На форума в Брюксел бяха изумени, когато им казах, че минималната заплата у нас е 280 евро, казва Галина Пейчева-Митева, български фермер, зам.-председател на БАСЗЗ
- Госпожо Пейчева, разкажете за форума FFA в Брюксел на 9 април, на който е било последното участие на Фил Хоган като еврокомисар по земеделие, а Вие сте впечатлили всички с изказването си.
- Форумът за бъдещето на земеделието се провежда за 12-та година, като това е едно от най-големите събития в Брюксел за земеделието. На него се обменят идеи между Еврокомисията, законодателната власт, фермерите, различните неправителствени организации относно това какво трябва да се случи в земеделието. Мотото на тазгодишния форум беше "Младите и бъдещето на земеделието".
Моето участие беше не като член на асоциацията, а като фермер. Това, върху което акцентирах, е, че земеделският сектор в Европа много често е демонизиран като неефективен, прекалено субсидиран, вреден за околната среда. Всичко това създава изключително негативен имидж на бранша. Затова младите хора не намират причина да бъдат земеделски производители, защото е създаден имидж, че това е професия за хора, които за друго не стават, или са възрастни, или цял живот това са правили. А това не е така. Този бизнес може да бъде и печеливш, и интересен, и изключително технологичен, дигитализиран и модерен. Може да бъде устойчив и да бъде развиван в хармония с опазването на околната среда. Това не е бизнес само за тези, които не стават за нищо друго, напротив - това е бизнес, който предлага много възможности - от мини фермата за подправки, до огромното земеделско стопанство за зърно, за млечни продукти или за месо.
- Гореща тема в новата Обща селскостопанска политика е въвеждането на тавани в субсидиите за земеделските производители. Каква позиция защитихте Вие?
- Колегите в Европа и бяха изключително шокирани, когато им казах, че минималната заплата в България по закон е 280 евро. Това е несъпоставимо с минималната заплата в Дания, в Холандия или във Франция, например. А таванът, предложен за всички, е 100 хиляди евро, като от него се приспадат 50 % от възнаграждението за работна ръка. Но нашата работна ръка е много по-нисък процент от размера на плащането, отколкото тяхната. Т.е. меренето на всички държави членки с един аршин няма как да работи. ЕС все пак е Европа и на регионите - това е дългогодишен девиз на общността и трябва да се имат предвид националните специфики. Също така в България са доста по-големи стопанствата, отколкото са средните в ЕС - там са около 10-15 хектара, у нас такива стопанства се броят на пръсти. Нека има таван, нека има регулация - в България и в момента има тавани и те си работят. Необходимо е на национално ниво да се решат нещата по начин, който отговаря на националните особености. Защото иначе ще направим бранша още по-неконкурентноспособен. И тези, които работят в момента добре, ще имат още една пречка да го правят.
- За какво трябва да внимаваме в националния стратегически план, който трябва да изготвим ?
- Аз не твърдя, че зърнопроизводството е единственият път за развитие, даже напротив - в моето стопанство почти не произвеждам зърно. Аз се развивам в посоката етерично-маслени култури - имам рози, лавандула, масив с винено грозде, отглеждам кориандър, памук, люцерна, тревни смески. Също и пшеница, ечемик и слънчоглед. Но това, което мисля, че е добра посока за развитие на едно стопанство, е диверсифицирането на риска, търсенето на по-голям брой култури с по-специфичен пазар, но с по-големи ценови премии. Защото в зърнопроизводството реално ние сме конкуренти на Украйна и на Русия, които са много по-малко регулирани. Те излизат на Черноморския пазар по-рано от нас. Трябва да търсим нишите, в които сме по-добри, където сме уникални, изключителни. Моето стопанство се намира в Казанлъшкия регион, който е прочут с етерично-маслените култури. Това предопредели моя избор да започна да ги произвеждам. В същото време сме в района на Чирпан, Братя Даскалови - традиционен район отглеждане на памук и съответно започнахме да отглеждаме тази култура. Това вече го правя трета година, постепенно увеличавам площите.
- Ако се седне на една маса и се помисли как да се развива земеделският сектор в България, вие за какво ще настоявате? Казахте за собственото си стопанство, в национален мащаб как го виждате?
- Ние имаме много добро взаимодействие с министерството на земеделието. Когато има диалог, ние можем да бъдем много полезни, за да кажем кое работи, от кое имаме нужда и от кое не. Във всяка браншова камара в крайна сметка нашият интерес е общ - проспериращо земеделие, което върви напред и е конкурентно. И затова мисля, че една браншова организация, която обединява всички, би имала успех, защото ние искаме едно и също нещо.
- Вярвате ли, че могат да застанат българските браншови организации под шапката на една камара?
- Вярвам, че за всичко има време и място. И че когато се види успехът, хората ще повярват и нещата ще се случат от само себе си. Аз съм оптимист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
