Производители: Сивата икономика е най-големият бич
Министър Танева: Ще решим проблема с нови регулации за ДДС
София. Ментета на български стоки се продават в магазините у нас. Вносни храни се преопаковат в страната и им се слага етикет, върху който стои името на роден производител. Това все по-често се случва при млечните продукти след въвеждането на руското ембарго за внос на стоки от Евросъюза, съобщи Симеон Присадашки, зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, по време на дискусия "Да! На българското". Тя се организира от в. "Стандарт", а на нея присъстваха земеделският министър Десислава Танева, шефът на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов, зам.-министърът на икономиката Любен Петров, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков, шефът на агенцията по храните проф. Пламен Моллов, на агенцията по лозата и виното Красимир Коев, представители на браншови организации, бизнесмени, медии.
Една от основните теми на дискусията беше насърчаването на потреблението на български стоки, а друг акцент бе биопроизводството. "Няма друга държава с такова чуждопоклонничество по отношение на избора на стоки", коментира Кирил Вътев, собственик на "Тандем". Той посочи, че в държавите от Западна Европа хората избират първо родното производство, защото така насърчават икономиката на собствената си страна. Основният проблем на бизнеса обаче не е липсата на търсене, а нелоялна конкуренция от страна на фирми, които не плащат ДДС и мамят, като пробутват вносна храна за българска. Фирмите поискаха от държавата да се реши този проблем. Лепенето на етикети "Произведено в България" върху вносни стоки става не само при млечните продукти, но и при други видове храни, коментира Савина Влахова от Съюза на мелничарите. Основен бич е сивата икономика, категорични бяха Влахова, Вътев и Марияна Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Няма как да се конкурираме с компании, които не плащат ДДС, данъци и осигуровки и така могат да предложат цени, които са далеч по-ниски от тези на коректните производители, коментират бизнесмените. По време на служебното правителство засилихме физическия контрол при вноса, включително и върху вътреобщностните доставки, като проследяваме камионите със стока чак до тяхната реализация, за да се избегне укриването на ДДС. Това припомни шефът на ДФ "Земеделие" Румен Порожанов, който беше финансов министър в служебното правителство. Това обаче също се оказва проблем за легалния бизнес. "Често се налага фирмите да изчакват дълго данъчните да отворят камион със стока, проверят се фирми, които работят на светло, а тези в сивия сектор остават незасегнати", каза Кирил Вътев. Министър Десислава Танева заяви, че са предложени мерки, които да решат тези проблеми с нови регулации относно ДДС. Предложението на бизнеса е налогът върху добавената стойност да намалее, което автоматично ще свие измамите. Според Елена Герганова от "Гимел" трябва да се помисли за намаляване на налога и върху биопродуктите по примера на Румъния, където данъкът вече е свален от 22 на 8%. Нужно е да се наложи и по-строг контрол върху предприятията, които твърдят, че са био, а всъщност са регистрирани като такива само за да могат да получават по-високи евросубсидии.
Правим спецотдел за биоферми
Десислава Танева, министър на земеделието и храните
Интересът към биохраните нарасна в пъти както по отношение на производството, така и по отношение на потреблението. Затова в Министерството на земеделието и храните ще бъде създаден специален отдел, който ще се занимава с проблемите на биопроизводителите. Това ще стане с нов устройствен правилник, който ще бъде публикуван утре (б.р. - днес) за обществено обсъждане. Служителите в него ще подпомагат производителите. Биопроизводството е акцент и в новия програмен период. За първи път е предвидена специална мярка за подкрепата му. Бюджетът й е 200 млн. лева. За първи път ще се подпомагат и животновъдни биоферми.
Новият устройствен правилник не предвижда съкращения на експертите, които работят върху европрограмата. Но заради намаления бюджет на министерството обаче съкращения на други щатове ще се наложат. Но нашата основна задача е да създаваме политики, които да насърчават земеделските производители. Средствата, предвидени за подкрепа на различните сектори, няма да бъдат намалени.
Бих искала в навечерието на Коледа да отправя призив към всички. Нека на всяка трапеза да има повече български продукти и още по-добре, ако са био.
