Той беше най-добрият мениджър на рестораньорския бизнес.
На изпълнителния директор Стийв Ийстърбрук му трябваха 4 години, за да превърне Макдоналдс от позакъсала верига ресторанти за бургери в технокомпания, която обслужва клиентите си с гласово разпознаване. Но времето не му стигна, за да счупи консервативните правила за общуване между служителите. А нарушаването на едно от тях – не се задявай с колежки, му коства поста, даже остраняване от фирмата. В петък бордът на директорите прие оставката му след като стана ясно, че е имал романтична връзка с подчинена, въпреки строгите правила на компанията, с които всеки е длъжен да се съобразява, независимо от поста си.
За първи път Ийстърбрук не използва личния си профил, за да рекламира поредния продукт на компанията, а за да се сбогува с десетките хиляди служители с кратък пост: "Предвид ценностите на компанията, аз съм съгласен с борда, че е време да продължа напред". Остана му време само да опакова вещите си и да пожелае успех на досегашната си дясна ръка – Крис Кемпчински, който неочаквано и за самия него, вече се изстреля на върха на фирмата.
Няма съмнение, Ийстърбрук едва ли ще остане дълго без работа. Но затова пък още никой не се наема да прогнозира каква ще е щетата за Макдоналдс, след раздялата с човека, когото наричаха „голямото М“, заради революционните му идеи, които издигнаха на по-високо ниво М-то от логото на фирмата.
За годините, в които управляваше Макдоналдс, Стийв успя да я изкара на печалба след като икономическата криза и силната конкурензия рязко влошиха финансовото й здраве. Днес компанията се разраства, има по света повече от 35 000 ресторанта, които изхранват 68 милиона души всеки ден в почти 118 държави по света.
Ийстърбрук обаче направи и нещо повече. Той успя да вдигне самочувствието на хилядите колеги, след като премести офиса на фирмата на пъпа на Чикаго в супермодерна и екологична сграда, в която сред стотици дръвчета служителите обслужват клиентите с най-новите технологии и с най- екологичните менюта, разработени от 51-годишния, вече чисто нов изпълнителен директор, Кемпчински.
Година по-възрастният Ийстърбрук, който е разведен, започва работа за веригата в далечната 1993 г. като мениджър в Лондон, преди да си проправи път към върха на компанията. Той я напусна през 2011 г., за да стане шеф на Pizza Express, а след това и на азиатската хранителна верига Wagamama. Но се върна на пожар две години по-късно, за да спасява намалените продажби във Великобритания и Северна Европа. След като показа завидни резултати, бордът го назначи за изпълнителен директор през 2015 г.
На Истърбрук се дължи съживяването на ресторантите чрез реконструкция на самите сгради и използването на по-качествени продукти. Стойността на акциите се удвои от началото на управлението му. Под неговото ръководство се разшири и възможностите си за доставка и мобилно плащане.
Точно когато изстреля компанията нагоре, му се наложи да забрави мечтата Макдоналдс. Дори тя отново да е на върха, вече ще е под ръководството на друг.
Така, както направиха преди половин век двама братя, които имаха едно място за бързо хранене и едно огромно желание - да станат най-богатите.
Ричард и Морис Макдоналд имаха всички шансове да останат в историята с революцията, която направиха в начина на хранене в Америка. Но техните постижения бързо бяха забравени, а славата обра друг.
Всичко започва от градчето Аркадия, Калифорния, което се намира североизточно от Лос Анджелис. През 1937 година двамата братя, деца на имигранти от Ирландия, отварят щанд за бързи закуски. Те предлагат хамбургери за 10 цента, които произвеждат за по-малко от минута. Хлебчетата са завити в хартия и няма нужда от сервитьори - клиентът сам поръчва на готвача.
Три години по-късно - през 1940-а, двамата превръщат своята количка за бърза закуска в ресторант, пред който слагат висока 7.5 метра жълта буква "М". Буквата се вижда от всяко място в малкото градче.
През 1948-а година двамата отварят нов ресторант в Сан Бернардино, в който предлагат и пържени картофи. Мястото е досъпно и с кола, но уникалното е, че отново в него няма сервитьори, а в кухната е въведен дизайн, подобен на поточна линия, който прави доставките много лесни. През 1953-та година двамата братя започват да работят на принципа на "франчайза" с други ресторанти и така приказката Макдоналдс продължава и до днес. Но със златни букви сред най-важните личности на 20-ти век, до Алберт Айнщайн и Махатма Ганди, не стои името на нито един от братята, а на Рей Крок – олицетворението на американската мечта.
Кой е той ли? Американски бизнесмен, роден в Илинойс през 1902 г. В младостта си Рей е търговец на машини за шейкове, чиито бизнес не се радва на особен успех, до момента, в който двамата братя Макдоналд му правят голяма поръчка.
Крок бързо подушва потенциала на иновативната система на ресторантите. Усеща, че цената на храната е минимална, а клиентите могат да са безкрайно много, затова предлага да работи за братята като франчайз търговец. Така през 1954 година той поема управлението на един от ресторантите, като взема 1,9 процента печалба от продажбите, а на братята дава 0.5 процента.
Надушвайки златната мина, Рей Крок решава през 1961 г. да играе ва банк спрямо братята. Предлага им 2,7 милиона долара, за да му продадат марката и им обещава по 0,5% от продажбите. На братята сделката им гарантира по 1 милион за спокойни старини. А на Рей покупката му донесе 500 милиона, за да се отдаде на старини на по-голямата си мечта – бейзболът. Въпреки че в края на живота си той с горчивина отбелязва: „От хамбургери се печели много повече отколкото от бейзбол“.
Каква ще е новата мечта на Ийстърбрук, предстои да видим. Със сигурност обаче тя няма нищо общо с Менделсон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
