- Кабинетът трябва да се пребори страната ни да бъде изключена от ветото за нефта поне за 2-3 г.
- Колкото по-дълго се отлага увеличението на синьото гориво, толкова по-голямо ще е то
- За преизчислението на пенсиите да се ползва и средният осигурителен доход
- Някои хора си мислят, че в еврозоната ни чакат с погача, но това не е така
- Санкциите срещу Русия се връщат като бумеранг върху икономиката на Запада
- Инфлацията ще е глобална и ще продължи дълго
- Ембаргото за руския петрол е по-страшно от проблема с газа
- Имам притеснения за фискалния резерв, казва Мика Зайкова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Зайкова, колко време ще ни мъчи инфлацията?
- Очаквам тя да е глобална и за продължителен период. Ако някой си мисли, че инфлацията ще отпадне от само себе си, греши. Нашата Централна банка нищо не може да направи, защото сме във валутен борд. Всичко е в ръцете на Европейската централна банка /ЕЦБ/. Но има две теории: една част от експертите твърдят, че инфлацията е най-страшния бич. Това са ястребите. Други са на мнение, че инфлацията не е толкова страшна и най-важно е да има ръст на икономиката - наричат ги гълъби. Зад шефа на ЕЦБ Кристин Лагард стоят гълъби. Затова ЕЦБ не предприема мерки, за да овладее инфлацията. А те са две основни - ЕЦБ да вдигне лихвите и да намали изкупуването на активи.
Лихвите не се вдигат, за да не се пречи на икономическия ръст. Но според прогнозите и на Международния валутен фонд, и на Световната банка, не се очаква в еврозоната и изобщо в Западната част на света да има някакъв сериозен ръст. Самата ЕЦБ пречи да се стопира високата инфлация, допълнително допринасят и грешни решения на правителствата. Войната, разбира се, е нещо лошо. Но тя може да се спре само с дипломация и мирни преговори. Санкциите са вредни за Русия, но с укази Путин въвежда контра санкции, които се връщат като бумеранг върху икономиката на Запада. За нас ще е много опасно ако спре горивото за АЕЦ "Козлодуй". Дори в САЩ 16% от използвания уран е от Русия. И не е само ядреното гориво. Светът е зависим за никела, торовете, дори изхранването зависи от Украйна и Русия.
- Поне за пшеницата България не е зависима от внос.
- Да, ние имаме жито, но правителството не спря износа, нито предложи на бизнеса цена, която го удовлетворява, за да изкупи някакви количества и да гарантира продоволствената сигурност. Аз се чудя защо не се направиха търговете за изкупуване на пшеница. Може би чакат актуализацията на бюджета. Възможно е да няма пари. Макар че обявиха излишък, ако бръкнем по-дълбоко ще видим, че държавните разходи са 700 млн. лева, вместо 3 млрд. лева. Всички искат помощи - превозвачите искат облекчения, бизнесът настоява за продължаване на мярката 60 на 40, както и за компенсациите за скъпия ток...
- А вече и за скъпия газ. Има ли опасност да останем без синьо гориво?
- Няма да останем без газ, но на каква цена ще го купуваме? Втечненият газ е два пъти по-скъп от тръбния. От където и да се взема, трябва да се докара с танкери в Гърция, а транспортът оскъпява горивото значително. Високата цена е голям проблем за хлебозаводите, които работят на газ. Стъкларските заводи ако спрат, няма да могат да тръгнат. От газа са зависими 25 000 фирми.
- Как гледате на решението на КЕВР да се замрази цената на газа за май?
- Колкото по-нататък отиваме във времето, толкова повече ще се вдигат цените. Странно е защо "Булгаргаз" не си е запазил капацитет на тръбата в Гърция, а това за България е направила частна фирма - тя си гледа интереса. Ние може да искаме голямо количество, но самата тръба има определен капацитет - 5 млрд. кубически метра, които трябва да стигнат и за Гърция, и за Северна Македония, и за Италия.
- Какво ще стане, ако Еврокомисията все пак не приеме исканата от България отсрочка за забрана на руския нефт?