Медиите сме гарант за безопасно пазаруване
Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт"
Това е осмото издание на "Коледата безопасна", която правим всяка година в навечерието на коледните и великденските празници. Целта е институциите, бизнесът и медиите да обединим усилията си, за да гарантираме, че българските потребители ще пазаруват безопасни за здравето и качествени стоки. От две години кампанията ни носи логото "Да! На българското". Това не е излишен протекционизъм, а подкрепа на българските производители, която ще доведе до ръст на икономиката и до по-високи доходи на хората. Тази кампания отдавна вече не е само на в. "Стандарт". Правим я с подкрепата на много медии. Благодаря за партньорството на Българския медиен съюз, които от няколко години са заедно с нас, както и на Нова телевизия, представлявана тук от г-жа Силва Зурлева. Нова тв през годините показваше репортажи, свързани с ментета, което задейства проверки и намали броя на тези вредни продукти. Радваме се на подкрепата и на регионалните издания "Струма" и "Марица", благодарим на радиата в групата на BSS Media Group BC. Всички ние - медиите, сме гарант за този обществен договор за безопасните за здравето стоки, който подписваме винаги заедно с Коледния пакт.
Платихме забавени над 120 млн. лв.
Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"
За няколко дни платихме забавени средства по две схеми. Миналата седмица преведохме 65 млн. лв. Приблизително толкова бяха отпуснати и днес (б.р. - вчера). Работим активно и за адаптиране на администрацията, така че да работи ефективно при разпределянето на средствата от следващия програмен период. Парите в него ще са повече, но става и доста по-сложно тяхното разпределяне. Администрацията на фонда ще работи така, че всичко да се случва в срок.
Нужна е защита от украинското зърно
Чавдар Трифонов, Хранекспорт
Руското ембарго за внос на стоки от ЕС и облекченият режим за импорт на украинско зърно са голямо изпитание за зърнопроизводителите. Надяваме се, че държавата ще предприеме мерки, за да защити родните производители, за да се намалят вредните ефекти върху тях през следващата година. Друго сериозно предизвикателство е начинът, по който държавата може да се справи със структурния дисбаланс в земеделието - сериозния превес на един сектор за сметка на по-малките като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.
Кажете "Наздраве" с родно вино
Иван Папазов, изпълнителен директор на "Винпром Пещера"
Бих искал да отправя един апел към потребителите, които се колебаят дали да изберат българските продукти. Производството на вина и високоалкохолни напитки у нас не отстъпва на европейското, а дори го превъзхожда. Затова изберете родното и нека вдигнем наздравиците си около празниците с български напитки. Що се отнася до регулациите, смятам, че държавата трябва да премахне административната тежест за бизнеса и тогава приходите й ще се увеличат.
Купуваме наш лимец, пакетиран в Германия
Благовеста Василева, Българска асоциация Биопродукти
В биопроизводството ние сме на опашката в ЕС. Взимаме едни от най-малките субсидии. Българските биопродукти в един магазин не са повече от 2-3%. Това е така, защото в България нямаме биологично преработване. Изнасяме суровината и тя се връща като готов продукт. Например един биофермер произвежда биожито, лимец, боб или леща, стоката заминава за Германия, където се пакетира, и се връща обратно при нас, но вече като немска. Т.е. нашата леща изминава 2000-3000 км до Германия и се връща обратно, което е абсурдно. Решението е по мярка 4.2 да има гарантиран бюджет за биопреработване и за биофермерите, за да не свършат парите още през първата година благодарение на големите земеделски производители, които да "източат" парите по мярката.
Искат министър за малките фирми
Българите търсят традиционния вкус, няма как да не продаваме местни продукти, казват от веригите
За да има българско производство, държавата трябва да подкрепя малките и средните предприятия. Това заявиха участници в дискусията. Съюзът Произведено в България /СПБ/ настоя Агенцията за малки и средни предприятия да стане реално работещ орган, а един от заместник-министрите на икономиката да отговаря пряко за малките и средните предприятия. "Ние не знаем кого да търсим в министерството, а в агенцията работят 50 човека, без да знаем какво точно вършат", каза Лукан Луканов, председател на СПБ. Той призова правителството най-после у нас да бъде приложен в действие приетият още през 2008 г. Small Business Act. Става дума за европейска инициатива, която има за цел да подобри цялостния политически подход към предприемачеството, като се заложи принципът "Мисли първо за малките" при взимането на управленски решения. Малките и средните предприятия са наш приоритет, увери зам.-министърът на икономиката Любен Петров. Той посочи, че основната задача на министерството ще е за повишаване на тяхната конкурентоспособност чрез подобряване на законодателството и намаляване на административната тежест. В новата ОП "Иновации и конкурентоспособност" ще има достатъчно финансиране за малките фирми.
