ро­биз­нес и раз­ви­тие на ре­ги­о­ни­те в Плов­див, на ко­е­то в мо­мен­та е пре­зи­дент. Вис­ше­то учи­ли­ще чле­ну­ва във Ви­шег­рад­ска­та асо­ци­а­ция на уни­вер­си­те­ти­те /VUA/ и  Ев­ро­пейс­ка­та асо­ци­а­ция на уни­вер­си­те­ти­те
/EURASHE/. Ра­бо­тил е ка­то ме­ниджър, ин­же­нер, ръ­ко­во­ди­тел ка­тед­ра, до­цент, про­фе­сор по уп­рав­ле­ние, рек­тор, за­мес­тник-ми­нис­тър на зе­ме­де­ли­е­то, пред­се­да­тел на Фе­де­ра­ция на зе­ме­дел­ски­те кре­дит­ни ко­о­пе­ра­ции /про­ект на Ев­ро­пей­ския съ­юз/, Пред­се­да­тел на На­ци­о­нал­на бор­са за ин­те­лек­ту­ал­ни про­дук­ти към Съ­ю­за на уче­ни­те.

- Проф. Ди­мит­ров, пре­ди ня­кол­ко дни бе­ше пуб­ли­ку­ван в "Дър­жа­вен вес­тник" За­ко­нът за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на За­ко­на за вис­ше об­ра­зо­ва­ние. Вие сте сред до­а­йе­ни­те меж­ду ръ­ко­во­ди­те­ли­те на вис­ши учи­ли­ща. Има­те ли ко­мен­тар?

- Пре­ди всич­ко ис­кам да поз­дра­вя ми­нис­тъ­ра на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та, пред­се­да­те­ля на Съ­ве­та на рек­то­ри­те, за то­ва, че ус­пя­ха да про­ка­рат сво­я­та по­ли­ти­ка от на­ча­ло до край и тя дос­тиг­на до ре­ше­ние на пар­ла­мен­та с поп­рав­ки­те в за­ко­на. Но в край­на смет­ка, ця­ла­та от­го­вор­ност па­да вър­ху ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля. За­що­то, как­то всич­ки зна­ем, ня­ма въп­рос в дър­жа­ва­та, кой­то да се ре­ша­ва без не­го­во­то одоб­ре­ние. Про­ме­ни­те мо­гат да се гру­пи­рат в три гру­пи. Пър­ва гру­па, на­со­че­ни към за­тя­га­не на дър­жав­на­та прег­ръд­ка спря­мо суб­си­ди­ра­ни­те уни­вер­си­те­ти. Вто­ра- на­ла­га­не на ог­ра­ни­че­ния спря­мо час­тни­те вис­ши учи­ли­ща. И тре­та гру­па - на­пъл­но из­лиш­ни тек­сто­ве. В то­зи слу­чай се по­лу­чи съг­ла­сие меж­ду по­ли­ти­ка­та на уп­рав­ля­ва­щи­те и на пре­зи­ден­та. Въп­ре­ки че ня­кои от тек­сто­ве­те, ог­ра­ни­ча­ва­щи пред­при­е­ма­чес­тво­то са про­ти­во­кон­сти­ту­ци­он­ни, пре­зи­ден­тът ги одоб­ри. Ето за­що, то­зи за­кон е без­спор­на по­бе­да на ле­ви­ца­та. От­нос­но тек­сто­ве­те, ка­са­е­щи час­тни­те вис­ши учи­ли­ща ще ка­жа та­ка: "То­ва, ко­е­то не ни уби­ва, ни пра­ви по-сил­ни". И още ед­на ми­съл на Бо­го­мил Рай­нов: "Из­кус­тво­то да жи­ве­еш е из­кус­тво­то да по­на­сяш уда­ри". То­зи под­ход мо­же да се ил­юс­три­ра с шоп­ска­та сен­тен­ция: "Ще си за­па­ля къ­ща­та, за да из­го­ри плев­ня­та на съ­се­да".

А кои са из­лиш­ни­те тек­сто­ве?

Из­лиш­ни­ят тек­ст е Ц 58, кой­то ка­сае вът­реш­но-нор­ма­тив­на уред­ба за кон­крет­ни сред­ни учи­ли­ща и не след­ва да е част от за­ко­на, а на на­ред­ба. Бих ис­кал да до­ба­вя, че има един лип­сващ тек­ст.

Кой е той?

То­ва е ба­ри­е­ра­та за ог­ра­ни­ча­ва­не сво­бо­да­та на вис­ши­те учи­ли­ща по от­но­ше­ние на тях­на­та ак­тив­ност зад гра­ни­ца. Въ­ве­де­но­то през 2016 г. ог­ра­ни­че­ние за струк­ту­ри в чуж­би­на ми­ни­мал­на­та оцен­ка  от ак­ре­ди­та­ци­и­те за вис­ше учи­ли­ще да е 9 е уни­зи­тел­но, обид­но, срам­но за Бъл­га­рия. За­що на­ши­те де­ца да по­лу­ча­ват дип­ло­ми от нис­ко­ка­чес­тве­ни вис­ши учи­ли­ща /с оцен­ка 4/, а аф­ри­кан­ци­те  - от вис­ши учи­ли­ща с най-ви­со­ка оцен­ка /от 9 до 10/!. Са­ми каз­ва­ме на све­та: "Ние сме ни­що­жес­тва, не сме за ува­же­ние".

- Ще се по­ви­ши ли ка­чес­тво­то на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние въз ос­но­ва на те­зи поп­рав­ки в за­ко­на?

- Във вся­ко вис­шe учи­ли­ще ка­чес­тво­то си е не­го­ва от­го­вор­ност. На­ша­та не­от­мен­на по­зи­ция е, че ре­ал­но по­ви­ша­ва­не на ка­чес­тво­то ще се по­лу­чи, ако бъл­гар­ски­те вис­ши учи­ли­ща се ак­ре­ди­ти­рат не са­мо в На­ци­о­нал­на­та ни аген­ция за оце­ня­ва­не и ак­ре­ди­та­ция, но и в ле­ги­тим­ни ев­ро­пей­ски аген­ции. Ние има­ме опит с ек­сперт ак­ре­ди­та­тор от Фран­ция. Та­ка раз­брах­ме как­во зна­чи ис­тин­ска ак­ре­ди­та­ция - доб­ро­на­ме­ре­на, пар­тньор­ска и доп­ри­на­ся­ща за прог­рес. При нас сту­ден­ти­те са мно­го ва­жен фак­тор за ка­чес­тво­то. Те пла­щат так­си и си ис­кат пъ­лен об­ра­зо­ва­те­лен про­дукт. Не поз­во­ля­ват на пре­по­да­ва­те­ли­те да сък­ра­ща­ват ча­со­ве­те. То­зи фе­но­мен те­пър­ва ще се из­след­ва.

- Как­во мис­ли­те за Мо­ра­то­ри­у­ма и На­ци­о­нал­на­та кар­та?

- Аз очак­вах то­ва да е джен­тъл­мен­ско спо­ра­зу­ме­ние, а не за­кон. То се гла­су­ва по пред­ло­же­ние на пред­се­да­те­ля на Съ­ве­та на рек­то­ри­те пре­ди три го­ди­ни, но не се спа­зи. От­то­га­ва до при­е­ма­не на за­ко­на се раз­кри но­во вис­ше учи­ли­ще в Дол­на Мит­ро­по­лия, два фи­ли­а­ла на со­фий­ски дър­жав­ни уни­вер­си­те­ти в Бур­гас, един фи­ли­ал на дър­жа­вен уни­вер­си­тет във Ви­дин, един ко­леж към дър­жав­но вис­ше учи­ли­ще в Ка­зан­лък. Час­тни­те вис­ши учи­ли­ща ня­мат дви­же­ние в то­зи пе­ри­од.

Мо­ра­то­ри­ум вър­ху вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние е без­пре­це­ден­тен акт в ис­то­ри­я­та на чо­веш­ка­та ци­ви­ли­за­ция. Те­пър­ва ис­то­ри­я­та и Ев­ро­па ще оце­ня­ва не­го­во­то въз­дейс­твие.

- Ще има ли по­да­ръ­ци и та­зи го­ди­на за сту­ден­ти­те?