- Ембаргото за руския петрол е още по-страшно от кризата с газа. Ако не бъдем изключени от него, българската рафинерия ще спре. Тя не може да работи с друг тип, освен с руския петрол Urals - в микса задължително трябва да има от него. Лъжа е, че "Лукойл Нефтохим" можел да ползва либийски петрол. Нужна е отсрочка, за да може рафинерията да се преоборудва. Това не става за един ден. Правителството трябва да се пребори страната ни да бъде изключена от санкциите поне за 2-3 г. и да помогне за преоборудването на "Лукойл Нефтохим". Иначе ще трябва да купуваме гориво от борсата. На какви цени - даже не искам да гадая.
Всичко това ще го плати народът. Един път с по-високите цени и втори път - с безработицата, която ще последва, ако бизнесът не може да работи и фалира или се наложи да затваря предприятия. А приходите от реалния бизнес в БВП не могат да се заменят с нищо. Очаква се и прекъсване на доставките, което ще е допълнителна пречка. Липсата на никел и паладий ще се отрази на някои производства. Бизнесът няма да може да вдига доходите. Електрическата енергия ще поскъпва още. Заради скъпия газ много производства ще минат на ток, което още ще вдигне цената му.
Заради всичко това трябва да забравим цените на стоките, които помним - от домата, до сиренето и хляба. Но поне те да бъдат поносими.
- Може да са поносими, ако се вдигат доходите. Какво трябва да направи правителството?
- Ако то не знае какво да прави, задължително трябва да слуша експертите, а не да се назначават на важни постове кумът, братът, сватът и т.н.
Задължително трябва да се вдигнат минималната заплата и минималната пенсия. Повишението, което бе направено, вече е изядено от инфлацията. 60-те лева, които бяха ковид добавка, сега ги наричат инфлационна. Но това не е сериозно. Златното швейцарско правило се прилага на база данните от миналата година, но те нямат нищо общо със сегашното положение. Пенсиите трябва да се преизчислят на базата на 2021 г., но и на средния осигурителен доход, а не само коефициентът да се вдигне от 1,35 до 1,5 процентни пункта.
Задължително трябва да се въведе необлагаем минимум. Сега възрастният човек взима минимум 370 лева, а един работещ човек, който се води на минимална заплата от 710 лева, всъщност получава чисто 550 лв.!
Имам притеснение и за фискалния резерв. Там има буфер - до 4,5 млрд. лева в резерва не се пипат. Сребърният фонд е 3,6 млрд. лева от тях. Вярно е, че през март бе отчетено, че във фискалния резерв има 7,5 млрд. лева. Но през април сумата падна до 4,7 млрд., много близо до буфера. Ако Любомир Каримански бе избран за шеф на БНБ, щяхме да знаем какво се случва. Сега не знаем. Опасявам се за пенсиите.
- Заради влошените макроикономически резултати има ли вероятност да не бъдем приети в еврозоната на 1 януари 2024 г., каквито са плановете?
- Всички се държат, като че ли в еврозоната ни чакат с погача. Но едва ли е така. Инфлационната обстановка у нас се влоши зловещо. Според критериите, инфлацията на страната кандидат за член на еврозоната, трябва да не надвишава с 1,5 процентни пункта инфлацията в страните-отличници. Разликата за нас обаче вече е доста по-голяма.
Друг критерий е дефицитът в бюджета да ненадвишава 3%. При това раздаване на пари у нас обаче се съмнявам, че и този критерий е спазен. Третото изискване е дългът да не надхвърля 60% от БВП. Да, ние сме далеч от тази цифра, но БВП пада - ръстът на икономиката няма да е 4,8%, а ще е около 2,1%. В същото време задълженията ни бързо се увеличават. Във вторник направихме още 300 млн. лева дълг. Расте и лихвата по него - ако до миналата година плащахме около 500 млн. лева за нея, сега тя ще е над 1 млрд. лева. Ние сме малка икономика, продаваме докато има кой да купува. Хубаво е да имаме заеми, но трябва да знаем и как ще ги връщаме.
- Освен икономическата обстановка, има още нещо, с което трябва да се справи правителството в скоро време - ветото за Северна Македония. Какви са ходовете?
- По много неща може да се отстъпи, но по някои не бива. Не можеш да си продадеш историята, царете. Не можеш да продадеш българите и да оставиш нашите сънародници в Северна Македония на произвола на съдбата. От тези неща не може да се отстъпи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
