- Категорично против съм, че от Плана за възстановяване се извадиха напоителните системи
- Много от хората с ниски пенсии са в работили земеделието, имали са друг модел на осигуряване
Кой е най-добрият вариант за преизчисляване на пенсиите, как може да се постигне справедливо увеличение за всички, какво ще са ползите от Плана за възстановяване и устойчивост? Това коментира пред "Стандарт" президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
- Вариантът на кабинета е добър, защото поставя акцент върху личния принос
- Аз съм инженер и знам, че разстоянието се мери с метър, но не знам иновативността с каква единица се мери
- Балансът не е непременно икономически, той е и политически, казва Димитър Манолов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Манолов, може ли да смятаме, че вариантът за преизчисляване на пенсиите спрямо повишения коефициент за осигурителен стаж, около който се обедини Тристранният съвет и служебното правителство, ще бъде одобрен и от парламента?
- Тристранният съвет няма изпълнителски функции, това е консултативен орган, бих казал - за съжаление. Каква ще е съдбата на нашето предложение оттук нататък не знам, но в рамките на дебата категорично помолих да се ускори тази процедура, защото чух, че в Народното събрание има внесени няколко законопроекта по тази тема и няма причини да съм спокоен какво би могло да се случи. Това е, което в момента се предлага от правителството, сигурно си давате сметка, че този вариант е консултиран преди да се появи, и може да се счита за съвместна работа.
- Защо, според Вас, този вариант е най-добър?
- Този вариант е най-добрият дотолкова, доколкото той поставя акцент върху личния принос, особено за минималните пенсии, където се говорят чудовищни глупости от всякакви хора.
- Какво имате предвид?
- Говори се как минимални пенсии вземали всякакви хора без принос, които не са плащали осигуровки. Тези твърдения в огромната си част са неверни. Аз се обърнах към всички участници в Тристранния съвет, като подчертах, че пълното наименование на тези пенсия е минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това, че размерът й е нисък, зависи само и единствено от размера на осигурителния доход на лицата. И нека да кажем нещо изключително важно: не е малък делът на хората, получаващи минимална пенсия затова, че те са работили като земеделски производители. А те са имали съвсем доскоро различен модел на осигуряване. На тях законът им позволяваше да се осигуряват върху ниски доходи. Това е друг въпрос, но е факт, който не може да бъде променен. И когато си работил в земеделието, примерно 40 години и си се осигурявал на нисък доход, съвсем логично е изчисленията да не те докарат дори до минимална пенсия. Така че глупавото говорене в тази посока трябва да бъде ограничено.
- Не смятате ли обаче, че като се вдига средният осигурителен доход и най-вече линията на бедност, няма да дойде моментът, в който минималната пенсия ще се доближи до средната?
- Това не може да стане, защото всички пенсии се преизчисляват с друга тежест на осигурителния стаж. Доплащането между минималната пенсия и прага на бедност е друг тип плащане, не е пенсия. Това е социално плащане. Прагът на бедност чисто формално се определя в размер на 60% от медиалния доход на българите. Въпросът е, че правителствата често се изкушават да определят друг, различен от този размер, както е и ситуацията в момента. Сега прагът на бедност е със 60 лв. по-нисък от този, който трябва да бъде.
- Защо преизчисляването според дохода от 2018 г., каквото предложение има, е по-неприемлив от този според осигурителния стаж?
- Това е друг подход, който ще възпроизведе и досега съществуващите негативи. Във формулата за пенсията променяме осигурителния доход. Но тогава остават всичките, да кажем така, недобри неща. Не казвам, че този подход трябва непременно да бъде отречен. Той си има също своите позитиви. Би било хубаво, ако двата метода се съчетават по някакъв начин. А този ред е ежегодното преизчисляване на пенсиите с осигурителния доход за предходната година. Това би бил верният подход - всяка година да се преизчисляват с размера на осигурителния доход за предходната година. Златното швейцарско правило на пръв поглед прилича малко на този метод, защото там присъства осигурителният доход за предходната година. Но в швейцарското правило присъства и инфлацията, която сега не е висока. Тогава осигурителният доход, който се явява основна величина, участва с половината на тежестта си и така малко по малко пенсиите започват да изостават от най-важния фактор - размера на осигурителния доход.
- В такъв случай коя е правилната стъпка?
- Ако някой има достатъчна смелост да го направи, може да преизчисли пенсиите два пъти. Веднъж по предложението на правителството, втори път по другите предложения. Но тогава трябва да погледнем какъв е общият баланс, защото стандартният, учебникарски вариант казва, че пенсиите трябва да се плащат за сметка на постъпващите в пенсионния фонд осигурителни вноски. И когато тези средства са недостатъчни, тогава ще скочи дефицитът и ще трябва пенсиите да се изплащат за сметка на данъчните приходи. Очевидно, там някъде трябва да се намери баланса, който не е непременно икономически, в огромната си част той е и политически.
- Защо служебното правителство извади частните пенсионни фондове от общата ревизия на предишното управление?
- Те не искаха да ревизират частните пенсионни фондове. Принципно имаха някаква идея да изследват дали някой от тези фондове не купува дялове и акции от определени компании. Който повече или по-малко познава тази система и този пазар, той трябва да знае, че частните пенсионни фондове са готови да купят всичко, което има на финансовия пазар, защото е ужасно малко. Това от една страна, от друга страна пенсионните фондове разполагат с огромни средства и законово задължение да правят точно това - да изкупуват активи. Така че те правят най-различни гимнастики, само и само да изпълнят закона. Но всяко нещо, което съществува на този пазар, представлява огромен интерес за пенсионните фондове и те го изкупуват моментално в максималния размер, който могат да си позволят. Така че от тази трънка заек едва ли ще изкочи. Естествено, ако не се правят политически спекулации. Но трезво и аналитично нещата изглеждат по този начин.
- Какво мислите за Плана за възстановяване и устойчивост? Дали той ще доведе, в крайна сметка, подем на икономиката, от което зависят и пенсиите, и модернизиране на държавата?
- С промените, които се правят в момента в Плана за възстановяване и устойчивост, аз ставам все по-голям скептик. Дотолкова, доколкото се предвижда да се насочат средства към дейности, които трудно могат да бъдат проследени и оценени като съществени за постигане на определени цели. Например така наречените иновативни компании. Аз понеже съм инженер и знам, че разстоянието се мери с метър, времето в секунда, но не знам иновативността с каква единица се мери. Тези неща са прекалено размити и трудно определими. От друга страна се прави нещо, което аз намирам за недопустимо. От Плана се извади възможността за възстановяване, реновиране и развитие на напоителните системи. Аз съм категоричен противник и изглежда съм единственият, който в момента говори силно и високо за това. Смятам, че Планът е последният шанс на "Напоителни системи", изобщо на мелиорацията у нас, напояване и отводняване, да бъдат спасени. Без това ние няма да имаме селско стопанство. А това засяга и хората, които се занимават с тази дейност и които никак не са малко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
