Задължават професорите да влагат в изследвания приходите от проектите
Ако кандидатите дължат пари от стари конкурси, са аут от битката
На финала на мандата си просветният министър Анелия Клисарова все пак реши да отвори спряното кранче на фонд "Научни изследвания". В понеделник бе обявена новата конкурсна сесия, която учените чакат още от миналата година. Битката около парите за наука този път стартира на принципа "Парен каша духа". След скандалите около фонда, разразили се миналата година, когато крупни суми, предназначени уж за изследвания, изтекоха към частни фирми, този път в състезанието могат да участват само научни колективи. Сумата, която ще си поделят те, е 20,9 млн. лева за 2 г., като 11,5 млн. от тях ще бъдат усвоени тази година. Предложения се предават до 31 юли, а оценяването трябва да приключи някъде около изборите - на 30 септември. До 30 октомври трябва да бъдат сключени договорите с новите бенефициенти.
Фонд "Научни изследвания" да спре да бъде донор на фирми и предприятия. Това е идеята на новия конкурс, поне според правилата, обявени на сайта на фонда. Замисълът тази година е пари да бъдат давани само за фундаментални научни изследвания, като приложните бъдат изключени от списъка. Изрично е уточнено, че в битката може да участват само проекти на университети и научни институти в БАН и Селскостопанската академия. Има и редица рестрикции, ограничаващи възможностите научен колектив в някой институт да пренасочи парите към частна фирма или предприятие.
Едно от основните условия е получените от сесията пари да бъдат използвани само за нестопански дейности. Предоставеното финансиране не може да се използва дори за научни изследвания, ако те се провеждат по договор, сключен с фирма. С тях
не могат да се заплащат и консултантски услуги
предоставяни на предприятия или икономически отрасли. Придобитите с пари от конкурса активи не могат да бъдат отдавани и под наем. Нещо повече - учените, участващи в проектите, се задължават да реинвестират всеки възникнал приход при изпълнението на проекта обратно в основната си научноизследователска дейност. Изрично е уточнено и че кандидатите в конкурса не трябва да действат "в качеството на посредници". Горчивият опит от последното скандално състезание сочи, че част от участвалите фирми всъщност наемаха учени от институти на БАН или висши училища, за да извършат съответната дейност, а самите те не разполагаха нито с апаратура, нито с каквато и да било научна инфраструктура. Значителна част бяха регистрирани в последния момент в частни апартаменти. Сега специално условие е участниците
да са регистрирани като юридически лица
чиято основна цел е осъществяване на научни изследвания. Ако осъществяват стопанска дейност, тя трябва да е ясно разграничена и приходите и разходите от нея да могат да бъдат отчитани отделно.
За първи път ръководството на фонда реже и онези учени, които не са били изрядни в предишни сесии, както и при получаване на европейски средства. Нямат право да кандидатстват за финансиране хора и организации, които дължат пари на ФНИ и още не са ги възстановили. Отрязан е пътят към парите и на онези, които са били обявени в тежко нарушение. Става дума не само за конкурсите на този фонд, а за всички подобни процедури, финансирани от бюджета на ЕС и държавния бюджет. Ако вече са получили средства по проекта си от други източници, също не могат да участват.
Участниците в конкурса могат
да получат от 60 000 до 300 000 лева
на проект в общо пет области, обявени от държавата за приоритетни. По времето на министър Сергей Игнатов към тях бе дописана и педагогиката, към която изтекоха немалко пари, включително за проекти с не съвсем научни заглавия от типа "Срещу агресията в училище". Мотивите бяха, че закъсалото ни образование трябва да бъде спасено с иновации в преподаването, но такива май на практика не се родиха, поне в този конкурс. Този път педагогиката отсъства, а за останалите области е посочен точен процент от сумата, който ще бъде отделен. Най-много средства ще бъдат отпуснати в областта на търсенето на нови материали, както и на "Здраве и качество на живот, биотехнологии, екологично чисти храни", в това число и аграрни изследвания
Те ще получат 25% от средствата
За енергия, енергийна ефективност и транспорт се отделят 18%, за информационни и комуникационни технологии, в това число и математика - 15%. 17 на сто отиват за проучвания в областта на културно-историческото наследство. В предишния конкурс там бяха насочени значителни суми, като някои от проектите на практика се дублираха. Като специален критерий е записан и "значимост на решаваните научни проблеми за обществото и икономиката". Повече от необходимо условие в област, където в предходни години се даваха пари за фундаментални проучвания на тема "Бельото като дискурс" и за виртуални изложби.
Младите в екипа са входен билет
Младите учени, докторанти и постдокторанти са входен билет на научните колективи за допускане в конкурса. Тяхното участие в екипите е едно от задължителните изисквания. Ръководителят и членовете на научния екип трябва вече да са имали участие в национални и международни проекти. Ръководителят задължително трябва да има публикации в наши и чужди издания, а в областите, където това е приложимо, да е придобил патент в рамките на последните 5 г. Неотменно условие е също той да бъде хабилитирано лице.
Ако обаче не е предоставял своевременно отчети по предишни проекти или в момента ръководи проект по друг конкурс на фонда, ученият не може да оглави екипа. Колективите подписват общо пет декларации при кандидатстването. Ако се окаже, че са попълнили неверни данни, се отстраняват от конкурса и носят отговорност по Наказателния кодекс.
Сред рецензентите пък ще има водещи учени от Европа. Има хора от Германия, Франция, Англия, Русия, които ще оценяват качеството на проектите, посочи членът на Изпълнителния съвет на фонда проф. Николай Николов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
