Почти покриваме критерия за инфлация, имаме прозорец от 2-3 месеца, за да поискаме извънредни доклади от ЕК и ЕЦБ, коментират експерти
Кога еврото ще смени българския лев? Въпреки че отговорът на този въпрос все още не е ясен, видно е, че подготовката за влизането в еврозоната върви с пълна сила. Освен банките, които променят системите си в съответствие с новите разплащания, бизнесът също работи активно по въпроса - пресмята цени, пренастройва софтуера и т. н. Мозъчните тръстове в компаниите се готвят за сериозно предизвикателство, защото трябва да актуализират бюджетите, инвестиционните и работните си програми за очакваната съществена промяна в бизнес средата.
Някои търговци вече са с едни гърди напред: една от големите търговски вериги -
- "Фантастико", пусна касови бележки,
на които крайната сума е написана както в лева, така и в евро, съобщиха медии. Това е добър ход, защото дава възможност на купувачите да свикват с превалутирането, коментират експерти.
На пазара на недвижими имоти пък
- еврото отдавна е основна валута
- там не се използват цени в левове.
Промените вървят и на държавно ниво. Служебното правителство одобри нормативи, според които Държавната комисия по стоковите борси и тържищата трябва да обърне таксите си от лева в евро веднага щом България бъде приета в еврозоната. Ще последват и други подобни правителствени актове за промени в тарифи и такси, свързани с въвеждането на единната европейска валута, пише "Сега". Всички централни и местни администрации готвят нормативната си уредба и таксите си за валутната реформа, като някои са по-напреднали, други изостават.
Самото въвеждане на еврото е колосална и скъпа логистична операция, която изисква отлична осведоменост, перфектна подготовка на всички равнища и отлично взаимодействие между институции, банки, фирми и граждани, предупреждават експерти.
- Кога ще се случи на практика?
Преди десетина дни служебният премиер Димитър Главчев заяви, че "еврозоната е на една крачка и предстои буквално до дни да изпълним и критерия за ценовата стабилност". В двуседмичен срок след изпълняването на критерия за ниска инфлация трябва да бъде подадено искане за извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, които да оценят готовността на страната за приемането на еврото, обясни неотдавна финансовият министър Людмила Петкова.
Решение, което задължава правителството, по предложение на министерството на финансите, да поиска извънредна проверка на готовността ни за еврозоната, бе взето от Народното събрание на 26 юли 2024 г. Искането на извънредни конвергентни доклади бе посочено като приоритет и от редовно избраният вече премиер Росен Желязков.
Приемането на еврото е възможен и реалистичен сценарий през 2025 година, тъй като техническа инфраструктура и логистична подготовка степента на готовност е много висока, поне по отношение на БНБ и банковия сектор, става ясно от интервю за списание "Икономика" на управителя на БНБ Димитър Радев, дадено в средата на 2024 г. Тогава Радев посочи, че "техническата ни готовност трябва да бъде подкрепена с адекватни политически действия".
Но сега анализаторите не са на мнение, че
- ще влезем в еврозоната още тази година
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари 2026 г. да плащаме в евро, заяви пред БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Според него е много вероятно следващата седмица страната да има зелена светлина и да иска извънреден доклад.
В сряда излязоха данните на Националния статистически институт за декември, според които цените на дребно са се покачили с 2.2% спрямо същия месец на 2023 г., достигайки 5-месечен връх. През ноември поскъпването на живота е 2,1%. Средно за цялата 2024 г. инфлацията е 2.4%, като това са най-ниските стойности за през последните четири години, казват от НСИ. Данните показват, че средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г., е 2,4 на сто. Но средногодишната инфлация, измерена през хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г,. е 2,6 на сто. Точно този критерий взимат под внимание ЕЦБ и ЕК, като това е инфлацията, измерена според потребителската кошница на средния европеец. За да изпълним критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната, средногодишната инфлация у нас не трябва да надвишава с повече от 1,5% инфлацията в страните от еврозоната с най-малко покачване на цените.
Сметките на база ползваната от ЕК и ЕЦБ методология показват, че към края на 2024 г. тримата отличници по ниска инфлация са Литва, Финландия и Италия. Според наличните досега данни за страните от ЕС, част от които са експресни и подлежат на ревизия, осреднената инфлация за последните 12 месеца при тях е 0.97%, което с добавката от 1.5 пункта прави 2.47%. Инфлацията в България, изчислена по същия начин, е под 2.62%, или с близо 0.15 пункта над целта, пише "Капитал".