От СПБ настояват да се даде зелена светлина на промените в Закона за защита на конкуренцията, върху които президентът Росен Плевнелиев наложи вето по време на миналия парламент. Промените предвиждаха редица мерки, които да защитят българските производители и да им осигурят равнопоставеност с чуждите стоки. "Приемането на този закон няма да струва и един лев на правителството, но ще доведе до много ползи за производителите", коментира Христо Друмев от СПБ. "Проектът за промени в ЗЗК е внесен в парламентарните комисии по земеделие и икономика", съобщи депутатът от ДПС Ферихан Ахмедова. Тя увери представителите на бизнеса, че имат подкрепата на ДПС за приемането на измененията в посока защита най-вече на малките и средните предприятия.
"Приемането на тези изменения в ЗЗК ще повишат разходите и на търговците, и на производителите и в крайна сметка може да се вдигнат цените", отговори Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия. Той припомни, че срещу него са се противопоставили всички работодателски организации и икономисти, включително и Световната банка. "Белият бизнес е във веригите", заяви и Марияна Кукушева от съюза на хлебарите. Според Йордан Матеев в търговските вериги работят над 20 000 българи. "Нашите проучвания показват, че българите обичат традиционните си храни и ги търсят. Няма как да не искаме да увеличим продажбите им", каза Матеев. Той цитира данни от статистиката, според които до октомври българите са похарчили около 2,7 млрд. лв. за вносни храни, или по 1,23 лв. на човек за ден. Година по-рано сумата е била 1,35 лв. Общият обем на търговията с бързооборотни стоки пък надвишава 12 млрд. лв.
ДФ "Земеделие" да помага на дребните стопанства
Ферихан Ахмедова /ДПС/, зам.-председател на Комисията по земеделие
Биоземеделието е недостатъчно разработена ниша, която би могла да изведе страната до по-добри икономически хоризонти. Но спецификата на биоземеделието е такава, че изисква да работят много хора на малки площи с малки обеми, което е предпоставка те да бъдат малки земеделски стопанства. Малките земеделски стопанства трябва да се подпомагат много по-агресивно от страна на ДФ "Земеделие". Концепцията, приета на 31и юли, предвижда 1250 евро за подпомагане на малки стопанства. Същевременно една наредба, която е приета наскоро, предвижда подпомагане с 500 евро, което е проблем и ние тепърва трябва да работим по него.Надзорът на пазара:
Пускайте сигнали срещу нелоялните
БГ производители, които страдат от нелоялна конкуренция на вносни стоки, да сезират надзорните органи. Това призова шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков. Според него в агенцията пристигат пренебрежимо малко на брой сигнали за опасни или некачествени нехранителни продукти и съоръжения. Това прави контролът не особено ефективен, въпреки че агенцията има правомощия да изважда от пазара такива стоки. В същото време европейските производители постоянно сезират тамошните контролни органи. Така много наши производители са влезли в черните списъци и за стоките им имало окончателна забрана да се продават в рамките на ЕС. "Всяка браншова организация трябва да има по един специалист, който да следи за некачествени стоки от чуждестранните си конкуренти и да поддържа връзка с агенцията", посъветва Стефан Цанков. От Комисията за защита на потребителите пък увериха, че в много скоро време ще възстанови дейността си Националният съвет за защита на потребителите към икономическото министерство. Ще подобрим координацията си с другите контролни органи на пазара, така че да не пречим и на дейността на фирмите с ежедневни проверки, обеща главният секретар на КЗП Иван Бъчваров.
10 000 ползват услугата BG Barcode
Вече 10 000 потребители ползват услугата BG Barcode, която лови стоки ментета само с едно сканиране със смартфона. Това съобщи председателят на БТПП Цветан Симеонов. Безплатното мобилно приложение бе въведено преди 6 месеца. Чрез сканиране на баркода на всяка стока се получава информация коя е фирмата производител, седалището й и телефон за връзка. Изписване на дисплея "Баркодът е невалиден" е сигнал, че стоката може да е фалшива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
