Токът ще поскъпва заради инвестиции, трябва да се научим да пестим
София. Двойно повече българи ще имат централно отопление и газ в дома си до 2030 г. Това предвижда проектът на новата "Енергийна стратегия на Република България 2014-2030 г."
С увеличение на дела на парното и газифицирането ще бъдат постигнати няколко цели - намаляване на разходите на домакинствата за сметки, използване на повече първична енергия от крайния потребител и туширане на ефекта от предстоящото нарастване на цените на тока. В периода между 2014 и 2030 г. държавата и общините трябва да заложат в плановете си за развитие увеличаване на дела на топлофицираните сгради от сегашните около 15% до 25 на сто. Това трябва да става включително и чрез плановете за регионално развитие, в които да бъде заложено изграждането на централно топлоснабдяване, ако е икономически оправдано и изгодно. Още по-сериозен ръст се предвижда за битовата газификация. В момента директен достъп до синьо гориво имат по-малко от 5% от българските домакинства. Проектът на новата енергийна стратегия предвижда делът им до 2030 г. да се увеличи няколко пъти и той да достигне до 30%. Така всеки трети българин ще може да използва синьо гориво за отопление, загряване на вода и т.н. Което пък ще доведе до намаляване на цената и разходите на дома.
Именно цените на енергията се отбелязват в проектодокумента като основния проблем у нас. Освен че са високи за джоба на българина, в хоризонта до 2030 г. се предвижда те неминуемо да нараснат. Като това важи предимно за електроенергията. Причините се крият предимно в политиките на Европейския съюз за намаляване на изхвърляните вредни газове в атмосферата и мерките, които трябва да бъдат въведени за целта. Изходът от ситуацията, според авторите на стратегията, е в обръщането на все по-голямо внимание на енергийната ефективност. За отоплението и покриване на нуждите на едно жилище у нас се ползва в пъти повече енергия спрямо средните нива в Европа. Затова държавата трябва да създаде механизми и стимули за намаляване на количеството потребена енергия. Ефектът може да бъде постигнат както с увеличаване на централното газифициране и топлофициране, така и с увеличаване на енергийно ефективните уреди, използвани в бита. В същото време на регионално и държавно ниво трябва да се работи за модернизация на мрежите за пренос на ток, газ и топлинна енергия. А също и на самите производствени централи, които да генерират единица продукт с по-малко първичен енергиен източник. За целта се посочва, че производството на ток от когенерациите например трябва да бъде увеличено до 15%. По този начин родната енергетика ще отговаря на правилата и стратегиите на ЕС, но за целта ще трябва да бъдат реализирани сериозни инвестиции, които няма как да не повлияят на цената на енергията. Затова както в производството, така и при крайното потребление, независимо дали става въпрос за бит или промишленост, трябва да се подобри значително нивото на енергийната ефективност. Което пък няма как да не повлияе върху крайните цени.
Повече хора с енергийни помощи
Борбата с енергийната бедност у нас ще бъде една от основните задачи на управлението на България поне до 2030 г., предвижда проектът на стратегията. Според направените проучвания от авторите на документа в момента у нас около 61% от населението отговаря на определението за "уязвими потребители". Доклад на Световната банка от май 2013 г. посочва, че такъв процент от българите трябва да похарчат между 10,3 и 14,4% от доходите си, за да покрият нуждите си от електроенергия и горива. Което вкарва тези българи под прага на енергийната бедност. За да се подобри положението им, правителствата на страната трябва да разработят мерки за увеличаване на обхвата на енергийните помощни. Освен това в стратегията се препоръчва да бъде разширен и пакетът, който получават енергийно бедните потребители. Но не се посочва в каква посока.
Спират честите рокади
Наблюдаваните в последно време чести кадрови промени в държавните енергийни предприятия и ДКЕВР трябва да бъдат преустановени, смятат авторите на енергийната стратегия. За да се гарантира устойчивото развитие на енергетиката като цяло, по тези постове трябва да се назначават висококвалифицирани и подготвени кадри. Назначенията трябва да стават чрез конкурси. За стабилизиране както на държавните дружества, така и на частните, трябва да бъде постигнат политически консенсус, който да доведе до изграждане на отделно Министерство на енергетиката, което да разполага със съответния административен капацитет. Също така Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се препоръчва да бъде обособена в два органа - единият да се занимава с регулациите в енергетиката, а вторият - във водния сектор.
Гръбнакът на родната енергетика - Българският енергиен холдинг (БЕХ), както и дъщерните му дружества, трябва да останат държавна собственост. На по-късен етап обаче се предлага до 49% на част от дружествата да бъдат продадени чрез борсата. По този начин ще се наберат необходимите средства за стабилизиране на системата и за участието на БЕХ в мащабни инфраструктурни проекти.
"Южен поток", връзки с Турция и Гърция
За да подсигури надеждните си доставки на газ, през следващите години България ще трябва да работи активно за развитие на инфраструктурните проекти у нас и в региона. В стратегията е записано, че страната ни трябва да изгради "Южен поток" и междусистемните връзки със съседните държави, а също и активно да подкрепи проектите за Трансадриатическия (ТАП) и Трансанадолския (ТАНАП) газопроводи. Чрез тях по интерконекторите в Гърция и Турция, по чието изграждане се работи в момента, страната ни ще може да получава синьо гориво от други източници освен Русия. Паралелно с това България трябва да си сътрудничи с Гърция за изграждането на терминал за доставка на втечнен природен газ, който да идва до страната ни отново чрез интерконектора.