- Да. Ние за­поч­нах­ме с по­да­ръ­ци­те по по­вод 25-го­диш­ни­на­та на вис­ше­то учи­ли­ще, пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, на прин­ци­па: "По-доб­ре по­да­ря­вай, а не кра­ди". Зна­е­те кол­ко краж­би се ус­та­но­ви­ха в бюджет­ни ор­га­ни­за­ции и дър­жав­ни ин­сти­ту­ции. На­ше­то вис­ше учи­ли­ще ве­че три де­се­ти­ле­тия се раз­ви­ва без дър­жа­вен бюджет и доп­ри­на­ся за оси­гу­ря­ва­не на ка­чес­тве­ни кад­ри за бъл­гар­ско­то об­щес­тво. Ня­ма ре­гис­три­ран ни­то един без­ра­бо­тен от над 30 хи­ля­ди вис­шис­ти. Спес­ти­ли сме на дър­жа­ва­та над 250 млн. лв., кол­ко­то ще­ше да стру­ва бюджет­на­та из­дръж­ка на обу­че­ни­е­то. По­да­ръ­ци­те за 8-ми де­кем­ври за ед­ни бя­ха греш­ка, за дру­ги - ра­дост. Ня­ма ед­но­по­соч­на оцен­ка. Но юрис­ти­те зна­ят, че вед­нъж да­де­на при­до­бив­ка труд­но се от­тег­ля. Ето за­що ста­ва тра­ди­ция и та­зи го­ди­на сту­ден­ти­те ще по­лу­чат два ав­то­мо­би­ла, един ита­ли­ан­ски елек­три­чес­ки ску­тер, лап­то­пи, сти­пен­дии по 1000 лв., по­чив­ки на мо­ре и пла­ни­на. При­е­ма­ме око­ло 1500 сту­ден­ти в ак­ре­ди­ти­ра­ни за­доч­на, дис­тан­ци­он­на, ре­дов­на и ин­ди­ви­ду­ал­на фор­ма. Сту­ден­ти­те са най-до­вол­ни от то­ва, че мо­гат ед­нов­ре­мен­но да учат и да ра­бо­тят, без да се от­къс­ват от се­мейс­тво­то.

- Проф. Ди­мит­ров, Вие нас­ко­ро се от­тег­лих­те от рек­тор­ския пост. След ка­то сте един от най-доб­ри­те ме­ниджъ­ри във вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, как­во ще по­съ­вет­ва­те ва­ши­те по-мла­ди ко­ле­ги?

- На вни­ма­ни­е­то на ръ­ко­во­ди­те­ля тряб­ва да бъ­дат: На пър­во мяс­то - кад­ри­те. На вто­ро - фи­нан­си­те. На тре­то - спаз­ва­не на нор­ма­тив­на­та уред­ба. След то­ва -  сле­де­не на кон­ку­рен­ци­я­та у нас и в чуж­би­на.

- Спо­ме­нах­те фи­нан­си. Има­ли ли сте проб­ле­ми с фи­нан­си­ра­не­то на вис­ше­то учи­ли­ще през те­зи поч­ти три де­се­ти­ле­тия, след ка­то ня­ма­те дър­жав­на под­кре­па?

- Ко­га­то си час­тен пред­при­е­мач и вис­ше­то учи­ли­ще се нуж­дае от под­кре­па, ти не мо­жеш да се обър­неш към пра­ви­тел­ство­то, как­то се случ­ва с дру­ги вис­ши учи­ли­ща и да по­мо­лиш за по­мощ от ня­кол­ко ми­ли­о­на.

При час­тни­те вис­ши учи­ли­ща мо­жеш да се обър­неш един­стве­но към лич­ни­те си спес­тя­ва­ния. Спом­ням си, че най-теж­ки­ят мо­мент бе­ше по вре­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на ле­ви­ца­та  1996-1997 го­ди­на. През ок­том­ври 96 г. един до­лар стру­ва­ше 300 лв., а през фев­ру­а­ри - 97 - 3000 лв. Не­виж­да­на ин­фла­ция! То­га­ва по­ех рис­ка на ръ­ко­во­ди­тел, от­де­лих по­ло­ви­на­та су­ма от съб­ра­ни­те так­си и за­ку­пих до­ла­ри през ок­том­ври. Про­да­дох ги през фев­ру­а­ри и та­ка не се на­ло­жи да ис­кам до­пъл­ни­тел­но ни­то лев от сту­ден­ти­те, как­то нап­ра­ви­ха дру­ги вис­ши учи­ли­ща. За­що­то ав­то­ри­те­тът, ре­но­ме­то и до­ве­ри­е­то се гра­дят на един един­ствен прин­цип: "Един­ство на ду­ми и де­ла". През ця­ла­та ис­то­рия на вис­ше­то учи­ли­ще не сме за­ба­ви­ли ни­то ед­на зап­ла­та с ни­то ден от из­пла­те­ни­те над 100 хи­ля­ди.

