В Европейската централна банка се опасяват, че ще се наложи да повишат основния си лихвен процент до 2% или дори повече, за да ограничат рекордно високата инфлация в еврозоната, независимо че така ще се увеличат шансовете за рецесия. Това казаха източници, запознати с въпроса, пред Reuters, цитира economic.bg.
Инфлацията в еврозоната достигна 9.1% през август, надвишавайки неколкократно целта от 2%. Това накара ЕЦБ да вдигне лихвените си проценти с безпрецедентен скок, както и да призове правителствата да помагат за намаляване на сметките за енергия, които нараснаха неимоверно в резултат на войната на Русия в Украйна.
След като ЕЦБ повиши депозитната си лихва от нула до 0.75%, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард даде сигнал за още две или три увеличения, тъй като лихвите все още са далеч от ниво, което ще върне инфлацията до 2%.
Петима източници, запознати с вътрешните дискусии, твърдят, че все повече служители в банката споделят мнението, че лихвеният процент трябва да бъде пратен в „рестриктивна територия“ (б.р. – жаргон за ниво на лихвените проценти, което кара икономиката да се забавя. Става дума за два или повече процента). По думите им такова увеличение би се случило, ако първата прогноза на ЕЦБ за инфлацията за 2025 г., която трябва да бъде публикувана през декември, е все още за над 2%.
Говорител на ЕЦБ отказа коментар.
В момента ЕЦБ очаква инфлация от 2.3% през 2024 г. Един от източниците все пак каза, че вътрешна прогноза, представена на срещата в четвъртък, когато бе вдигнат основния лихвен процент, е близо до 2%, благодарение на вземането под внимание на цените на газа.
Управителят на нидерландската централна банка Клаас Нот и на белгийската Пиер Вунш бяха първите, които открито говориха за навлизане в рестриктивната територия в края на миналия месец. По онова време повечето от техните колеги смятаха, че лихвените проценти просто трябва да се върнат между 1% и 2%.
Източниците, пожелали анонимност, сега казаха, че политиците се подготвят за рецесия тази зима и по-слаб икономически растеж през следващата година от официалната прогноза на ЕЦБ от 0.9%. Някакво успокоение може да бъде намерено в силния пазар на труда, който трябва да смекчи въздействието на по-високите ставки, добавиха те.
На срещата в четвъртък политиците също започнаха дискусия относно десетките милиарди евро, които ЕЦБ е длъжна да изплати на банките за техните свръхрезерви сега, когато лихвата по депозитите отново е положителна, казаха източниците.
Управителят на ЕЦБ трябваше да се реши на тази стъпка сега, въпреки че икономическата ситуация едва ли можеше да бъде по-лоша: За Германия, най-голямата икономика в Европа, IfW прогнозира минус от 0,7 % през 2022 г.
Предприемането на толкова високо увеличение е и стратегически умен ход. По този начин Лагард може да си позволи да си вземе почивка през есента, когато студеният сезон и предстоящият енергиен шок допълнително ще подсилват несигурността. ЕЦБ нарича това „предварително зареждане" (Frontloading).
Друг важен аспект: със стъпката намалява и лихвеният диференциал спрямо САЩ, което би трябвало да подкрепи еврото.
Още миналия понеделник европейската валута направи най-резкия си скок от половин година насам спрямо долара, като се повиши с 1.6% до $1.0198. Това е най-голямото увеличение на еврото от март насам, след като бе паднало под паритет с американските пари. Така се тушира и ефекта от поскъпването на долара да увеличава вносната инфлация.
В същото време позицията на ЕЦБ остава несигурна. Защото едновременно регулаторът трябва да води решителна борба с инфлацията, да предотврати рецесията и да поддържа паричния съюз - това не са никак тривиални задачи, пише investor.bg.
Но Лагард взе предпазни мерки. За да не допусне необходимата борба с инфлацията да доведе до неустойчиви нива на дългосрочните лихвени проценти на капиталовия пазар за свръхзадлъжнели държави като Италия, централната банка създаде TPI.
Това е съкращение от Transmission Protection Instrument и дава право на ЕЦБ да изкупува неограничено количество държавни облигации - без съответните държави да е нужно да изпълняват каквито и да било условия за финансовата помощ, за разлика от инструмента ОМТ, който съществува от известно време.
Лагард наскоро подчерта, че Съветът възнамерява да използва този инструмент при пълен суверенитет. С други думи: тя очевидно не се смята дори за обвързана с меките критерии за използване на TPI, които самата ЕЦБ формулира. А нужда може да има скоро, ако италианците действително изберат за министър-председател също толкова антиевропейския и десен националистически кандидат Джорджия Мелони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
