София. Повече от 20% от населението на България живее в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти се лишава материално от поне 4 основни продукта. Това заяви проф. д-р Васил Цанов при представянето днес на Годишния доклад за икономическо развитие и политики: оценки и очаквания, разработен от учените от Института за икономически изследвания при БАН.
В другите държави от ЕС процентът е към 16-17 на сто, като най-рискови са групите на ниско образованите хора, следвани от възрастните и децата, подчерта икономистът.
Учените препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и социалните различия да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не на субсидираната заетост, а за разкриване на трайни работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, подобряване на образованието и насърчаване на растежа, подчерта проф. Цанов.
България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции, стана ясно още при представянето на доклада.
През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е само 10 на сто, коментира проф. д-р Стоян Тотев от Института. По думите му проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси, което прави страната ни значително по-уязвима спрямо останалите региони в ЕС.
Заради демографските и миграционни процеси се очаква, че регионалните различия ще се задълбочават и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далече от определените за това критерии на ЕС, смятат учените от Института.
Тази година се очаква да е ключова за обрат в тенденциите при заетостта и безработицата. Ако икономиката продължи да нараства, през 2014 г. може да се очаква увеличение на заетостта или поне пълно преустановяване на нейния спад, смята пък ас. Любомир Димитров, който представи тенденциите на пазара на труда. По думите му ръстът на заетостта обаче ще е изключително слаб заради все още ниските темпове на растеж, а ускоряването му ще зависи от скоростта, с която се разширява Брутният вътрешен продукт.
Очакванията на икономистите от БАН са през тази година да спре да се увеличава и безработицата, която през 2013 г. е достигнала близо 13%, което е с около 2 процентни пункта над средното равнище за ЕС.
Експертите отчитат, че през 2013 г. се наблюдава известно забавяне на ръста на минималната работна заплата в сравнение с предходните две години. Данните показват, че средната годишна заплата за страната за 2013 г. е 9 690 лв., което в номинално изражение е с около 5% повече спрямо 2012 г. В обществения сектор средногодишната заплата през миналата година е достигнала 10 073 лв., а в частния – 9 555 лв.
Според Любомир Димитров има няколко фактора, които обясняват забавянето – продължаващата икономическа несигурност въпреки отчетения растеж, преструктурирането на заетостта и административните мерки на правителството за „изсветляване" на икономиката. Политическата несигурност и слабата инфлация също са сред факторите, които забавят ръста на заплатите, подчертават икономистът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