Очаква се последните данни на Евростат за инфлацията да са налични в края на седмицата.
Потребителските цени ще нараснат с 1,9% през 2025 г., което е по-малко от предишната прогноза за 2%, пише в тримесечното проучване на ЕЦБ.
За България пък прогнозите за следващите месеци са инфлацията да се ускори. Още от началото на 2025 г. видяхме повишение на цените на стоки и услуги заради поскъпването на газ, ток, вода, вдигането на работни заплати, осигуровки, повишаването на ДДС, очакваното увеличение на някои акцизи, геополитическата ситуация и т. н. С по-високи цени бизнесът
- се застрахова срещу риска
от непредвидимостта и невъзможността да се планират приходи и разходи в дългосрочен план.
"Очакваме годишната инфлация да се ускори умерено през първото тримесечие на 2025 г.," пише в ноемврийския доклад на БНБ.
Икономисти прогнозират, че страната ни ще разполага с прозорец от два или три месеца в най-добрия случай, за да поиска извънредни доклади от ЕК и ЕЦБ за евентуално влизане в еврозоната догодина. "Инфлацията традиционно е доста по-ниска при нас през януари-февруари и се засилва през лятото. Това го видяхме през последните няколко години с повишаването на цените при хотелите и ресторантите, при сектор култура", коментира пред БНТ Адриан Николов от Института за пазарна икономика. По думите му България най-вероятно ще се отдалечи от инфлационния критерий през май или юни, което означава, че трябва в момента, в който уцелим критерия, да поискаме доклад за членство в еврозоната, за да бъдем оценени добре", смята икономистът.
"Единственият шанс да постигнем изпълнение на критерия за инфлацията е в другите държави, спрямо които се мерим, да са се случили някакви подобни неща", казва Любомир Дацов от Фискалния съвет на България. Според него допълнително инфлацията ще се повиши заради нарастването на доходите, заложено в бюджета. "Проблемът е, че нашата фискална политика от години не отговаря или поне не подкрепя така наречената "монетарна политика", водена от Централната банка за овладяване на инфлацията", коментира Дацов.
Бившият министър на финансите и настоящ депутат от "Продължаваме промяната" Асен Василев е на мнение, че България покрива критерия за инфлация с последните данни на НСИ за 2,6% за последните 12 месеца. "Това е последният критерий, който не покривахме", коментира Василев в кулоарите на парламента, съобщава Dariknews. Според него кабинетът има две седмици да поиска конвергентен доклад, като най-оптимистичната дата за влизане в еврозоната е 1 януари 2026 година.
ЕК и ЕЦБ обикновено работят с последни налични данни при изготвянето на докладите си, което би отнело няколко месеца. Така техните сметки ще се базират на данните за януари, а може би и за следващите месеци.
Но докато вниманието на държавата и институциите е насочено към овладяване на инфлацията,
- друг критерий от Маастрихт започва да ни се изплъзва
- дефицитът. За да отговаряме на изискванията за членство, той трябва да е до 3% от БВП. Такава "дупка" е заложена в проекта за разчетите на държавата на служебния кабинет, вероятно документално ще е същата и в бюджета, който ще представи редовният кабинет. Но дали изпълнението е реалистично?
Какви са стъпките за разширяване на еврозоната?
Съветът на ЕС решава дали дадена държава може да въведе еврото. Съветът приема такова решение, след като вземе предвид:
- предложение и доклад на ЕК;
- доклад на ЕЦБ;
- становище на Европейския парламент;
- обсъждания в Европейския съвет;
- препоръката на членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
Окончателното решение се взема от всички държави-членки на ЕС. То включва поне 3 съществени правни акта:
- решение на Съвета за приемане на еврото от България;
- регламент на Съвета за въвеждането на еврото в България;
- регламент на Съвета за валутния курс към еврото за България.
Държавите-членки от еврозоната дават препоръка на Съвета на ЕС относно готовността на конкретна държава да приеме еврото. Изготвят препоръката в срок от 6 месеца, след като Съветът е получил предложението на Комисията за въвеждането на еврото в държавата-членка. Препоръката трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство от държавите-членки от еврозоната, пише Медиапул.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
