Методи Митев е консултант на екологични и ВиК проекти от 2004г., лобист за зелена енергия в полза на хората, Магистър по бизнесадминистрация и Магистър по икономика, Председател на Сдружение Център за зелен растеж , собственик на Нулеви отпадъци ЕООД , член на Виенския Икономически Форум.
Вече реалност ли е кризата в енергетиката, за която алармирате от доста време?
Все още не можем да кажем, че има криза в енергетиката, но все повече са притиснати до стената хората, които инвестираха във фотоволтаична енергия. Получи се пренасищане на пазара в определени часове и това доведе до нулеви и отрицателни цени, което означава и отрицателна печалба. За момента нямаме фалирали големи инвеститори, но за да си остане така, трябва да се вземат спешни мерки.
Предполагам имате визия какво трябва да се предприеме?
Не само имаме визия, но и от дълго време работим и се опитваме да убедим обществото какво трябва да се направи, за да се използва максимално добре възобновяемата електроенергия. Решението е създаване на Енергийна общност, в която да участват физически лица, местна власт и малки и средни предприятия (МСП), търговски дружества, юридически лица за производство на възобновяема енергия. През енергийните общности, гражданите и търговските дружества или публичните власти могат да създадат симбиоза, която да генерира финансова подкрепа чрез специално предназначени за това средства, които се използват за предоставяне на услуги на местно ниво и да отговарят на местните енергийни нужди. Иначе казано, създаване на енергийни общности за обмен на излишъците на енергия от ВЕИ без такси достъп и пренос. Както и за временно съхраняване на електроенергия, за да бъде повишена ефективността на използване на енергията от ВЕИ до 30-35%.
Не е ли твърде сложно да се обединят в енергийна общност толкова различни хора като сфери на работа и развитие?
Когато са водени от една обща цел, а именно производство на енергия от ВЕИ и максималното й потребление мисля, че е лесно постижимо. Ще Ви дам един прост пример. Имам познат, който инвестира собствени средства в изграждането на фотоволтаична централа на покрива на производствените си халета. Става въпрос за металообработваща фирма, която потребява електроенергия предимно през делничните дни и в слънчевата част на денонощието. До тук всичко е много хубаво, спестява и на моменти задаволява собствените си нужди на 100% така инвестицията е страхотна. В почивните дни и с тях и отрицателните цени се появява разход, който не е предвиден и изяжда почти всичко, което е спестил. И от една страхотна инвестиция се оказва, че трябва да работи за печалбата на ЕРП-то.
Независимо дали консумираш или произвеждаш електроенергия дължиш такси, които не са малки. Влизайки в Енергийната общност, тази електроенергия ще бъде потребявана без да се дължат такси и ще продължи инвестицията да спазва бизнес модела, който е заложен при изграждането на инсталацията.
Къде ще отиде тази електроенергия, фотоволтаиците произвеждат по едно и също време?
Основната цел на тази Енергийна общност е да се балансират на местно ниво всички участници. Идеята е да се развие не само електропроизводството от фотоволтаици. Без акумулиране на енергия няма как да се постигне балансирането на общността, затова ще се развият малки ПАВЕЦ, които ще работят в помпен режим, когато има свръх производство от фотоволтаици и ще произвеждат електроенергия, когато има недостиг на енергия. Също така ще се произвежда водород от излишната електроенергия и по този начин ще се постигне себестойност на водорода, която ще е конкурентна на фосилните горива. Ще се стимулира изграждане на общинска или разположена на територията на дадената община електрозарядна инфраструктура, както за обслужване на градския автобусен транспорт, така и за електрификация на частните таксиметрови превози или масово използване на електрически/водородни автомобили. По този начин ще има балансиране на местно ниво, което от своя страна няма да бъде достатъчно за балансиране на цялата система. Както вече казахме, ще може да се повиши ефикавността на електроенергията от ВЕИ до 30%. Останалата част трябва да се балансира с по-големи мощности като ТЕЦ „Бобов дол“, който във времето е доказал, че е гъвкав в балансирането и не веднъж е спасявал системата от разпад. Такива бързодействащи балансиращи мощности ще се ни необходими все по-често и ще играят основна роля в сигурността на системата. Това е още една причина да се стремим да запазим мощности като ТЕЦ „Бобов дол“.
Какво се очаква да се постигне със създаването на Енергийна общност?
Очаквани резултати от създаването на Енергийна общност са по-висока ефективност на използване на енергийните ресурси, по-висока енергийна независимост на общината, по-ниски разходи за закупуване на енергия, подобряване и опазване на околната среда чрез намаляване на емисиите от парникови газове и замърсяването на въздуха. Реално ще се спестява от електроенергия и транспорт 30-35 %, това ще е директно облекчение за населението.
Споменахте ПАВЕЦ, ще трябва да се строят нови язовири ли? Производство на Водород в часовете, когато има излишъци на електроенергия? Не е ли много непредвидимо това производство?
ВиК дружествата, както и Напоителни системи разполагат с много язовири, които не се използват, но имат изградена инфраструктура необходима за функционирането им. Тези язовири могат да се възстановят и използват за нуждите на енергийната общност. Както и да се възстанови напояването, за което са създадени първоначално. Наистина производството на водород от фотоволтаик е по-трудно прогнозируемо и именно за това ще се изградят и инсталации за производство на водород от RDF, които произвеждат непрекъснато и дават сигурност в доставките на водород. Също така се възобновява възможността за напояване на места, където вече е унищожено. По този начин съхраняваме не само енергия, но и имаме водни запаси на места, където има непостоянен приток на вода.
Отново споменавате водорода, не е ли твърде смело да се говори за водороден превоз?
Защо да е смело да се говори за масова употреба на водородни транспортни средства. София вече има своята първа зарядна станция за водород, както и първият автобус на водород.
Насърчаването на този вид транспорт в цяла Европа е на лице и ще бъде неоправдано да не се възползваме от възможностите, които се откриват пред нас. Европа ни насърчава и стимулира с безвъзмездни средства, за да преминем от фосилни горива към възобновяеми. За момента се стимулира развитието на енергия от ВЕИ, което постепенно ще стане задължение за страните членки и ще трябва отново да плащаме по наказателни процедури и да правим инвестиции във възобновяемата енергия и горива.
Финансирането за създаването на такива Енергийни общности от къде ще дойде?
Една от възможностите е по Плана за възстановяване, но ние не сме фокусирани върху него. Както вече съм споменавал, възлагат се прекалено големи надежди на този фонд, а парите по него ще са крайно недостатъчни, именно за това нашите усилия са насочени към механизми, които идват директно от Брюксел и са много по-добри като възможности за финансиране.
За щастие вече има добрите примери и в България. Вече споменахме зарядната станция за водород, както и автобуса на водород в Столицата. Изграждат се и водородни долини в три общини Стара Загора, Карлово и Кюстендил. Направени са първите стъпки и от нас зависи да развием тези проекти и да преобразим енергетиката, създавайки енергийни общности. Те ще балансират на местно ниво използването на възобновяема енергия, което е много по-ефективно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