В същото време страната ни трябва да модернизира, увеличи капацитета, както и да изгради нови междусистемни електрически връзки с южните си съседки. Целта е както да се повиши потенциалът за пренос и износ на ток от България в посока Турция и Гърция, така и да се засилят възможностите за междусистемен обмен и регионална търговия с ток, включително балансираща енергия. В същото време стратегията предвижда и подобряване и изграждане на нови високоволтови електропроводи за вътрешните нужди. Паралелно с нуждата от повече ток за домакинствата се предвижда и изграждането на т.нар. умни мрежи, които да помагат за по-доброто управление и балансиране на системата.
Затварят 50% от соларите
ВЕЦ-овете с огромен потенциал, ще се строят и още перки
Силно ограничаване на скъпите фотоволтаични централи ще наблюдаваме у нас до 2030 г., ако новата енергийна стратегия бъде приета във вида, с който разполага "Стандарт". В документа е записано, че България трябва да увеличава производството на ток от възобновяеми източници. В същото време обаче се посочва, че инсталираните фотоволтаични мощности трябва да бъдат редуцирани близо наполовина. В стратегията пише, че в момента у нас работят соларни паркове с обща инсталирана мощност над 1100 мегавата. До 2030 г. обаче те трябва да бъдат редуцирани на максимум 600 мегавата. Авторите на стратегията не посочват по какъв начин ще стане това - дали чрез затваряне на съществуващи мощности, или пък чрез ограничения, които няма да позволяват след края на живота на дадена фотоволтаична централа на нейно място да се изгражда нова. Ограничения се предвиждат и при вятърните генератори. Там се предлага лимитът да бъде от 1800 мегавата общо за цяла България. При този тип централи обаче не стои проблемът, наличен при фотоволтаиците, тъй като инсталираните в момента мощности са около 600 мегавата, което е далеч от поставената граница. Така през следващите 16 години нови вятърни централи ще могат да се изграждат.
Проектът на новата енергийна стратегия предвижда сериозен тласък на развитието на ВЕЦ-овете. По този начин целите за увеличаване на производството на енергия от ВЕИ ще бъдат постигнати на ниска цена, тъй като водният ток е значително по-евтин от слънчевия и вятърния. Според анализа на авторите хидроенергийният потенциал на България е за годишно производство от 14 800 гигаватчаса ток, докато в момента страната ни усвоява едва 5400 от тях. Затова целите за повече зелен ток ще бъдат постигнати предимно чрез модернизация на съществуващите и изграждане на нови ВЕЦ-ове и каскади. В стратегията са посочени примери за това, като завършване на хидровъзел "Яденица" и прехвърлянето на допълнителни води от р. Места към действащите каскади в района. Както и реализация на проектите "Горна Арда", "Доспат-Въча", "Лакатица", хидроенергиен комплекс "Дунав" и др. Сред възможностите за оползотворяване на водния потенциал на страната се посочват дори изграждането на нови малки ВЕЦ-ове, а също и микроинсталации, монтирани по ВиК мрежата.
Всичко това обаче ще се осъществява без дългосрочни договори. Според стратегията този тип контракти трябва да бъдат абсолютно забранени и за целта държавата трябва да предприеме промени в нормативната уредба.
Имаме въглища за 55 години
България разполага със залежи от собствени въглища, които са достатъчни да покрият нуждите на ТЕЦ-овете през следващите 55 години. Това се посочва в проекта за новата енергийна стратегия на страната. Основният източник е в т.нар. Маришки басейн, а изчисленията са направени на базата на сегашните нива на добив и използване на въглищата. При разумно потребление и съобразяване на добива с нуждите на предприятията залежите ще бъдат достатъчни както за сега работещите ТЕЦ-ове, така и за изграждане на нови. И в двата случая обаче ще трябва да се инвестира в модернизация на електроцентралите с оглед намаляване на изхвърляните вредни газове. Има възможност и за увеличаване на мощностите на въглищните централи у нас чрез изграждането на нови. Допълнителните блокове обаче трябва да бъдат строени до западната граница на комплекса "Марица-изток" или в краен случай в южната. Целта е въглищата, необходими за работата на новите ТЕЦ-ове, да се добиват възможно най-близко и транспортирането им да не оскъпява електроенергията.
Като цяло стратегията дава тежест на местния добив на първични енергийни ресурси. В нея фигурират и газовите залежи, но с уточнението, че засега доказаните находища на сушата и в Черно море са недостатъчни. Според наличните към момента данни от собствен добив на синьо гориво през 2030 г. България ще може да задоволява около 3%-4% от нуждите си. Затова авторите на документа препоръчват даването на повече територии на концесии за проучване за наличие на газ и нефт.
В стратегията е предвидена реализиращата се вече програма за удължаване на живота на блокове V и VI на АЕЦ "Козлодуй". Според авторите те ще работят и след 2030 г. Паралелно с това през следващите 16 г. може да се започне изграждане на нова ядрена мощност. Условието е инвестицията да бъде икономически оправдана, цената на тока от нея да бъде приемлива и да работи предимно за износ. Изграждането на нова АЕЦ трябва да бъде съобразено както с търсенето на такава енергия на регионалния пазар, така и с плановете на държавите в Югоизточна Европа за строеж на техни ядрени мощности.
Повече БВП, но с икономии
Значително нарастване на брутния вътрешен продукт през следващите десетилетия ще увеличи и нуждата от ток и газ. До 2030 г. се очаква икономиката ни да нарасне с 50% спрямо 2010 г., а до 2050 г. - с 80 на сто. За да се постигнат целите на ЕС за изхвърляне на по-малко вредни емисии обаче, това ще трябва да стане с използване на по-малко енергия за единица продукт. Затова България ще трябва да инвестира в повишаване на енергийната ефективност по цялата верига, което обхваща както електроцентралите, така и преносната инфраструктура и самите индустриални предприятия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
