В събота към 10,00 часа паркингът в македонския град Делчево започва да се пълни с бг автобуси. Нашенци бързат да слязат и да поемат към пазара, който е съвсем наблизо. Стотици българи от пограничните села край ГКПП - Логодаж и от областния център Благоевград, се вмъкват смело в гъмжилото на тържището. Повечето не идват тук за първи път, а са натрупали сериозен опит в шопинга в Македония. "Новобранците" пък са се прикрепили предвидливо към рутинираните купувачи. Има и такива, които са дошли с колите си - за да не зависят от останалите. Целта им е да напълнят торбите и багажника не само с по-евтини, но и с по-качествени зеленчуци, плодове, сирене и колбаси. Пътят между Благоевград и Делчево е не повече от 40 км, а шосето е асфалтирано наскоро. Тържището е смесено - продават се не само зеленчуци и плодове, а всякакви стоки - дрехи, обувки, играчки, съдове и препарати за домакинството.
Голям пазарлък върви пред масата на търговец на червени чушки гиганти. Но нали това е тръпката - да се пазариш за цената. Няколко жени от благоевградското село Бело поле са решили да си купят от зеленчука, за да си направят печени чушки вкъщи. Но цената от 25 денара (б.а. - малко над 80 ст. - 30 денара са 1 лев) за килограм не им е изгодна. "Дай ни ги на 22-23 денара, много хора сме, ще купим над 200 кг. И ти ще си доволен, и ние", правят опити да смъкнат цената Виолета Петрова и Росица Костадинова. Македонецът обаче е непреклонен. Накрая продавач и купувачи си стискат ръцете за 25 денара. Тъкмо нашенците са си харесали чували от 5 кг чушки, когато изниква друг проблем. Търговецът не приема български пари. Това слага неочакван и нерадостен край на сделката за българите. Но те не се отчайват.
Чушки на делчевския пазар - колкото щеш. През две маси намират продавач, който работи с български пари. Цената и при него е 25 денара. Докарва специална количка, на която редят кашони и чували с чушки. Качват и малко патладжан, който е със страхотно качество и им излиза по 50 ст/кг. 78-годишният благоевградчанин Кирил Димчев сам мъкне 10-килограмовия чувал с червени чушки. Това му е втори курс. Негов близък го чака край тържището и пази стоката. "В нашия град не мога да ги намеря тези чушки под 1 лв/кг, а и не са толкова хубави", доволен е пенсионерът. Нашенци си вземат и по малко синьо и бяло грозде, което изглежда прекрасно, а цената му е само левче. 10-килограмови дини пък вървят само за 2 лв. - специална промоция за българи, кълне се мургавата продавачка. Смокините също се харчат много, искат им по левче за килограм. "Дори свещеникът си купи от тях, пробвайте ги", рекламира стоката си тя. Пенсионерът Крум Деспотов продава доматите за 80 ст/кг, а краставиците за 90 ст. "Всичко при мен е качествено, с тези две ръце съм го произвел", подканва купувачите земеделецът. Българите нямат отговор как така в Македония хем продукцията е екологична, хем е малко по-евтина, а у нас производителите все негодуват и искат повече субсидии.
Орце Милчевски от Делчево над 20 г. е на пазара. Продава най-различни стоки за бита. Не липсват и български клиенти на сергията му.
"Сега хит са тенджерите, които струват между 10 и 20 лв." Продава доста и белачки и рендета на зеле, краставици и картофи. "Вие идвате при нас, ние при вас, аз купувам от България капачки на винтове, дето ги правят в Етрополе. Без граници ще е по-добре за всички, но не се знае кога ще ни приемат в ЕС", споделя 42-годишният мъж. Колегата му Живко Зелнички е заредил стотици кори с яйца заради наплива и на нашенци. Макар да не вземат по много, тъй като на границата не дават повече от една кора. 30 яйца струват само 4 лв., което означава, че бройката е малко над 13 ст.
Най-едрите пък излизат по 7 лв. за кора. "От Берово ми е стоката, домашно производство", обяснява той. Мария обаче си търси от прочутия кочански ориз. Купила по килограм за себе си и своя приятелка - пакетът струва 2 лв. В хранителните магазини повечето цени са като в нашите. Но българите пак тъпчат торбите. Вземат много захар. Пакет от 900 г е само 32 денера, което е 1,05 лв. Така килограмът ти излиза не повече от 1,15 лв., а в България трудно се намира под 1,90 лв. Но има ограничение - до 5 кг на човек. Сиренето не е евтино - до 10 лв/кг, но е вкусно и истинско. Кашкавалът също е екстра качество. Правят ги в мандра в Берово. "Българите купуват много и течен шоколад. Вземат и прах за пране, който им е по-изгоден. Пушачите не пропускат да се заредят с цигари, струват между 45 и 55 денара кутията, което е от 1,50 до 1,80 лева", обяснява продавачка в бакалия в центъра на Делчево. Там масово се пазарува с левове. "В събота 90% от клиентите ни са българи", признават в бакалията.
От дългия тур из пазара и търговските обекти краката вече не държат нашенците. Повечето са пенсионери. Някои присядат на пейките, други пийват кафе, а трети се ориентират към автобусите. Това обаче не важи за тридесетината души от село Бело поле. Групата се води от кмета Иван Стойчев и малко след 12,30 ч засяда в ресторанта "При Моцо" в Делчево. За 5-10 минути дългата трапеза се отрупва с всичко необходимо - жълта тиквешка ракия, безалкохолно салати, мезета, бира "Скопско пиво" и "Златен дъб". "Всяка година правя този жест за хората, които ми помагат да организираме събора в селото ни, който е на 15 август. Посрещнахме над 1200 гости. Реших да съчетаем нещата - да ги почерпя, да се разходят и да си напазаруват в Делчево. Тук имам много приятели", казва селският управник. На съседната маса е един от тези негови другари - Ванчо Коцев, бивш международен футболен съдия, сега шеф на наблюдателите на реферите в Македония. А за да е всичко, както си му е редът, групата си води и човек оркестър. Благоевградчанинът Митко Цонев сяда зад йониката и започва с музикалните поздрави. Извиват се кръшни народни хора насред македонската кръчма.
Пенсионерката Виктория Стойчева обаче има и друга мисия, а не само да дойде на пазар. Трябва да намери свой втори братовчед след повече от 20 г. раздяла. С помощта на местен жител успяват да се видят с Георги, който бивш шеф на митницата край Делчево. И двамата леят сълзи от радост и щастие. После веселбата продължава до тъмно. След това нашенците от Бело поле поемат обратно с автобуса към родината. Усмихнатите лица на пътниците сякаш разколебават митничарите да правят щателни проверки кой, какво и колко носи в чантите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
