Има свръхпроизводство на ток, но е възможен режим, каза Екатерина Захариева
50 млн. лв. месечно губи Националната електрическа компания от новата цена на тока. Това обяви вицепремиерът по икономическата политика и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева пред Нова телевизия. Тези финансови загуби на НЕК могат да доведат и до проблеми с разпределителната мрежа, а резултатът да е режим на тока още през тази зима, обясни вицепремиерът.
Един от приоритетите на служебния кабинет е да не допусне това да се случи, допълни тя. Част от решенията се очаква да дойдат и от Енергийния борд, в който родни и международни експерти ще обсъждат възможните решения на проблемите в системата и ще правят анализи за развитието й.
Според Захариева не може да се очаква недостиг в производството на ток. Свръхпроизводството на електроенергия, каквото има в момента, всъщност е част от проблемите в системата, обясни Захариева. Тя поясни, че проблемите се виждат и от изявленията на участниците на пазара. Държавни и частни дружества са критикували действията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и определената от регулатора цена на тока. Според Захариева е задължително в ДКЕВР да има кадрови проблеми и да бъдат назначени експерти, а не "удобни лица", на които могат да се диктуват действия. Вицепремиерът припомни и че предходното служебно правителство бе изготвило промени в Закона за енергетиката, които при приемане щяха да гарантират експертността на членовете в комисията. Според Захариева в момента е "дадена команда" на ДКЕВР да се повиши цената на тока, "за да се изнервят хората, защото вече не сме на власт и друг е дошъл на власт". Само преди дни от регулатора обявиха, че вероятно цената на тока ще бъде повишена от 1 октомври, като все още не е ясно с колко.
Захариева повтори още веднъж, че доверителните сметки в КТБ на хората, които ще санират домовете си със средства от ЕС, са гарантирани и тези средства ще могат да бъдат използвани по предназначение.
Добивът на газ в ЕС ще падне с 43%
Добивът на природен газ в страните от ЕС през следващите 12 години ще падне с 43% спрямо нивото от 2013 г. Тази прогноза прави руският Фонд за национална енергийна сигурност, пише ИТАР-ТАСС. От фонда уточняват, че в прогнозите си не са включили "нетрадиционните газови ресурси", които може да използва Европа. Само за последните три години местният добив на природен газ пада с 34 млрд. куб. метра, или със 17%. През 2013 г. обаче спадът е овладян след разработването на няколко нови полета в Холандия и благодарение на добива в Хърватия, която от лятото на миналата година е член на ЕС. Така добивът на природен газ през 2013 г. има минимален ръст от 300 млн. куб. метра. Все пак руските анализатори залагат, че през следващите 12 години добивът на природен газ в ЕС ще намалее със 70 млрд. куб. метра, което е съпоставимо с годишното потребление на Италия и 2,5 пъти повече от доставките от Алжир. Прогнозите са, че през 2015 г. добивът на природен газ в ЕС ще бъде 150 млрд. куб. метра, към 2020 г. - 115 млрд. куб. метра., а 6 години по-късно ще бъде 90 млрд. куб. метра. В момента ЕС покрива 35% от нуждите си с местен добив на природен газ. Основните държави, в които се добива суровината, са Дания и Холандия. Румъния покрива 80% от нуждите си от енергийни източници от местен добив, а Великобритания - 50%. 40% от нуждите на ЕС от природен газ се покриват от Русия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