- Как­во мис­ли­те за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни към ев­ро­то?

- Три пъ­ти "Да". Пър­во­то "да" е, че то­ва е част от на­шия при­съ­е­ди­ни­те­лен до­го­вор към Ев­ро­пей­ския съ­юз. Как ще пра­вим ре­фе­рен­дум, как­то ис­ка­ха ня­кои по­пу­лис­ти. Той ако се ока­же не­га­ти­вен? То­ва ав­то­ма­тич­но ни из­хвър­ля от ев­ро­пейс­ка­та об­щност. Вто­ро­то "да" е, че ние и се­га сме об­вър­за­ни с ев­ро­то. Ако се стра­ху­ва­ме от срив на ев­ро­то, след ка­то се при­съ­е­ди­ним към не­го, ние и се­га сме в съ­щия риск, след ка­то сме фик­си­ра­ни. То­зи ар­гу­мент е без­смис­ли­ца. И тре­то­то "да" е чув­ство­то, ко­е­то из­пит­вам ка­то зас­та­на пред чейн­дж бю­ро във Фран­ция, Ита­лия или Гер­ма­ния и ви­дя, че бъл­гар­ския лев не го бро­ят за ва­лу­та. За ка­къв су­ве­ре­ни­тет и дос­тойн­ство го­во­рим? Те­зи ве­ли­ки дър­жа­ви се от­ка­за­ха от фран­ка, ли­ра­та, мар­ка­та, в име­то на ев­ро­пейс­ка­та фи­нан­со­ва мощ. А ние ис­ка­ме да се пра­вим на по-важ­ни от тях. Не би­ва.

- По-бо­га­ти­те ев­ро­пей­ски дър­жа­ви пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, вклю­чи­тел­но Гер­ма­ния, об­я­ви­ха, че имат нуж­да от ми­ли­о­ни бе­жан­ци. Има ли нуж­да Бъл­га­рия от бе­жан­ци?

- Не. Ос­нов­но зве­но в на­ше­то вис­ше учи­ли­ще е Ин­сти­ту­тът за ре­ги­о­нал­ни из­след­ва­ния, къ­де­то се про­ве­де со­ци­о­ло­ги­чес­ко про­уч­ва­не. Ус­та­но­ви се, че над 84% от бъл­га­ри­те са не­га­тив­но нас­тро­е­ни към съ­жи­тел­ство с бе­жан­ци. Ние ня­ма­ме опи­та, от­го­вор­нос­ти­те и об­ла­ги­те на ко­ло­ни­ал­ни­те дър­жа­ви и не зна­ем как­во да пра­вим с на­шес­тви­е­то на те­зи хо­ра. И ако все пак дой­дат, ще бъ­де спра­вед­ли­во да им се да­дат по­мо­щи, кол­ко­то са ми­ни­мал­ни­те пен­сии у нас. Са­ми ще си тръг­нат.

- Нак­рая как­во е пос­ла­ни­е­то Ви към кан­ди­дат-сту­ден­ти­те?

- Вис­ше­то учи­ли­ще по аг­ро­биз­нес и раз­ви­тие на ре­ги­о­ни­те се до­ка­за в пе­ри­од от поч­ти три де­се­ти­ле­тия ка­то ко­рек­тен пар­тньор на цве­та на бъл­гар­ска­та мла­деж, с ви­сок меж­ду­на­ро­ден ав­то­ри­тет, с по­лез­ни спе­ци­ал­нос­ти, с бе­зуп­ре­чен прес­тиж. И въп­ре­ки всич­ко то­ва, пре­по­ръч­вам на кан­ди­дат-сту­ден­ти­те да по­пи­тат те­зи сту­ден­ти, ко­и­то ве­че учат при нас, и чак то­га­ва да ре­шат. За­що­то то­ва е най-си­гур­ни­ят на­чин да раз­бе­реш ис­ти­на­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com