Минималната заплата замръзва за 2 г.

Войната в Украйна сваля растежа наполовина, но заложените приходите в хазната остават същите

Минималната заплата замръзва за 2 г. | StandartNews.com
  • Войната в Украйна сваля растежа наполовина, но заложените приходите в хазната остават същите

 

Минималната работна заплата да се запази на ниво от 710 лева до 2025 г., предвижда проектът на новата средносрочна бюджетна прогноза, изготвена от Министерството на финансите и публикувана тези дни.

Минималното месечно възнаграждение беше увеличено на 710 лева от 1 април.Още в началото на годината от синдикатите предложиха при актуализацията на бюджета в средата на годината минималната заплата да нарасне до 760 лева. В проекта сега обаче не се предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата чак до 2025 година, независимо от нарастващата инфлация. Очаква се през 2022 година растежът на брутния вътрешен продукт на България да се забави до 2,6%.

Пенсиите с по-нисък ръст

В проекта на прогнозата се предвижда по-нисък темп при годишния ръст на пенсиите - от 1 юли 2023 г. той ще бъде 9,1%, а през следващите години индексацията ще бъде съответно с 6,9% и с 5,4%. В доклада си вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев отбелязва, че през периода 2023-2025 г. се наблюдава запазване на тенденцията на увеличение на държавния дълг, като прогнозата е към края на 2025 г. той да достигне 54,2 млрд.лв.

Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г., пише още в проекта.

Войната в Украйна ще свали наполовина икономическия растеж у нас спрямо първоначалната прогноза на финансовото министерство. Това обаче няма да промени и с един лев очакваните приходи в бюджета,става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, публикувана във вторник от Министерството на финансите. Този документ е в основата на изготвянето на Бюджет 2023.

Прогнозната годишна инфлация от 10,4%

Държавният бюджет за 2022 г. беше приет преди около месец със заложен растеж от 4,8%. Месец по-късно прогнозата на финансовото министерство вече е променена на растеж от 2,6%. Въпреки това финансите не са ревизирали нито един от основните показатели на консолидирания бюджет. Приходите остават 57,25 млрд. лв., разходите са 63,15 млрд. лв., а дефицитът в бюджета се запазва на 5,9 млрд. лв. (4% от БВП). Амбициозната капиталова програма също остава на ниво 8,2 млрд. лева.

В сравнение с предишния вариант на документа от преди месец финансовото министерство е ревизирало единствено макроикономическата прогноза. Очакването е средногодишната инфлация да достигне 10,4% в сравнение с 5,6% в прогнозата преди месец.

Домакинствата свиват колана

"Повишението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност, в резултат се очаква забавяне на растежа на потреблението на домакинствата до 2.4%", пише в прогнозата. Според нея повишената несигурност, по-високите производствени разходи, нарушените доставки и по-слабото външно търсене ще се отразят и в отлагане на инвестиционни планове. По-умереното търсене от основни търговски партньори на България, съчетано със силно ограничения износ към Русия и Украйна ще се отрази в забавяне на общия темп на износа на стоки от България през 2022 г.(3,1%).

Липсват ефектите от руската инвазията

Практически актуализираната средносрочна прогноза не е остойностила очакваните ефекти върху бюджета от инвазията на Русия в Украйна, нито пък предвиденото за средата на годината въвеждане на реформи в редица сектори. Доколкото за реформите се изисква "по-задълбочен преглед", "в проекта на средносрочната бюджетна прогноза са отразени само базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни", пише финансовото министерство.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай